Решение № 10144 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6587/2009 г.

Решение № 10144 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6587/2009 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) . Образувано е по касационна жалба на Илиян Тодоров Димитров от гр. София срещу решение № 9 от 23.03.2009 г., постановено по адм. дело № 5637/2008 г., по описа на Административен съд - София град. Релевирани са оплаквания за нищожност, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да се произнесе по същество на спора, като отмени заповед № АИ2451/17.07.2008 г. на зам. началника на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция "Полиция". Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - зам. началникът на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция "Полиция", представляван от юрисконсулт Гешева, изразява становище, че оспореното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира същата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Илиян Димитров, подадена против заповед № АИ 2451 от 14.07.2008 г. на Зам. началника на отдел "Пътна полиция" при СДП и го е осъдил да заплати на административния орган сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева, представляващи разноски по делото за първата инстанция. Инстанцията по същество е приела, че е налице фактическото и материалноправното основание за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, тъй като Димитров е управлявал лек автомобил с марка Ситроен, модел "Берлинго", с регистрационен № СА 4539 ВТ и е отказал да бъде проверен с техническо средство "Алкомер" 931, № 9949215 за изследване съдържанието на алкохол в кръвта му чрез издишвания въздух. На касатора в настоящото производство е извършена проверка на 22.06.2008 г., около 01.00 ч. на бул. "Христо Ботев" и му е съставен акт № 881522 за установяване на административното нарушение от служител от трето РПУ - СДВР. След като лицето е приканено четири пъти да бъде проверен за установяване на алкохол в издишания от него въздух и пробите са били неуспешни, органите на реда са издали талон за изпращане на медицинско изследване със серия А 018798 (л. 26). Върху соченото писмено доказателство е отбелязано, че в присъствието на свидетел, Димитров е отказал да се яви в определеното му болнично заведение до 45 минути от връчването на талона (арг. чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г., изм. и доп., бр. 23 от 17.03.2006 г.). Първоинстанционният съд напълно е изяснил фактическата обстановка по делото, приложил e правилно материалния закон и обосновано е приел оспорената пред него заповед за законосъобразен административен акт. Оспореното решение е правилно. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 2-ро от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване административните нарушения спрямо водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от шест месеца. Според предписанието на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Видно от представения доказателствен материал по делото и в частност заповед № Iз-1393/09.08.2007 г. на Министъра на вътрешните работи са възложени правомощията по издаване на заповеди за прилагане на ПАМ на изрично посочените длъжностни лица, какъвто в случая е началник отдел "Пътна полиция" при СДП. Същият е бил заместван по време на отсъствието му от заместник - началника на отдел "Пътна полиция" при СДП, видно от приложената му длъжностната характеристика (л. 33). Ето защо, издадената заповед, предмет на съдебно-административния спор, е законосъобразна, издадена от компетентен административен орган, действащ през процесния период като началник на отдел "Пътна полиция" при СДП за периода на заместване. Противно на оплакванията в касационната жалба се налага, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган и не е нищожна. Основното възражение на касатора е, че не е отказвал да подпише нито акт № 881522 за установяване на административното нарушение, нито талон за изпращане на медицинско изследване със серия А 018798. Сочи, че свидетелката Петинка Николова Димитрова - съпруга на Илиян Димитров е очевидец на събитието и нейните свидетелски показания неправилно административният съд не е кредитирал. Така поддържаното оплакване е неоснователно, тъй като правилно инстанцията по същество е установила, че съпругата на жалбоподателя не е възприела пряко фактическата обстановка. Нейните показания, че се е намирала на два метра разстояние от спрелия полицейски автомобил и е видяла всичко на външното странично огледало за обратно виждане се явяват в противоречие с показанията на свидетеля Йорданов - полицай в трето РПУ - СДП и свидетеля Динов, според които тя се е намирала на разстояние, от което не е можела да възприеме в цялост ситуацията при извършената проверка и не е могла да бъде пряк очевидец на процедурата по изследване съдържанието на алкохол в издишания от въздух от съпруга й. