Решение № 56 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5753/2022 г.

Решение № 56 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5753/2022 г., VI о., докладчик председателят Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Н., от гр. Шумен против решение № 38/06.04.2022 г. по адм. дело № 360/2021 г. на Административен съд - Шумен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в необсъждане на относими за спора доказателства и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита съдебното решение за необосновано поради непризнаване на осигурителен стаж за придобит при условията на втора категория труд на длъжността гипсаджия за периода 29.01.1979 г. - 18.01.1988 г., положен в СД "МП и БУ" при ОНС-Шумен клон ’’Всестранни услуги" гр. Шумен и като строителен бояджия за периода 20.01.1988 г. - 14.06.1989 г. в СП "КООП услуги", както и във връзка с непризнатия осигурителен стаж като едноличен търговец за периода 01.01.1990 г. - 31.12.1995 г. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Шумен, чрез юрисконсулт Илиева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, с които моли да бъде оставено в сила съдебното решение на административния съд. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 38/06.04.2022 г. по адм. дело № 360/2021 г. Административен съд - Шумен е отхвърлил жалбата на Н. Н., от гр. Шумен срещу решение № 2153 - 27 - 63/16.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Шумен и потвърденото с него разпореждане № 3 / прот. № 01292 от 03.08.2021 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. Приел е, че актовете са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. С разпореждане № 3 / прот. № 01292/03.08.2021 г. на основание чл. 68, ал. 3, вр. с § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО на Н. Н., от гр. Шумен е била отпусната пенсия при условията на навършена възраст [възраст] и осигурителен стаж от втора категория 2 г., 5 м и 1 ден, от трета категория 21 г., 9 м. и 24 дни, който превърнат към трета категория е с обща продължителност 24 г., 10м. и 3 дни. Спорът между страните е във връзка с непризнатия осигурителен стаж и неговото значение за размера на отпуснатата ЛПОСВ. Досежно спорния осигурителен стаж за периода 29.01.1979 г. - 18.01.1988 г., положен в СД "МП и БУ" при ОНС-Шумен клон ’’Всестранни услуги" гр. Шумен на длъжност "гипсаджия" и осигурителния стаж за периода 20.01.1988 г. – 14.06.1988 г., положен в СП "КООП услуги" на длъжност "строителен бояджия", пенсионните органи и административният съд са съобразили разпоредбата на т. 66 "и" от отм. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), съгласно която от втора категория е трудът на работници в специализираните строително- монтажни фирми и организации: дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работник по подови настилки и покрития, строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия, както и т. 26 от отм. ПКТП "Строително-монтажни работници (без дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работници по подови покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия), работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт), във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини и електро- технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации... " Точно е приложена материалноправната норма като е прието, че строително-монтажни работници в обособени групи (звена), в предприятия и организации извън отрасъл "Строителство", могат да ползват правата по т. 26 и 66 "и" от отм. ПКТП, при условие, че са звена обособени на самостоятелна стопанска сметка, заплащана им се по разценките на строителството, дейността им се отчита в отрасъл "Строителство" и извършват целогодишно строително-монтажна дейност на обекти с проектно-сметна документация. За жалбоподателя не са налице посочените фактически основания, съобразявайки че полаганият от него труд не е в рамките на отрасъл "Строителство" нито в обособена група (звено), чиято дейност се отчита към него и поради това процесният осигурителен стаж законосъобразно е бил зачетен при условията на трета категория труд. До обосновани изводи е достигнал административният съд и досежно осигурителния стаж за периода от 01.01.1990 г. до 01.01.1996 г. когато жалбоподателят е упражнявал трудова дейност като едноличен търговец. В административната преписка фигурира отказ за заверка на осигурителната книжка за посочения период когато Н. Н. е имал статус на самоосигуряващо се лице. Доколкото е налице влязъл в законна сила административен акт, то последният се ползва със стабилитет и правните му последици следва да бъдат ценени освен ако в рамките на косвения контрол не бъде установена неговата нищожност. Обосновано административният съд е приел, че процесният отказ е валиден и следва да бъде ценен в настоящото производство. След като компетентният орган не е зачел стажа на оспорващия като едноличен търговец за времето от 01.06.1989 г. до 31.12.1995 г. и във връзка с това е отказал да извърши заверка на осигурителната книжка, която представлява официален удостоверителен документ, правилно пенсионните органи не са зачели този период, позовавайки се на влезлия в законна сила отказ. Жалбоподателят не се е възползвал от предоставената от съда възможност за ангажиране на доказателства, които да удостоверят внасяни ли са осигурителни вноски за този период. Законосъобразно административният съд не е ценил събраните по делото гласни доказателства доколкото с разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО е въведена забрана със свидетелски показания да се установява категория труд. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение