Решение № 9387 от 8.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6507/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Автомагистрали Черно море АД, гр. Шумен, подадена чрез процесуалния представител адв. Якимов, срещу решение 2992 от 17.03.2025 г., постановено по адм. дело 609/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед 18-2553/29.02.2024 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър Варна, в частта с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Девня с нанасяне на поземлен имот с идентификатор 20482.33.100 и промяна в границите на поземлен имот с идентификатор 20482.30.21 и е осъдена Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се остави в сила заповедна в оспорената й част, както и се присъдят разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения на процесуалните представители на ответниците. Ответникът началник на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Варна, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Община Девня, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Маркова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира присъждане на разноски по делото. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Ответникът Д. С. Х., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Атанасов, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Д. Х. срещу заповед 18-2553/29.02.2024 г. на началника на СГКК Варна в частта, с която на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1, във вр. с чл. 53б, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Девня, изразяващо се в нанасяне на поземлен имот с идентификатор 20482.33.100, с площ 111002 кв. м, начин на трайно ползване за кариера за суровини за строителството и промишлеността в скален масив, собственост на Автомагистрали Черно море АД, въз основа на акт за държавна собственост /АДС/ 621/07.04.1995 г., както и са променени границите на поземлен имот с идентификатор 20482.30.21, данни преди промяната 2550 кв. м, начин на трайно ползване нива, собственост на Д. Х., въз основа на нотариален акт 117, том ХІV, рег. 3997, дело 2059/28.12.2009 г., данни след промяната площ 1243 кв. м., начин на тройно ползване - нива. Изменението е поискано със заявление рег. 01-2303667/26.04.2022 г. от Автомагистрали Черно море АД, поради неотразяване поземлен имот и сгради, собственост на заявителя, частично попадащи в поземлени имоти с идентификатори 20482.33.45, 20482.30.18, 20482.30.19, 20482.30.20, 20482.30.21, 20482.30.22 и 20482.30.23, за които е налична преписка и документи за собственост. За да отмени заповедта в оспорената й част първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, който обаче се е произнесъл по недопустимо искане, поради и което заповедта е издадена в нарушение на чл. 53б, ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР, защото заявлението за изменение на КККР не е подадено от заинтересовано лице по § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Съдът е обосновал извод, въз основа на представените по делото писмени доказателства, че Автомагистрали Черно море АД не е сред лицата по § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР относно имот с идентификатор 20482.33.100, който е нанесен в КККР гр. Девня и е записан като собственост на дружеството, както и че обстоятелството, че имотът, описан в АДС 621/07.04.1995 г. не е държавна собственост не установява, че дружеството се легитимира с надлежен документ като собственик или носител на вещни права върху имота. Прието е от съда също така, че в оспорената заповед липсват мотиви, които да посочват фактическите основания за издаване на заповедта в оспорената част, а именно поради какви факти е установено, че е налице явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР за новонанесения поземлен имот с идентификатор 20482.33.100, като допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото препятства, както защитата на негативно засегнатите от него лица, така и извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този акт. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и представената административна преписка, съдът е обосновал извод, че в процесния случай не се установява наличие на явна фактическа грешка, по която и да е от двете хипотези на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР. Административният съд приема също така, че доколкото по делото се установява, че с оспорената заповед са променени границите на поземлен имот с идентификатор 20482.33.47, както и относно имот с идентификатор 20482.30.21 /собственост на жалбоподателката/ и имот с идентификатор 20482.33.47 /път/, в резултат на нанасяне на имот с идентификатор 20482.33.100 се е стигнало до лишаване на имот с идентификатор 20482.30.21 от достъп до път / имот с идентификатор 20482.33.47/ и до имота няма друг достъп, чрез път, то е допуснато и нарушение на чл. 23а, т. 2 от ППЗСПЗЗ, тъй като имотът на жалбоподателката е лишен от транспортен достъп. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган началника на СГКК Варна, в съответствие с чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР. Правилно съдът приема също така, че по делото не се установява по безспорен начин, че Автомагистрали Черно море АД са заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР относно поземлен имот с идентификатор 20482.33.100, който е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Девня и е записан като собственост на дружеството, като изложените в тази връзка мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Актовете, на които се позовава касационният жалбоподател не водят до еднозначен извод за наличие на собственост по отношение както на процесния имот, така и на изградените в него постройки, като в тази връзка следва да се има предвид, че правото на собственост не следва да се установява в настоящото производство. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че дори и да се приема за доказано в конкретния случай наличието на качеството заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР по отношение на Автомагистрали Черно море АД, то изводът на административния съд за непосочване в мотивите на заповедта на фактически установявания, които да обосноват наличие на явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, както и за несъответствие на заповедта в оспорената й част с приложимите материално-правни норми, също е правилен. В случая в административния акт не са изложени каквито и да са фактически обстоятелства, въз основа на които е извършено одобреното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Девня и не става ясно по какви съображения органът обосновава наличието на правното основание по чл. 51, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 53б, ал. 5, т. 1 ЗКИР. Цитираните разпоредби са относими към отстраняване на допусната явна фактическа грешка по смисъла § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР в кадастралната карта и кадастралните регистри, но в случая липсват аргументи въз основа на какви доказателства органът приема, че такава грешка е налице. Законосъобразен в този смисъл е изводът на съда, че липсата на мотиви в оспорената заповед и непосочването на фактически основания за издаването й прави невъзможна преценката коя от двете хипотези по § 1, т. 9 ДР от ЗКИР е налице. Цитираната разпоредба очертава две самостоятелни хипотези, като в случая доколкото в обстоятелствената част на заповедта е посочено бланкетно, че е налице несъответствие в границите на съществуващите на място /терена/ граници на имот и сгради, собственост на Автомагистрали Черно море АД по документ за собственост /АДС 621/07.04.1995 г./, както и предвид на факта, че процесният имот е в неурбанизирана територия, то може да се изведе извод, че административният орган е възприел втората хипотезата на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР. За да бъде приложена тази хипотеза обаче следва да е налице несъответствие в границите на съществуващите на местността /терена/ трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31, каквото безспорно несъответствие в процесния случай не се установява по делото. От една страна в случая административният орган сочи несъответствие в съществуващите на място граници на имот и сгради, собственост на дружеството, и границите по Картата на възстановената собственост /КВС/ на землището на гр. Девня, без обаче да се позовава на трайни топографски елементи на терена, които именно могат да послужат за установява на границите на процесния имот и да обосноват несъответствие с границите му от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. От друга страна от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е видно също така, че описаният поземлен имот в АДС 621/07.04.1995 г., въз основа на който касаторът се легитимира като собственик на имот с идентификатор 20482.33.100, е само с посочена площ от 111000 кв. м., но без описани граници и съседи, поради и което този имот не може да се индивидуализира по граници, доколкото същият следва да се индивидуализира с поне три от границите си /в този смисъл решение 429/28.10.2011 г. на ВКС по гр. дело 579/2010 г./. Установено е от вещото лице още, че този имот е включен в територията на поземлен имот 388 с площ от 232 дка и отреждане за кариера, определена чрез оцифряване на Карта на земи по чл. 18 от ЗСПЗЗ за землището на гр. Девня, който й имот е идентичен с поземлен имот 388 по Плана за земеразделяне на землището на гр. Девня, както и че КВС на землището на гр. Девня е интегрирана в кадастралната карта без изменения поземлен имот с идентификатор 20482.33.45. В тази връзка следва да се има предвид, че съществуването на паянтова ограда от бетонни колове с оградна мрежа по западната граница на поземлен имот 388, а не процесния, за който по АДС 621/07.04.1995 г. не се индивидуализират поне три граници, също не обосновава извод за наличие на траен топографски обект с изкуствен произход и несъответствие с границите. Не се установява в процесния случай, че е налице и несъответствие в границите на съществуващите на терена сгради. Действително, нанесените с оспорената заповед сгради съществуват на място и са траен топографски обект с изкуствен произход в неурбанизирана територия. Видно обаче и от заключението на вещото лице, тези сгради при прехвърляне на данните от КВС към кадастралната карта са отразени в последната и не се установява несъответствие в техните граници. По отношение на сградите се установява само, че преди одобреното изменение с процесната заповед те са попадали в границите на съседните поземлени имоти, което обстоятелства от своя страна не сочи на явна фактическа грешка. При така установеното по делото правилен е решаващият извод на съда, че в случая не е налице явна фактическа грешка, по която и да е от двете хипотези на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР. С оглед на това като е приел, че процесната заповед в оспорената й част е незаконосъобразен индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. При постановяване на съдебното решение не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда. Заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза е обсъдено от съда съвкупно с останалите доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Неоснователно се явява възражението на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради недопускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза и събиране на гласни доказателства за установяване към кой момент е съществувалата западната граница на процесния имот и наличните в него сгради и инфраструктура, доколкото наличието на трайни топографски обекти не следва да бъде установявано със свидетелски показания, както и предвид на обстоятелството, че в производството по чл. 53б от ЗКИР не следва да се разрешава спор за собственост. От друга страна в конкретния случай следва да се има предвид също така, че е недопустимо мотивите на административния орган да се допълват или заместват от съда чрез заключението на съдебно-техническата експертиза. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Варна е правилно и не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника Д. Х. за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такива в размер на 1 000 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 02.06.2025 г. Искането за присъждане на разноски от страна на ответника Община Девня също се явява основателно, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати и на този ответник сумата в размер на 800 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 18.09.2025 г. и платежно нареждане от 18.09.2025 г. Неоснователно се явява направеното от касотора възражение за прекомерност на възнагражденията на процесуалните представител на ответниците, доколкото сумата в размер на 1 000 лева и на 800 лева не е прекомерна с оглед на фактическата и правна сложност на делото, както и същата е под определения минимален размер за адвокатско възнаграждение в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,