Решение № 9943 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2696/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на M.А. З. от [населено място], общ. Минерални бани, обл. Хасково против Решение 207/09.01.2025 г. по адм. д. 983/2024 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение РС-6081-23-109/12.09.2024 г. на Комисия за противодействие на корупцията /КПК/ - в частта за установяване на конфликт на интереси, наложена глоба от 5 000,00 лева и отнети 224,04 лева нетно дневно възнаграждение за 22.02.2021 г. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 52 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество за отмяна на издадения административен акт, както и да бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Комисия за противодействие на корупцията, чрез началник отдел Производства по конфликт на интереси , дирекция Конфликт на интереси , лице с юридическа правоспособност Д. Кръстев, изразява становище за неоснователност. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение 207 от 09.01.2025 г. по адм. дело 983/2024 г., Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на M. А. З. срещу Решение РС-6081-23-109/12.09.2024 г. на КПК в частта за установяване на конфликт на интереси, наложена глоба от 5 000,00 лева и отнети 224,04 лева нетно дневно възнаграждение за 22.02.2021 г. за това, че е участвал в гласуване за приемане на Програма за управление и разпореждане с общинска собственост за 2021г. и Решение 228 от 22.02.2021г. по Протокол 17 на ОбС Минерални бани, поради наличие на негов частен интерес, което било нарушение на чл.56 от ЗПКОНПИ отм., респ. чл.74 от ЗПК. Съдът е приел, че при образуване и провеждане на производството по установяване конфликт на интереси против М. З. не са допуснати съществени нарушения на общите и специалните административнопроизводствени правила, не е накърнено правото на защита на засегнатото лице, на което в пълна степен са предоставени възможности да реализира това свое право. За да отхвърли подадената жалба, първоинстанционният административен съд е приел за установени трите кумулативни предпоставки от фактическия състав на конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ: лице, заемащо висша публична длъжност, наличие на негов частен интерес, както и възможност частният интерес да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено и спор по фактите няма, че М. З. от 08.11.2019г. и 06.11.2023г. е избран за общински съветник на Община Минерални бани за мандат 2019-2023 г. и 2023-2027 г., член е на ПК по общинска собственост, ТСУ, екология и аграрна политика на Общински съвет Минерални бани, поради което притежава качеството на лице, заемащо висша държавна длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ /заглавие изменено с ДВ бр. 84/2023 г./. Установено е също, че З. е гласувал за приемане на Програмата за управление и разпореждане с общинска собственост за 2021 г. и приемането на Решение 228 от 22.02.2021 г. на Общински съвет Минерални бани по Протокол 17 за продажба на имоти частна собственост чрез публичен търг с явно наддаване или публично оповестен конкурс, определяне и приемане на пазарна оценка, с което З. по същество е упражнил свои правомощия по служба в частен интерес, предвид това, че община Минерални бани е включила в списъка на имотите, които възнамерява да продаде и предостави под наем /т.142 / и нива, находяща се [населено място], местност [местност], с площ 587 кв.м., а при обявения търг за продажба /т.20 от Заповед З-110 от 15.03.2021г./, е определена начална тръжна цена за посочения имот от 290,00 лева, като М.. А. З. е обявен за спечелил търга, съгласно Протокол 1 от 07.04.2021г. С оглед посоченото е прието, че по отношение на З. е установен конфликт на интереси поради нарушение на чл.56 от ЗПКОНПИ отм./чл.74 от ЗПК. По безспорен начин е установено, че посочените решения са рефлектирали благоприятно върху правната сфера на З., който е придобил нива, находяща се [населено място], местност [местност], с площ 587 кв.м. При тези данни, като не се е отвел от участие във визираните случаи и е упражнил свои правомощия по служба при наличието на частен интерес /свой собствен/, М. З. е осъществил фактическия състав на "конфликт на интереси", до каквито изводи са достигнали административният орган и първоинстанционният съд, базирани изцяло на събраните в хода на административното производството доказателства и неопровергани от жалбоподателя в съдебното производство. Тези изводи се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ /заглавие изменено с ДВ бр. 84/2023 г./, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. За установяване конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ /в приложимата редакция/, законодателят изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки: 1. лице, което заема висша публична длъжност по смисъла на чл. 6 от ЗПКОНПИ, в случая по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПКОНПИ; 2. частен интерес на това лице по см. на чл. 53, във вр. с чл. 54 от ЗПКОНПИ, и 3. възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо висша публична длъжност, или на задължението му по служба. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че в конкретния случай изискуемите от специалния закон предпоставки, а именно: овластено лице, частен интерес и връзката му с правомощия/действия по служба в нарушение на забраната по чл. 56 и чл. 58 от ЗПКОНПИ, са налице. Доказан е изискуемият частен интерес. Съгласно разпоредбата на чл. 53 от ЗПКОНПИ /в приложимата редакция/, частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Облагата, съобразно чл. 54 от ЗПКОНПИ, представлява всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Както се посочи по-горе, решенията са довели до облага от материален характер за М. З., изразяваща в придобиване на недвижим имот. За да възникне конфликт на интереси по смисъла на закона, частният интерес на лицето, заемащо публична длъжност, трябва да е пряко свързан с упражняването на неговите властнически правомощия. Конфликтът на интереси като нарушение е с формален характер, достатъчно е лицето, заемащо публична длъжност да има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или на задължението му по служба. Поради това конфликтът на интереси се изразява не само в придобитата лична облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. Ирелевантно, според законодателя, е обстоятелството дали установеният частен интерес реално е повлиял при упражняването на правомощията на съответното лице. Това обстоятелство не подлежи на доказване, тъй като законодателят изисква дори само наличието на възможност съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията. Административен съд - Хасково е достигнал до правилен и обоснован извод за пряка връзка между доказания частен интерес на общинския съветник и безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията му като такъв, както при гласуването за приемане на Програма за управление и разпореждане с общинска собственост за 2021г., така и на Решение 228 от 22.02.2021г. по Протокол 17 на ОбС Минерални бани. Касаторът е нарушил забраната на чл. 58 от ЗПКОНПИ, а при наличието на частен интерес, съгласно предвиденото в чл. 63, ал. 1 от ЗКОНПИ правило, е следвало да се отведе от подготовката, обсъждането и гласуването на решенията на ОС, но не е сторил това. Решението на Комисията съответства и на целта на закона - при реализиране на изпълнението на задълженията и осъществяването на правомощията на заемащото публична длъжност лице да не се допуска дори съмнение за съществуването на частен интерес. Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при решаването на съдебния спор. Първоинстанционният съд е събрал и преценил всички относими и значими за правилното решаване на спора доказателства, анализирал е всички факти от значение за спорното право и е извел верни изводи, които касационната инстанция възприема изцяло. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми, уреждащи института на конфликта на интереси съгласно ЗПКОНПИ. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че обжалваният съдебен акт е основан на обоснована преценка на фактите, издаден е в съответствие с приложимите за спора материалноправни норми, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При постановяването на оспореното решение са взети предвид относимите към спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими направени възражения. Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 /Изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г./ от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение