Решение № 3415 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13875/2013 г.

Решение № 3415 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13875/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1939 от 16.07.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 4563/2012 г., както следва: 1. на Галина Николова Димитрова - Барбаянева от гр. Варна и 2. на Общински съвет - Варна срещу решението, в частта, с която е отменено решение № 552-6/26-27.07.2012 г. на ОС-Варна за одобряване на план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти - публична собственост - ПУП-ПУР на кв. Изгрев, гр. Варна, включващ: м. "Изгрев", м. "Франга дере" и м. "Кокарджа", в частта му по отношение на ПИ с идентификатор № 10135.2552.1639 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания на съда.

В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му.

Ответната страна Кръстьо Апостолов Чапкънов не взема становище.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите.

Върховният административен съд, състав на второ отделение приема следното:

1. Касационната жалба на Галина Димитрова - Барбаянева е недопустима като подадена от лице, което няма право да обжалва решението.

Жалбоподателката не е била страна в административното производство, развило се пред Административен съд - Варна по жалба на Кръстю Апостолов Чапкънов срещу решение на Общински съвет - Варна за одобряване на план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти - публична собственост - ПУП-ПУР на кв. Изгрев, гр. Варна, включващ: м. "Изгрев", м. "Франга дере" и м. "Кокарджа", в частта му по отношение на ПИ с идентификатор № 10135.2552.1639. Решението на административния съд е неблагоприятно само за административния орган, чийто акт е отменен и той единствено има право на касационно оспорване - чл. 210, ал. 1 АПК. С оглед на това касационната жалба се явява недопустима и на основание чл. 215, т. 1 АПК следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекрати.

2. Касационната жалба на Общински съвет - Варна е допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореният ПУР в обжалваната му част е незаконосъобразен - одобрен в противоречие на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона.

Планът, одобрен на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ, е различен от плана по ал. 1. Той има за предмет само уличната регулация и определя само външните (към улицата) регулационни линии на имотите. Няма за предмет цялостното регулиране на имотите, нито застрояването им. При одобряването на този план не се спазва ограничението за отчуждаване на имот до 25% от неговата площ по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Планът по чл. 16, ал. 7 ЗУТ е такъв по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ и той няма незабавно отчуждително действие и за него са неприложими изискванията за плана с такова действие по чл. 16, ал. 1 - 6 от закона.

По делото е установено с неоспорените от страните заключения на вещите лица, че в частта по отношение на процесния ПИ, одобреният ПУР предвижда отнемане на площ от 199 кв. м. от общата площ на имота от 1002 кв. м. в рамките на изискуемия размер по чл. 19, ал. 1 ЗУТ. Предназначението на отнетата площ е за прокарване на обслужваща улица, като проектираната улична регулационна линия минава през намиращите се в имота 5 броя входни стъпала, чрез които се влиза в жилищната сграда в имота. Статутът на сградите не е предмет и не може да бъде изследван в настоящото производство (а в отчуждителното). За него е от значение, че съществува вариант, посочен от вещото лице, при който не се засягат законно изградените сгради и части от тях, като е предложен вариант за намаляване на размерите на проектираните улични платна. Самото съществуване на друга по-благоприятна възможност за процедиране, каквато не е разглеждана и съобразявана при одобряването на оспорения ПУР, обосновава нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и чл. 108, ал. 5 ЗУТ, изискващ от административния орган да прилага онези мерки, които са по-благоприятни за гражданите, чиито права са засегнати от административния акт. За да приложи такива мерки органът е длъжен да изследва различно целесъобразните възможности и да мотивира избора си. Като не е извършил преценка по критериите на чл. 6 АПК, административният орган е издал акт, който е материалноправно незаконосъобразен, както правилно приема първоинстанционният съд.

При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 215, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,