Решение № 13916 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8272/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. И. Д. срещу Решение 2444 от 12.04.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 10394/2023 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на И. И. Д. срещу Отказ 225р-37970 от 11.10.2023 г. за издаване на разрешение за продължаване на срока за носене, съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие, издаден от началника на 01 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Касационният жалбоподател И. И. Д., счита обжалваното решение за неправилно, като издадено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че административният орган и съдът не са отчели, че не е осъждан, а е неоснователно обвинен. Отказът е аргументиран с обстоятелството, че Д. е изтърпявал наказание в затвора в [населено място], което не е вярно. Подробно е обсъдено водено срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда. Наличието на полицейска регистрация за деяние, за което е признат за невиновен, не може да бъде основание за отказ за носене и притежаване на оръжие. При липса на данни за промяна на обстоятелствата спрямо те­зи, които са съществували при издаването на разрешение за притежаване на оръжие, е очевидно, че не съществува правно основание за отказ. От мотивите на първоинстанционния съд се създава впечатле­ние, че за да се признае необходимост от притежаване на оръжие би след­вало лицето да е било обект на престъпление, каквато разпоредба в закона не съществува. Както административният орган, така и АССГ, не са изпълнили изискването на чл. 7 АПК. В преписката не са представени издадените му разрешения за притежаване на огнестрелни оръжия. АССГ не е отчел, че става въпрос за продължаване на срока на вече издадено разрешение. На основание чл. 83 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), ако административният орган е преценил, че има пропуск в подадените документи, той би следвало да даде указания за извършване на съответните корекции. Сочи, че му е разрешено да извършва търговия с оръжия и стоки с двойна употреба, за удостоверяване на което представя Писмо рег. Р-694 от м.07.2024 г. Представя Определение 9991 от 26.06.2024 г. и Протокол 10707 от 25.11.2024 г. на Софийски градски съд (СГС), Гражданско отделение, I-3 състав по гр. дело 3088/2024 г. относно предявен от И. И. Д. иск против Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с негово задържане на основание чл. 72, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Прави искане решението да бъде отменено. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Представлява се от адв. Е. Йорданов. Ответникът 01 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представлява се от юрисконсулт Георгиева. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: Производството по издаване на оспорения административен акт е започнало по подадено от И. И. Д. Заявление вх. 132100-133 от 19.01.2023 г. по описа на 01 РУ - СДВР за подновяване на разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие съгласно чл. 87 от ЗОБВВПИ, с приложени към заявлението изискуеми съгласно закона документи. По заявлението е образувана преписка 132100-133 от19.10.2023 г. по описа на 01 РУ СДВР и са постъпили съответните докладни записки с данни от извършените проверки на лицето подало искането. С писмо рег. 225000-11671 от 01.08.2023 г. И. Д. е уведомен, че спрямо него започва процедура по отказ за издаване на исканото разрешение на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, както и че съгласно чл. 34, ал. 3 АПК може да депозира възражения, искания и/или доказателства. Писмото е връчено на И. Д. на 20.09.2023 г. С молба вх. 13210-2007 от 21.09.2023 г. до началника на 01 РУ СДВР И. Д. е поискал да се прекрати започната спрямо него процедура по отказ за издаване на исканото разрешение. Изложил е, че не са налице основания за отказ, представил е всички необходими документи, необходимостта, въз основа на която е издадено разрешението не е отпаднала, като в многогодишния период, през който е притежавал и носил огнестрелно оръжие не е нарушавал по никакъв начин законовите разпоредби. С оспорения Отказ, рег. 225р-37970 от 11.10.2023 г., издаден от началника на 01 РУ СДВР, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ е отказано издаване на разрешение за продължаване на срока на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице на И. И. Д.. Прието е, че лицето няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава необходимостта от издаване на разрешението за продължаване на срока на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че актът е и материално законосъобразен. Изложил е, че законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие, като ирелевантно се явява обстоятелството дали на заявителя е било издадено предходно разрешение за носене на огнестрелно оръжие. Посочил е, че искането на жалбоподателя не е подкрепено с доказателства, които да обосноват основателна причина за придобиване, съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, с което не са налице изискуемите от закона предпоставки за разрешаване на придобиването на огнестрелно оръжие за граждански цели. Посочената в заявлението причина самоотбрана не се подкрепя от събраните доказателства. По делото няма данни да има подадени сигнали, заплахи или нападения върху жалбоподателя или негови близки. При липсата на доказателства за актуални, конкретни и целенасочени действия, застрашаващи личната безопасност на жалбоподателя и семейството му, и целостта на неговото имущество, необходимостта не е доказана. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното посочено от него основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Съгласно чл. 87, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ, един от изискуемите документи, които трябва да придружават заявлението за подновяване на разрешението, е декларация за наличието на обстоятелства по чл. 58, ал. 1, т. 10, освен в случаите на подновяване на разрешението по чл. 81а (какъвто настоящият случай не е). При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от подновяване на издаденото му разрешение. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице, и то в хода на административното производство, е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Д. е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е установил наличието на основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато в случая не са изложени от Д.. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. Както обосновано е приел и съдът, обстоятелството че на касатора е издадено предходно разрешение за носене, съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие е без правно значение за законосъобразността на оспорения акт. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешението той е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Противното би значело разрешението да не е със срок. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Предвид посоченото неоснователни са доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради неприобщаването като доказателства по делото на издадени на Д. предходни разрешения за притежаване на огнестрелни оръжия. Не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неприобщаването, като доказателства по делото пред АССГ, на представените в касационното производство доказателства. Противно на твърденията на процесуалния представител на касатора отказът за подновяване на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие не е обоснован с обстоятелството, че Д. е изтърпявал наказание в затвора в [населено място]. Предвид посоченото Определение 9991 от 26.06.2024 г. и Протокол 10707 от 25.11.2024 г. на СГС Гражданско отделение, I-3 състав по гр. дело 3088/2024 г. са неотносими към правния спор. Същото се отнася и до Писмо, рег. Р-694 от м.07.2024 г. от заместник-председателя на Държавна агенция Национална сигурност , с което управителя на Металхим комерс корект ООД е уведомен, че на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ), за осъществяване на износ, внос, трансфер и брокерска дейност на продукти свързани с отбраната от името на Металхим комерс корект ООД, са съгласувани определени лица, сред които И. И. Д.. От посоченото писмо не се установява наличието на основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие от страна на Д.. Представените с касационната жалба доказателства, освен, че са неотносими към спора, удостоверяват факти настъпили след постановяване на административния акт и обжалваното съдебно решение. При липса на пороците сочени, като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното от ответника искане съдът следва да осъди касатора, да заплати на СДВР - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 143 АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд