Решение № 2970 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6517/2017 г.

Решение № 2970 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6517/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано по жалба на Г. Костов от [населено място] срещу отказ на министъра на вътрешните работи рег. № 812100-9484/09.05.2017 г. за възстановяването му държавна служба по молба на рег. № 812100-9009/02.05.2017 година. Иска се отмяна на отказа, като бъде задължен ответника да постанови назначаване на жалбоподателя на заеманата от него длъжност преди прекратяване на правоотношението му, или друга равностойна длъжност в МВР. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на оспорения отказ, като издаден при неспазване на установената форма, и неспазване на материалния закон, които могат да бъдат квалифицирани като отменителни основания по чл. 146, т. 2 и 4 АПК. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Попов поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорения административен акт. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От фактическа страна съдът установи следните факти: С молба рег. №№ 812100-9009/02.05.2017 година, Г. Костов е направил искане до министъра на вътрешните работи да бъде назначен на заеманата от него длъжност, преди да бъде назначен за Главен секретар на Министерството на вътрешните работи, или на друга равностойна длъжност в МВР. Изложил е съображения, че следва да бъдат приложени разпоредбите на чл. 226 и чл. 227 от ЗМВР, като министърът е следвало да издаде заповед за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 226 ЗМВР, каквато липсва, поради което той счита, че продължава да е служител в МВР. С докладна записка от 09.05.2017 година на директора на Дирекция "Човешки ресурси" на МВР е направено искане до Главния секретар на МВР да бъде изисквано становище по молбата от дирекция "Правно-нормативна дейност". Директорът на посочената дирекция е изготвил становище, в което е предложил да бъде постановен отказ на направеното искане по подробно изложени в него правни доводи. С писмо рег. № 812100-9484/09.05.2017 г., министърът на вътрешните работи е отказъл назначаване, като е изложил мотиви, че с прекратяването на правомощията на Костов като главен секретар на МВР на основание чл. 36, ал. 3, 6 и 7 ЗМВР е прекратено и служебното му правоотношение в МВР, поради което основанията и редът по чл. 226 и следващите от ЗМВР са неприложими. От доказателствата по делото е установено, че с решение № 132/22.02.2017 година Министерският съвет е направил предложение до Президента на РБългария за прекратяване на правомощията на Главния секретар на МВР - Г. Костов на основание чл. 36, ал. 3, ал. 6, т. 6 и ал. 7 от Закона за министерството на вътрешните работи. С Указ № 92/22.02.2017 година президентът на РБългария е прекратил правомощията на Костов като главен секретар на МВР, на основание чл. 98, т. 7 от Конституцията и чл. 36, ал. 3, ал. 6, т. 6 и ал. 7 от Закона за министерството на вътрешните работи. Указът е обявен със заповед № 812 К-2772/22.02.2017 година на министъра на вътрешните работи. Жалбоподателят е оспорил пред Върховния административен съд решение № 132 от 22 февруари 2017 г. на Министерския съвет на Република България, с което е предложено на Президента на РБ да издаде указ за прекратяване правомощията на главния секретар на МВР - главен комисар Г. Костов и за освобождаването му от длъжност и срещу заповед № 8121 К-2772/22.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която е обявен Указ № 92 от 22 февруари 2017 г. на Президента на РБ за прекратяване правомощията на главния секретар Костов и освобождаването му от длъжност, считано от датата на издаване на указа. С определение № 13055/31.10.2017 година, постановено по адм. дело № 3101/17 година на тричленен състав на ВАС, оставено в сила с определение № 1382/31.01.2018 година по адм. дело № 13841/2017 година на петчленен състав на ВАС, жалбата е оставена без разглеждане производството по делото е прекратено. Съображенията и на двата съдебни състава са за процесуална недопустимост на оспорването като насочено срещу актове, който нямат характера и белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а са част от сложен фактически състав, установен в закон за заемане и прекратяване на правоотношение с висш държавен служител. Прието е, че актът, с който приключва сложния фактически състав за прекратяване на правомощията на главния секретар на МВР и освобождаването му от длъжност съгласно чл. 36, ал. 7 във вр. с ал. 3 ЗМВР, е указът на Президента, който не попада в обхвата на действие на АПК, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1, предп. второ на същия кодекс, макар че именно с този акт се прекратява административно правоотношение на жалбоподателя, което е служебно правоотношение на държавен служител в МВР. Страните по делото не спорят, че преди да заеме длъжността "главен секретар" на МВР, жалбоподателят е изпълнявал длъжността "директор" на Областна Дирекция на МВР - Благоевград /ОДМВР/. От правна страна: Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗМВР длъжността "главен секретар" е висша професионална длъжност в МВР и е попада в категорията "държавен служител" по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР - държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението. Основанията и редът за прекратяването на служебното правоотношение на тази категория служители са регламентирани в Глава десета от ЗМВР, като съгласно чл. 227 ЗМВР то се извършва с издаване на заповед на съответния орган - в случаите по чл. 158 ЗМВР от министъра на вътрешните работи, а в случаите по чл. 159 ЗМВР от ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР. По силата на изричната разпоредба на чл. 231 ЗМВР тези заповеди подлежат на оспорване по реда на АПК. Това е така и защото именно с тях непосредствено се засягат права и законни интереси на тези служители и същите имат характера и белезите на индивидуален административен акт. Съгласно чл. 232, ал. 1 ЗМВР държавните служители в МВР се възстановят на предишната длъжност и могат да я заемат при наличието на две кумулативни предпоставки: 1. наличие на отменена заповед за прекратяване на служебното правоотношение и 2. явяване на служителя в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение в съответната структура. Предвидена е и възможност в случай, когато предишната длъжност не е вакантна или е съкратена, служителят в МВР да се възстанови на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 - ал. 2 на чл. 232 ЗМВР. По отношение на жалбоподателя не са налице и двете кумулативни предпоставки, за да бъде възстановен на предишната или на друга подходяща длъжност в МВР. Липсва заповед за отмяна на прекратяване на служебното му правоотношение с МВР, която да е била предмет на съдебен контрол и да е отменена с влязло в сила решение на компетентния съд. Заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Костов е не би могло да бъде издадена по реда на чл. 226 и сл. от ЗМВР, тъй като разпоредбите на Глава десета от ЗМВР са общи за държавните служители в МВР. За длъжността "главен секретар" на МВР са предвидени специални разпоредби, които изключват приложението на общите и това са разпоредбите на чл. 36 ЗМВР, които определят главният секретар на МВР като висша професионална длъжност в министерството и държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1, но в същото време изключват неговото назначаване и освобождаване от длъжност от общите правила и предвиждат друг специален ред. По силата на ал. 3 на нормата " Главният секретар на МВР се назначава с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет", а прекратяването на правомощията му е предвидено в ал. 6, която включва няколко хипотези, една от които / на т. 6 -" при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на министерството"/ е била основание за освобождаването му. В специалните разпоредби не е предвидена възможност за възстановяване на предишната или друга равностойна длъжност, поради което не са налице правни основания за уважаване на искането му от страна на административния орган. Следователно за административният орган не възниква задължение да издава заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Костов в МВР на друго основание, освен на посоченото в чл. 36, ал. 6, т. 6 ЗМВР. Освен това следва да се отбележи, че при встъпването му в длъжност "главен секретар", той обективно не е могъл да заема друга държавна длъжност /тази на директор на ОДМВР Благоевград/ и поради това, заеманата от него длъжност в МВР преди прекратяване на правомощията му е била тази на главен секретар, а не на директор на ОДМВР Благоевград, която той не е заемал към датата на прекратяване на служебното му правоотношение в МВР. В потвърждение на този извод е и приложения по делото акт за сдаване на длъжност от 23.02.1017 година, от който е видно, че Костов е сдал длъжността "главен секретар" на МВР, а не директор на ОДМВР - Благоевград. Доводите на неспазване на определена форма на оспорения отказ също са неоснователни. В ЗМВР липсват специални изисквания за постановяване на отказ, поради което е спазена писмената форма на акта по чл. 59 АПК. Независимо, че отказът не носи наименование "решение", той съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2, с изключение на указания за срок на оспорване и органа, пред който може да се оспори. Този пропуск обаче касае само упражняването на право на жалба и удължаване на срока за подаването /чл. 140 АПК/, но жалбата е подадена пред компетентния съд и в законовия срок, поради което не са нарушени правата на жалбоподателя и този пропуск не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдържанието на писмения отказ също е ясно и посочва както фактическите, така и правните основания на административния орган да откаже издаването на искания административен акт - заповед да възстановяване на държавна служба в МВР. Предвид на изложеното, отказът е законосъобразен, като съответства на приложимите материалноправни норми и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не се присъждат за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,