Решение № 1527 от 5.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5050/2017 г.

Решение № 1527 от 5.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5050/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) - гр. П. срещу решение № 500/29.03.2017 г., постановено по адм. д. № 1429 по описа за 2016 г. на Административен съд - П., с което е отменен ревизионен акт № Р-16001615006145-091-001/21.03.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП П., частично потвърден с Решение № 318/25.05.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П., относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 390 050,56 лв., ведно с начислените лихви в размер на 108 129,91 лв., както и допълнително установения корпоративен данък за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. съответно в размер на 21,66 лв., 4 610,08 лв., 1 998,43 лв., 2 537,33 лв., и 1694,50 лв., ведно с общо начислени лихви 3 158,66 лв. Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдебното решение е лишено от обосновка, тъй като липсват конкретни мотиви, които да подкрепят извода за незаконосъобразност на РА. Сочи, че независимо от представените в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства, липсват такива за наличие на стоки и материали към датите на издаване на фактурите, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, транспортирането на стоките, място на съхранение и др. Относно фактурираните услуги според касатора не са представени данни за извършените работи, вида и количеството на предмета на фактурите. Касаторът е отбелязал, че РЛ е обслужвал счетоводно всички процесни доставчици, а управителят на "К." ООД е свързано лице с представляващите или упълномощените лица на доставчиците. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу РА като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 650 лв. Ответникът по касация - "К." ООД, лично и чрез упълномощения адвокат, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Становището съдържа и конкретни процесуални пропуски на съдебния състав. Върховният административен съд (ВАС), първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оспорената пред първоинстанционния съд част от РА, в тежест на "К." ООД е определен данък по ЗДДС в размер на 390 050,56 лв., ведно с начислените лихви в размер на 108 129,91 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Т. д. 90" ООД, "К.-94" ЕООД, "МА А." ООД, ЕТ "А. К.", "И." ООД, ЕТ "АИПППДМ - д-р В. М.", "С. В. а." ООД, "Т. Б." ЕООД, "Д. Л. Р. " ЕООД, ЕТ "Г.-90 - Г. Ч.", "Д." ЕООД, "А." ЕООД, "С. е." ЕООД, "А. В." ЕООД и "А. т." ООД, и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО е установен допълнителен корпоративен данък за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. съответно в размер на 21,66 лв., 4 610,08 лв., 1 998,43 лв., 2 537,33 лв., и 1694,50 лв., ведно с общо начислени лихви 3 158,66 лв. От органа по приходите е счетено, че не са налице доказателства за реалното предаване на родовоопределени вещи, предмет на фактурите, съответно прехвърляне правото на собственост върху тях. По отношение на фактурираните услуги е прието, че същите не отговарят на понятието "доставка на услуги", тъй като не са представени документи конкретизиращи вида на услугата, количеството и параметрите, начина на калкулиране на услугите и т. н. Съдът в решението си е пренесъл фактически установявания, съдържащи се в решението на ДД "ОДОП" от констатациите на ревизиращите органи от насрещни проверки на доставчиците, които установяват липсата на годни доказателства и данни за реално осъществени доставки на стоки и услуги именно от посочените по-горе доставчици. В хода на съдебното производство са представени документи, изискани в ревизионното производство - непредставени от РЛ и доставчиците при насрещните проверки. Назначена е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че РЛ е разполагал със следните обекти: офис, склад - бул. Х.. Б. .... - договор за наем 5.01.2009 г. с ЕТ "А. К."; офис, търговски обект - бул. Х.. Б. ....; офис - бул. Х.. Б. .... - Договор за наем 18.12.2012 г. -18.04.2015 г. с АИПППДМ д-р В. М.; складово помещение - с. Р.; - магазин № 5 - пешеходен подлез Тримонциум - Договор за наем 1.09.2011 г. -31.05.2013 г. с "Р. б." ЕООД; магазин - ул. А. №...-Договор за наем 15.10.2012 г. с М. Л. - Ташева; склад, офис - ул. д-р К. С. № 5 - Договор за наем 29.06.2011 г. с Н. Ф. Т. и склад в гр. А., ул. И. В. №.... В решението на първоинстанционния съд, с което е отменен РА като незаконосъобразен, се съдържа преповтаряне изводите на вещото лице по назначена съдебно-счетоводна експертиза. Въпреки проведените няколко съдебни заседания с дадена възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства, съдът не е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Изобщо не е изложил свои мотиви, нито е стигнал до каквито и да било обосновани изводи, а е преповторил фактическите констатации и е цитирал общи правни разпоредби и отговорите дадени от вещото лице в заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Основателно е оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил установените факти в хода на ревизионното производство, доказателствата по делото, не е обосновал крайните си изводи. С общи мотиви съдът е посочил, че установяванията на експерта за наличието на относимата документация при РЛ и процесните доставчици, проследяването на счетоводното отразяване, кадровата и материална обезпеченост на предходните доставчици, води на извода за реалност на фактурираните доставки. Съдът е следвало да анализира относимите към всяка една от процесните фактури за доставки предпоставки за признаване на данъчен кредит, респективно да обоснове формирания краен извод за незаконосъобразност на РА с оборени фактически и правни констатации в същия. Първоинстанционният съд не се е произнесъл изобщо по доказателствената сила на приетите доказателства, включително не е посочил какви фактически установявания прави въз основа на заключенията на ССчЕ. Съдът не е формирал никакви изводи на база приетите по делото доказателства, тези събрани в хода на ревизията и тази в съдебното производство, а само е посочил, че за съда събраните в съдебната фаза доказателства следва да се кредитират в пълна сила, съобразно събраните и в административната фаза такива и съобразно със становищата на страните. По отношение на тяхното доказателствена тежест и възможността с тях да бъдат оборени констатациите на органа по приходите, съдът не излага мотиви. Задължение на съда е да обсъди и анализира представените доказателства от жалбоподателя и приета експертиза, поотделно и в съвкупност, и да посочи какви констатации прави въз основа на тях. Задължение на съда е да обоснове със съответни мотиви крайния си извод за законосъобразност или незаконосъобразност на РА. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и за излагане на мотиви е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението, а липсата на мотиви прави невъзможен инстанционния контрол. Обжалваното решение съдържа бланкетни и общи мотиви, без констатации относно конкретните спорни факти. Не е налице произнасяне по повод отделните пера на определените задължения, а именно относно непризнат данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС и относно извършена корекция на финансовия резултат и допълнително определения корпоративен данък за процесните години. Съдът е следвало да изложи отделни мотиви относно отделните спорни въпроси. Следвало е да извърши и преценка на заключението на ССчЕ по реда на чл. 202 ГПК, като го обсъди ведно с представените доказателства по делото. Съгласно нормата на чл. 160, ал. 1 ДОПК първоинстанционният съд като съд по същество, е длъжен да изследва всички обективни факти, установени в хода, както на ревизията, така и в хода на административния и съдебния процес, след което да обоснове извод за наличие на законовите предпоставки за начисляване на данък по ЗДДС и ЗКПО. Предвид изложеното и при съобразяване на установената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция, атакуваното съдебно решение като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно - липса на анализ на доказателствата, липса на мотиви, свързани с конкретните доставки и предпоставките за възникване на право на данъчен кредит по всяка от тях, липса на обосновани изводи за реалност на доставките по процесните фактури и при необоснованост на крайния извод за незаконосъобразност на РА, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да осъществи процесуалните задължения, съобразно разпоредбата на чл. 160 ДОПК, като съд по същество. При новото разглеждане на делото съдът следва да направи и изложи фактическите си изводи като извърши анализ на всички спорни моменти и ангажираните доказателства поотделно и в съвкупност, а не както съдът е сторил в настоящото само с преразказване на установяванията, дадени от вещото лице, без мотиви защо ги кредитира. При този изход на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,