Решение № 11691 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3342/2010 г.

Решение № 11691 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3342/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Стара Загора против решение № 420 от 6.01.2010 г. по адм. д. № 572/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора, в частта му с която е отменена т. 1 от Заповед № РД 19-0549 от 24.09.2009 г. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът доктор Никола Христов Стоев от гр. Казанлък моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 420 от 6.01.2010 г. по адм. д. № 572/2009 г., в обжалваната му част, Административен съд - гр. Стара Загора, е отменил т. 1 от Заповед № РД 19-0549 от 24.09.2009 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Стара Загора. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание. Видно от процесната заповед санкцията е била наложена на основание чл. 316, ал. 3, т. 2 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. /НРД 2006 г./. Съгласно този текст се прилага санкция финансова неустойка в трикратния размер на сумата на нарушението, когато изпълнителят на стоматологична помощ е отчел услуги, които не са извършени, но са отчетени в документацията. Тази хипотеза в случая не е налице. Действително през периода 19.05.2009 г. - 25.05.2009 г. д-р Стоев е бил хоспитализиран, но от показанията на свидетелките д-р Ивелина Колева Арабаджова и Радиана Любенова Рашкова се установява, че в този период стоматолога е бил заместван от д-р Арабаджова, която е оказала отчетената стоматологична помощ, т. е. не са отчетени стоматологични услуги, които не са били извършени. Предвид фактическия състав на посочената норма, която регламентира санкция за точно установено нарушение и не може да се тълкува разширително, без значение е дали това заместване е било осъществено съгласно изискванията на нормативните актове. В самата Заповед № РД 19-0549 от 24.09.2009 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Стара Загора е посочено нарушение на чл. 33 от индивидуалния договор, чл. 290, ал. 1 от НРД 2006 г. и т. 318 от Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК. Тези текстове се отнасят до неверни данни, посочени в отчетите и справките, изискуеми по договора. В конкретния случай нарушението се състои в това, че след приключване на заболяването му д-р Стоев е оформил и отчел от свое име извършените от д-р Арабаджова дентални услуги. Това обаче сочи на нарушение на установения с НРД ред за изготвяне на отчетни финансови документи, както и неправилно водене и съхранение на първични стоматологични и отчетни финансови документи в амбулаторията. Тези нарушения обаче подлежат на санкции по чл. 316, ал. 1 от НРД 2006 г., а не по завишения размер по чл. 316, ал. 3 от НРД 2006 г. Предвид изложеното в настоящите мотиви изводът на първоинстанционния съд, че при налагане на санкцията по т. 1 от процесната заповед е бил нарушен материалния закон е правилен. Ето защо настоящата касационна жалба се възприема като неоснователна, а решението в обжалваната му част се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,