Решение № 4421 от 26.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална Дирекция /ТД/ "Митница Бургас" към Агенция "Митници", подадена чрез процесуален представител, против Решение 687/20.05.2022г., постановено по адм. дело 1800/2021г. на Административен съд Бургас, с което е отменено Решение 32-122221/15.04.2021г. на Директора на ТД "Южно морска" към Агенция "Митници" /сега с променено наименование на ТД "Митница Бургас"/. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отменителни касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводът на съда, че не е обосновано приложението на чл. 74, § 3 от МКС, е неправилен. Сочи се, че съдът е базирал своите изводи на заключенията на съдебно-техническата и съдебно-икономическата експертизи, но без да извърши подробен анализ на доказателствата касаещи процесните вносни стоки. Сочи се, че класирането в един и същи код по КН въз основа на Общите правила за тълкуване на КН на ЕС, обуславят подобните характеристики и подобните съставни материали на стоките, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Класирането в съответния код по КН от митническите органи съответства на описанието на стоките по този код, тъй като всички стоки обхванати от него притежават описаните детайлни характеристики и имот същите характеристики и същите съставни материали. В обобщение се сочи, че митническата стойност на стоките не е могла да бъде определена на основание чл. 70 от МК и съгласно чл. 74, § 1 от Регламент 952/2013, тя е определена на основание чл. 74, § 3 от Регламента. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба "АС Топ България ЕООД, чрез процесуалния си представител, по подробно изложени съображения в писмени бележки, оспорва касационната жалба и наведените в нея съображения, вкл. счита и че представените писмени доказателства не могат да обосноват извод за неправилност на атакувания съдебен акт. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Бургас е Решение 32-122221/15.04.2021г. на Директора на ТД "Южна Морска" (тогава сега с променено наименование на ТД "Митница Бургас), с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу само Регламент (ЕС) 952/2013 г. или само МКС), за стоката поставена под режим допускане за свободно обръщение, е определена нова митническа стойност в ръзмер на 71 090.80лв.; на основание чл. 85, § 1 от Регламента и спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 8 530.90лв.; на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена нова данъчна основа на внесената стока и на основание чл. 67 от с.з. е определено задължение за ДДС при внос в размер на 16 036.34лв. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че "АС Топ България" ЕООД е декларирало с митническа декларация MRN 18BG001000Н0014400/16.03.2018г. при режим "допускане за свободно обращение" стока дамски рокли от синтетика 2 028бр., като стоката е декларирана с код по КН/код по ТАРИК 6204 43 00/6204 43 00 00. Митническата стойност на стоката е определена в размер на 5 711.67лв., на база цена на стоката, на стойност 3 595.50$. След анализ на елементите за определяне на митническата стойност по реда на чл. 70 от Регламент / ЕС/ 952/2013 г. на Европейския парламент и съвета митническите органи са приели, че отразеното в счетоводната отчетност задължение към доставчика не представлява реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката по смисъла на чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013г., тъй като не са установени плащания към доставчика, които да потвърждават, че декларираната стока в кл. 42 от МД е реално платена или подлежаща на плащане цена на стоката. С писмо рег. 32-69592/01.03.2021г., АС Топ България ЕООД е предоставило информация, но не и нови документи и доказателства във връзка с декларираната стока, поради което и съмненията на митническия орган относно декларираната митническа стойност не са отпаднали, като с оспореното Решение на директора на ТД "Южна Морска" при Агенция Митници е определена нова митническа стойност на горепосочените стоки по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. По делото е проведена комплексна съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Според експертите : 1. Процесните стоки са рокли от синтетика, класифицирани с код по КН 62044300, тези стоки се шият от плат, като последния се получава чрез плетене, тъкане или пресоване на различни текстилни влакна. Текстилните влакна са естествени и химични, като в КМ за изделията от синтетични влакна е определен едн код, който обхваща всички синтетични влакна и не ги диференцира като отделни видове; 2. Стоките Дамски рокли от синтетика предмет на процесната МТ и стоките Рокли за жени и момичета от синтетична материя, избрана от митническите органи в използвания сравнителен метод са изработени от синтетични влакна, и двата вида са произведени в Индия, като се заключава, че те са сходни по своя вид; 3. В периода 10.03.2018г. 16.03.2018г. не са установени идентични стоки на стоките, допуснати за свободно обръщение с процесната МД; 4. Дава се заключение, че последователността при прилагане метода за определяне на митническата стойност е спазен; 5. Според в.л. при извършения последващ контрол от страна на митническия орган, стоките внесени с процесната МД не са налични, а в предоставените материали по делото няма информация за производител, като в.л. не могат да посочат пазарната цена на процесните внесени стоки. При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон. Посочено, че митническия орган не е извършил анализ по посочените в чл. 1, §2, т. 14 от Регламент /ЕС/ 2015/2447 критерии на стоките, приети за сходни стоки и стоките, предмет на процесния внос. АС Бургас е посочил, че от заключението на комплексната експертиза се установява, че синтетичните стоки се изработват от различни видове синтетични влакна и имат различни характеристики, като за да се приеме, че две стоки са сходни, не е достатъчно те да се класират с един код по КН и да имат едно и също предназначение. Те трябва да имат сходни свойства т.е. да са изработени от едни и същи материали, по едни и същи метод, да имат едно и също качество, търговска марка и др.., като именно тези критерии не са били изследвани от органа. Първоинстанционния съд е посочил още, че при съставяне на процесната ЕАД и определяне на данъчната основа не са вкл. извършените за вноса на стоката разходи по фактура 912/09.03.2018г., която е била осчетоводена от дружеството и представлява заплатена комисионна за обработка на митнически документи и посочената стойност е следвало да се вземе предвид при определяне на данъчната основа. Предвид горното АС Бургас е достигнал до заключението, че не са били налице материалноправните предпоставки за определяне на различна митническа стойност, с оглед на което административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт. Решението е правилно. В съдебната практика се приема, че митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 или МКС). Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В тези случаи - когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. С Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Аргументи за това се черпят и от регламентацията на общата процедура във връзка с правото на изслушване - в чл. 8, § 1, б. "а" от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, § 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение. В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел и че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В случая противно на аргументите в касационната жалба не може да се приеме, че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. В решението на Директора на ТД "Митница Бургас" при Агенция Митници липсват мотиви, че посочените конкретни мотиви за наличие на сходни стоки между тези обявени за внос с процесната митническа декларация и тези които са избрани от органа в използвания метод. Правилно решаващия съд е посочил, че за да се приемат стоките за сходни по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент /ЕС/ 2015/2447 то те следва да покриват критериите за такива стоки посочени в Регламента. Правилни са изводите на съда, че не е достатъчно стоките да се класират с един код по КН /тъй като според експертизата в всички изделия от синтетични влакна попадат в един код, като не се диференцират като отделни видове/ и да имат едно и също предназначение и един същи вносител. За да се приеме, че стоките по избрания от митническите органи метод и тези по процесната МД са сходни е следвало да се извърши анализ на материалите от които са изработени стоките, методите им на производство, качество и търговска марка т.е. следва да бъдат установени тези характеристики на стоките които ги правят сходни, съответни, подобни. Сравняваните стоки следва да са с аналогични функционални характеристики и да имат обективната способност да заменят внасяните по процесната декларация в рамките на нормалната търговия. Предвид горното правилно решаващия съдът е приел и че не е доказано и да са налице предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по някой от регламентираните вторични методи. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. Не се присъждат разноски на ответната страна, поради липса на представени доказателства в тази насока. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,