Решение № 196 от 3.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 594/2020 г.

Решение № 196 от 3.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 594/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. С. срещу решение № 441 от 13.12.2019 г., постановено по в. гр. д. № 756 по описа за 2019 г. на Софийския окръжен съд, с което е отменено решение № 219 от 26.08.2019 г. по гр. д. № 670 по описа за 2019 г. на Районен съд – [населено място] и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от В. Г. С. срещу "Булгартрансгаз" ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено с акт за прекратяване № БТГ- ЧР- изх. № 24/07.02.2019 г. на изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" ЕАД, с което на основание чл. 328, ал. 1, т. от 2 КТ поради съкращаване на щата е прекратено трудовото правоотношение, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за присъждане на 11 510, 92 лв. обезщетение за оставането на ищеца без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 08.02.2019 г. до 20.06.2019 г. Касаторът твърди, че решението на Софийския окръжен съд е необосновано и неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Ответникът по жалбата "Булгартрансгаз" ЕАД я оспорва и моли решението на Софийския окръжен съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба на В. С. срещу решението на Софийския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 от КТ. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК с определение № 562 от 16.06.2020 г. по настоящото дело. Поставеният проблем е дали притежаването на по-високо образование от участник в подбора по чл. 329 КТ, което няма конкретна връзка със заеманата длъжност и не може да се използва в изпълняваната работа, следва да се взема предвид при оценяването, когато се извършва подбор и може ли само наличието на такова образование да обоснове извод за по-висока квалификация, без съдът да е обсъдил относимостта му към квалификационните изисквания за заемане на длъжността и конкретните и трудови функции. Практиката на ВКС по този проблем е последователна, продължителна и непротиворечива и се съдържа в решения № 1025 от 27.01.1995 г. по гр. д. № 895/1994 г. на III ГО на ВС, № 84 от 23.08.2016 г. по гр. д. № 3959/2015 г., IV ГО на ВКС, № 210 от 03.12.2015 г. по гр. д. № 241/2015 г. на III ГО на ВКС, № 137 от 19.07.2019 г. по гр. д. № 3037/2018 г. на III ГО на ВКС и много други. Според тази практика целта на подбора е да се установи кой от работниците или служителите се справя по-добре с работата, която е практическа дейност. Затова притежаването на по-високо образование само по себе си не е достатъчно, за да се предпочете някой от тях. Необходимо е още това образование да е свързано с осъществяваната работа, да подпомага или да издига на по-добро и качествено равнище някои от функциите, възложени на работника или служителя. В противен случай по-високото образование не е достатъчно, за да обоснове по-добрите професионални качества на работника или служителя. Съдът, който преценява законосъобразността на подбора, е длъжен да изложи съображения защо приема, че по-високото образование е относимо към квалификационните изисквания за заемане на длъжността и към конкретните и трудови функции. При този отговор на въпроса по съществото на жалбата се установяват следните обстоятелства: Касаторът В. С. е работил в ответното дружество на длъжността "техник - механик, експлоатация на автомобилния транспорт" с място на работа в Регионално звено Ремонтна база "Ботевград" /РЗ РБ "Ботевград"/, когато след проведен подбор по чл. 329 от КТ трудовото му правоотношение е прекратено с предизвестие изх. № 19/06.02.2019 г. на основание съкращаване в щата. Той е заявил в исковата молба, че подборът не е извършен по критериите, предвидени в КТ, чл. 22, ал. 1, б. "б" от КТД и приложение № 5 към КТД. Според него работодателят е въвел и използвал допълнителни критерии в нарушение на чл. 329 от КТ. Позовал се е и на обективно несъответствие на дадените оценки на участващите в подбора лица по отделните показатели. Затова е поискал уволнението да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата преди това длъжност и да му бъде присъдено обезщетение за оставането без работа. В отговора на исковата молба работодателят е оспорил предявените искове и е посочил, че Регионалното звено "Ремонтна база Б. " е разформировано, създадени са две нови звена, като основната дейност не е променена. Налице е реално съкращаване на щата на заеманата от ищеца длъжност, а подборът е извършен съобразно критериите по чл. 329 от КТ. Според протокол № 1 от 22.01.2019 г. за длъжността, заемана от ищеца, е извършен подбор между него и Й. Г. Л. -К.. Съгласно формулярите за оценка Й. Г. Л. -К. е получила 25 точки за образователна степен магистър, 6 точки за следдипломна квалификация, за оценка на работата-общо 40 точки. По допълнителните критерии са и присъдени 16 точки за умения за работа в екип и 16 точки за спазване на трудовата дисциплина, за общ трудов стаж повече от 15 години-5 точки и 4 точки за трудов стаж до пет години в "Булгартнасгаз" ЕАД. На ищеца са дадени 10 точки за средно образование, 6 точки за следдипломна квалификация и 2 точки за успешно преминати курсове, школи, семинари. За оценка на работата е получил общо 40 точки. За умения за работа в екип са му присъдени 16 точки, за спазване на трудовата дисциплина-16 точки, за общ трудов стаж-5 точки и 12 точки за трудов стаж в "Булгартрансгаз" ЕАД. Сборът от точки на ищеца е 107, а на Й. Г. Л. -К. е 112, поради което комисията е предпочела тя да остане на работа. Ботевградският районен съд е констатирал, че и двамата кандидати имат едно и също специално образование, съответстващо на длъжността. На Й. Г. Л. -К. неправилно са поставени точки за магистърска степен, тъй като тя притежава тази степен в областта на