Решение № 11156 от 6.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, срещу решение 6357/04.11.2021г. на Административен съд София - град по адм. дело 11377/2020г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-599-0203061/08.10.2020г. на началника на отдел Оперативни дейности Пловдив, Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради необоснованост на решението и допуснати нарушения на материалния закон. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски. Оплакванията в жалбата се поддържат и доразвиват в становище по съществото на спора на процесуалния представител юрск. П. Перова. Ответникът по касация Дизелор ЕООД гр. София, в писмен отговор на касационната жалба, подаден от адв.Б. Зобуян, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АССГ ЗНПАМ ФК-599-0203061/08.10.2020г. на началника на отдел Оперативни дейности Пловдив, Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП по отношение на Дизелор ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект обект 5 бензиностанция Стамболийски, находяща се в гр.Стамболийски, ул. Тракия 32, за срок 3 дни. Фактическо основание за налагане на мерките са констатации при проверката на 13.09.2020г. е констатирано неспазване на реда и начина за подаване на данни по чл.118 ЗДДС в НАП, неизпълнение от търговеца на задължението му да подаде към НАП на данни за наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за периода 01.06.2020г. 13.09.2020г. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да отмени административният акт първоинстанционният съд е приел, че при установеното отстраняване на нарушението и при неустановена недобросъвестност на стопанисващия обекта, издаването на ЗПАМ не изпълнява целите по чл.22 ЗАНН. Това изключвало съответствието на акта с целта на закона. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Споделят се от касационния съдебен състав изводите на първостепенния съд за издаване на акта при превратно упражняване на властнически правомощия. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл.186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на проявеното чрез бездействие нарушение за подаване на данни към НАП по изградена дистанционна връзка, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект привеждане на дейността на задълженото лице в съответствие с изискванията на чл. 18, ал. 8 ЗДДС и чл. 3, ал. 3 и ал. 12 от Наредбата. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията за предотвратяване на административни нарушения. В случая тази цел вече е била постигната към момента на издаване на ЗПАМ. Когато принудителната административна мярка е наложена след преустановяване на нарушението, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. Несъответствието на ЗПАМ с целта на закона съставлява материална незаконосъобразност на същата, водеща да отмяната й. От значение е и обстоятелството, че в касационната инстанция са приети писмени доказателства и за отмяна на наказателното постановление, издадена въз основа на АУАН, с който се ангажира административно-наказателната отговорност за същото нарушение. По изложените съображения и при позоваване на мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 221,ал.2 АПК, обжалваното първоинстанционно съдебно решение, с което е отменена ЗПАМ като незаконосъобразна като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора в тежест на касатора и в полза на ответника по касация се присъждат поисканите от последния, включени в списък на разноски, извършени в размер на 1000лв. за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение