Решение № 4699 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8801/2011 г.

Решение № 4699 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8801/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството e по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП Велико Търново, чрез процесуалния му представител старши юрист Пламен Събев, против решение от № 2356/16.05.2011 г. по адм. д. № 6182/2010 г. на Административен съд София град. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - директорът на СДВР, не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения различни от изложените в жалбата. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ТД на НАП Велико Търново срещу заповед № ЗДС-3569/4.06.2010 г. на директора на СДВР, с която е прекратено действието на приложената със заповед № з-10119/19.06.2009 г. на зам.-директора на СДВР ПАМ "забрана за напускане на страната", наложена по отношение на Сотир Стоянов Илиев. Съгласно разпоредбата на чл. 281, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по жалба на лице без правен интерес. Правния интерес от оспорване съдът е обосновал с разпоредбата на чл. 78а ЗБЛД, съгласно която норма органът, издал акта, от който произтича основанието за прилагане на ПАМ, изпраща този акт по служебен път на органа, който е компетентен да я приложи или отмени. ПАМ се прилага или отменя след получаване на акта по ал. 1. Действително производството по чл. 78а ЗБЛД започва по инициатива на органа, издал акта, от който произтича основанието за налагане на ПАМ, какъвто в настоящия случай е ТД на НАП -Велико Търново. Горното обаче не обуславя извод наличие на правен интерес от оспорване на обжалваната заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 АПК право да обжалват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. ТД на НАП, инициирайки производство по чл. 78а от закона, действа в качеството си на административен орган, който упражнява свои законови правомощия. Административните органи по принцип нямат право на жалба, тъй като не са посочени след лицата, които по силата на чл. 147, ал. 1 АПК имат право на жалба срещу административните актове. Специалният закон - ЗБЛД също не им предоставя по изключение такова право. Адресат на обжалваната заповед е единствено лицето Сотир Стоянов Илиев. От заповедта се пораждат правни последици само за Илиев, защото тя засяга пряко и непосредствено правната му сфера. Органът, издал акта, от който произтича основанието за прилагане на ПАМ не е адресат на заповедта на директора на СДВР, с която се прекратява действието на приложената ПАМ "Забрана за напускане на страната" и няма качеството на заинтересовано лице в административното правоотношение. С факта на прекратяване на действието на ПАМ не се засягат права и законни интереси на ТД на НАП Велико Търново или за другите органи по чиято инициатива започва производството по чл. 78а от Закона, тъй като те не упражняват лични права, а действат като орган на власт. Жалбата на органа, издал акта, от който произтича основанието за налагане на ПАМ, какъвто в настоящия случай е ТД на НАП - Велико Търново е процесуално недопустима поради липсата на интерес от отмяната на обжалвания акт и следва да се остави без разглеждане. В случай, че с обжалваната заповед е нарушен или застрашен важен държавен или обществен интерес, то единствено прокурорът може да подаде протест срещу акта, съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 2 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК. Тъй като производството не е образувано по протест на прокурора, а за ТД на НАП - Велико Търново не е налице правен интерес от обжалване на оспорения в производството пред АССГ административен акт, то първоинстанционната жалба се явява процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК. Като я е разгледал по същество, вместо да я остави без разглеждане и да прекрати съдебното производство, АССГ е постановил недопустимо съдебно решение. По изложените съображения, обжалваното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено и съдебното производство да бъде прекратено. Така мотивиран и на основание чл. 209, т. 2 АПК, Върховният административен съд - VII отделение,