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал като достоверни свидетелските показания на актосъставителя Йорданов и свидетеля Динов, като съответни и с представените писмени такива по делото. В настоящия казус, пред решаващата съдебна инстанция, издателят на акта е провел пълно доказване на основния релевантен за спора факт - отказът на водача на лекия автомобил да бъде проверен за употреба на алкохол. Административният орган е установил с допустимите от закона доказателствени средства - гласни показания на двамата свидетели, че касаторът е направил четири неуспешни опита да бъде изследван с ДАлкомер 931" за съдържание на алкохол. Св. Динов е заявил пред първата инстанция, че Димитров е лъхал на алкохол, но техническото средство не е отчело никакви показания, тъй като лицето не е изпълнило нужната процедурата, за да сработи апаратът. Използваният уред е определен по надлежния ред като технически изправен, тъй като моделът е сред посочените от Министъра на вътрешните работи в заповед № Iв-723/07.08.2001 г. за определяне на технически средства за извършване на проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Също така е преминал успешно последваща проверка на 13.02.2008 г. в лаборатория за проверка на средства за измерване при ГД "Полиция" - София. Този факт е доказан със списък на техническите средства, преминали успешна проверка. Отказът на касатора да бъде установено наличието на алкохол с използваното годно техническо средство се явява доказан, както правилно се е мотивирал АС - София град. Димитров е отказал пред свидетел да подпише и получи талона за медицинско изследване за установяване концентрация на алкохол в кръвта му. Съгласно чл. 6, изр. 2-ро от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, отказът да се получи талон за медицинско изследване се установява с подписа на един свидетел. Предвид изложеното, Димитров е отказал да получи съставения АУАН и талона за медицинско изследване пред свидетел, а не противно на твърдяното от него, че е отказвал да бъде проверен за алкохол. В този аспект е и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Това не е сторено при съдебното оспорване пред първоинстанционния съд. Материалноправните предпоставки - отказ за проверка с техническо средство и отказ да се получи талон за медицинско изследване (даване на кръв), са документално установени. Поради това съдът правилно е счел, че фактическите и правни основания на две от хипотезите по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за налагане на процесната ПАМ са изпълнени. Фактическите основания в заповедта за налагане на ПАМ не се опровергава от данните за влязлото в сила съдебно решение от 11.02.2009 г. на Софийски районен съд, наказателна колегия, постановено по н. а. х. дело № 11183/2008 г., че спорът за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето Димитров не се оборва от представеното пред настоящата съдебна инстанция, писмено доказателство. Предвид изложеното, решението, предмет на касационна проверка, не страда от твърдените, в касационната жалба, пороци. Инстанцията по същество правилно е приела, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. Също така е обсъдила и преценила представения пред нея доказателствен материал в неговата съвкупност и съотносимост. Решението е постановено в съответствие с нормите на материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, следва да се присъдят исканите от процесуалния представител на ответника по касация - заместник началника на отдел "Пътна полиция" при СДП, разноски. Претенцията е своевременно предявена и е основателна по силата на чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК, приложима на основание препращащата норма на чл. 144 от АПК. Отговорността за съдебно - деловодните разноски има санкционен характер и се носи от страната, чието правно твърдение е отхвърлено с решението. Следва да се вземе предвид, че развилото се съдебно-административно производство е по реда на Закона за движение по пътищата, а и с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи, Областните дирекции на МВР, респективно отдел "Пътна полиция" е част от структурата на Софийска дирекция на Полицията и притежава характерните белези на юридическо лице. За това следва да се присъди адвокатско възнаграждение на юрисконсулта, представлявал държавното учреждение, като му се определи минималното възнаграждение на осн. чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в Раздел III - Възнаграждения по граждански и административни дела, за една съдебна инстанция. Посочената хипотеза се отнася за защита по административни дела и възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата Наредба. Ето защо, на процесуалния представител на Зам.-началника на отдел "Пътна полиция", следва да се присъдят 150,00 (сто и петдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение, за настоящата съдебна инстанция. Тази сума следва да се възложи в тежест на касационния жалбоподател - Илиян Тодоров Димитров от гр. София. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,