Решение № 6713 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12093/2017 г.

Решение № 6713 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12093/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: 1. на началника на РДНСК- Югоизточен район и 2. на ЕТ "СНАД - А. Д.", гр. Н. против решение № 1415/20.07.2017 г. на Административен съд- Б., постановено по адм. дело № 2519/2016 г., с което е отменена заповед № ДК-10-ЮИР-94/26.10.2015 г., издадена от началника на РДНСК- Югоизточен район, гр. Б., с която е отменен акт за узаконяване № 49 от 18.09.2003 г. за строеж: "Втори и подпокривен етаж на жилищна сграда (западен близнак)", находящ се в УПИ III-323, кв. 58 по плана на гр. Н., издаден от главния архитект на община Несебър на името на К. К. Б. с адрес: гр. С., ул. "Самоковско шосе" № 110, ведно с одобрените инвестиционни проекти - заснемане за узаконяване. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. О. К. К. Б. оспорва жалбите. О. А. Ф. Ш. и главният архитект на община Несебър не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че незаконосъобразно актът за узаконяване е отменен с процесната заповед, тъй като в съответствие с материалния закон главният архитект на община Несебър е узаконил втори и подпокривен етаж на жилищната сграда на името на единствения собственик на втори жилищен етаж с учредено право на строеж. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са формирани кореспондиращи със събраните доказателства обосновани фактически установявания, въз основа на които са изведени правилни крайни изводи за незаконосъобразност на заповедта. С решение № 842 от 04.05.2016 г. по адм. дело № 34/2016 г. по описа на Административен съд- Б. е отменена заповед № ДК-10-ЮИР-94/26.10.2015 г., издадена от началника на РДНСК- Югоизточен район. Това решение е отменено и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав с решение № 14126 от 21.12.2016 г. по адм. дело № 7823/2016 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. По делото е представен нотариален акт, установяващ правата на собственост на К. Б. върху втори и подпокривен етаж в жилищна сграда (западен близнак) с идентификатор 51500.501.361.1, находяща се в УПИ III-323, кв. 58 по плана на гр. Н.. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че неправилно административния орган е приел, че подпокривния етаж е обща част в сграда етажна собственост и в нарушение на чл. 226, ал. 5 от ЗУТ (отм.) актът за узаконяване не е издаден и на името на ЕТ "СНАД - А. Д.". По делото е установено с влязло в сила съдебно решение, че към момента на фактическото изграждане на подпокривния етаж не е била налице етажна собственост между К. Б. и едноличния търговец. Последният не притежава собственост или вещно право върху подпокривния етаж на жилищната сграда, предмет на узаконяване, като със сила на пресъдено нещо това претендирано право е съдебно отречено. Правилно административният съд приема, че законосъобразно с акта за узаконяване главният архитект на община Несебър е узаконил втори и подпокривен етаж на жилищната сграда на името на единствения собственик на втори жилищен етаж с учредено право на строеж. С оглед на горното правилно заповедта е отменена като незаконосъобразна с обжалваното решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касаторите и следва да се присъдят в полза на своевременно поискалия ги ответник К. К. Б., до доказания размер на платено адв. възнаграждение, поради липса на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,