педагогиката, социалните дейности, техника и технологии, които не могат да се използват в работата и затова са без значение при извършване на подбора. К. реално превъзхожда ищеца с полувисшето си образование по специалността "Ремонти и експлоатация на автомобилна техника", за което би следвало да бъде оценена със съответните точки като специалист съгласно параграф 5 от ПЗР на Закона за висшето образование. По критерия, кой е работил по-добре оценяването е извършено еднолично от прекия ръководител, без оценките да са обосновани по някакъв начин. Поради това обективността e останала недоказана, съответно е останала недоказана и законосъобразността на подбора. Съобразяването на допълнителни критерии според първоинстанционния съд не е било правилно, тъй като по основните критерии двамата служители не са имали равен брой точки. Ето защо Ботевградският районен съд е отменил уволнението, възстановил е ищеца на заеманата длъжност и е осъдил работодателя да му заплати 11 510, 92 лв. обезщетение за оставането му без работа. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявените искове. Този съд е приел, че правилно на Й. Г. Л. -К. са дадени 25 точки за магистърска степен. Счел е, че всички придобити от служителката образователни квалификации със степен "магистър" и "бакалавър", макар и да са с общ педагогически профил, имат отношение към трудовата функция на длъжността, която е предмет на подбора, тъй като тази длъжност включва широк аспект от трудови задължения и отговорности, включващи организационни и контролни функции. Освен това само за полувисшето образование по специалността " Ремонт и експлоатация на АТ", което е в пряка връзка с изпълнението на тази длъжност, служителката би следвало да получи оценка от 20 точки за образователна степен "бакалавър" съгласно разпоредбата на § 5 от ПЗР на Закона за висшето образование /ДВ, бр. 112/1995 г. / във връзка с параграф 32 от ПЗР на ЗИД на ЗВО от 2007 г. /ДВ, бр. 41 от 2007 г. /. Затова тя пак би превъзхождала ищеца който е получил оценка от 10 точки по този показател за завършеното средно образование. Изводът на въззивния съд, че висшите образования на другия служител имат отношение към трудовата функция на длъжността, е необоснован. Според дипломите за висше образование на стр. 131-134 по описа на Ботевградския районен съд Й. Г. е магистър по специалност "Управление на образованието" и магистър по специалност "Социални дейности". Основните функции на длъжността "техник/механик експлоатация на автомобилния транспорт" по длъжностната характеристика/стр. 118 са да осигурява безаварийна и надеждна работа на всички МПС и да осъществява системен контрол за правилната експлоатация, техническата изправност и годност на МПС и оборудването. За нито една от конкретно посочените в 21 точки основни трудови задължения не са необходими знания в областта на социалните дейности или управление на образованието. Следователно висшите образования не могат да обосноват присъждането на 25 точки за магистър, дадени при подбора на другия служител. Й. Г. притежава и диплома за бакалавър по специалност "техника и технологии" с професионална квалификация учител и диплома за полувисше образование по специалността "ремонт и експлоатация на автомобилна техника". Въззивният съд е приел, че това полувисше образование е в пряка връзка с функциите по длъжностната характеристика и се приравнява на образователната степен "бакалавър" съгласно разпоредбата на § 5 от ПЗР на Закона за висшето образование /ДВ, бр. 112/1995 г. / във връзка с параграф 32 от ПЗР на ЗИД на ЗВО от 2007 г. /ДВ, бр. 41 от 2007 г. /. Това според въззивния съд означава, че Й. Г. би следвало да получи 20 точки и пак би превъзхождала ищеца, който е получил оценка от 10 точки по този показател за завършеното средно образование. При преценката си този съд е пропуснал да изчисли, че в такъв случай разликата в дадените на двамата служители точки би била заличена. От дадените на Й. Г. 112 точки, в които се включват 25 точки за степен "магистър", трябва да се извадят 5 точки, тъй като за образователна степен "бакалавър" се присъждат 20 точки. Тогава точките на двамата участници се изравняват /по 107 и не може да се обоснове защо работодателят е предпочел да уволни касатора. В пледоарията си пред настоящата инстанция пълномощникът на работодателя е изтъкнал съображението, че според формуляра за оценка ищецът е получил оценки за изпълнение на ежедневни задачи и за спазване на трудовата дисциплина 5, 8, а другата служителка-две пълни шестици. Тази разлика обаче е без значение, тъй като според приложение № 5 към КТД от 2019 г. оценките по т. 1.3.1. се определят както следва: отличен 5, 50 до 6, 00/стр. 166/. Следователно комисията е дала равен брой точки/по 40 на кандидатите съобразно правилата за оценка и при допуснатото погрешно оценяване на образованието на другата служителка подборът се явява незаконосъобразен. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касаторът е бил уволнен в резултат на незаконосъобразен подбор, поради което необоснованото решение на Софийския окръжен съд за отхвърляне исковете на касатора трябва да бъде отменено. Вместо него трябва да бъде постановено друго решение, с което предявените от В. Г. С. срещу "Булгартрансгаз" ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено с акт за прекратяване № БТГ- ЧР- изх. № 24/07.02.2019 г. на изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" ЕАД, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за присъждане на 11 510, 92 лв. обезщетение за оставането на ищеца без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 08.02.2019 г. до 20.06.2019 г. При този изход на спора ответното дружество дължи на касатора 1 000 лв. разноски за касационното производство и 560, 44 лв. държавна такса по сметката на ВКС. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение