Решение № 990 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3727/2011 г.

Решение № 990 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3727/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Винекс-Славянци" АД против решение № 8 от 03.01.2011 г., постановено от Бургаският административен съд по адм. д. № 1273/2010 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът в касационното производство, директорът на дирекция "ОУИ"-Бургас не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14 дневния срок за касационно обжалване на решението. По отношение на основателността й съдът приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил РА № 02-00-901780/07.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение № РД-10-170/04.06.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Бургас. С РА на ревизирания субект са определени данъчни задължения за ДДС за периодите м. 10.08 г. и м. 09, 10 и 11.2009 г., както и лихви върху така определените задължения, а също така и корпоративен данък за 2008 г. и лихва върху него. Определеният ДДС е във връзка с непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "Булагро" ЕООД и "Лесопласт комерс" ЕООД и с предмет - превоз на грозде. Констатациите на органа по приходите са, че "Лесопласт комерс" ЕООД не е бил регистриран по ЗДДС към датите на които е издал процесните фактури, а по отношение на доставчика "Булагро" ЕООД е констатирано, че последният не е доставил поискани от него документи и писмени обяснения при извършената насрещна проверка. Прието е за недоказано обстоятелството, че ревизираният субект е сключил договори за превоз с тези дружества, нито че последните са разполагали с автомобилите, вписани в товарителниците, представени по преписката. Направен е извод, че е налице неправомерно ползване на данъчен кредит по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Определеният допълнително корпоративен данък е в резултат на извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2008 г. с данъчните основи по четири фактури, издадени от "Булагро" ЕООД за превоз на грозде в общ размер на 26 811,89 лева. Констатирано е, че доставчикът няма назначени лица по трудови и граждански договори за периода през който са издадени фактурите. Във връзка с представените товарителници за извършен превоз от страна на ревизирания субект е констатирано, че като превозвачи са вписани физически лица. Органът по приходите е направил извод, че действителен извършител на транспортните услуги са физическите лица, за които не е установено да имат някаква връзка с "Булагро" ЕООД, както и че фактурите не документират реални стопански операции. Прието е, че е осъществена хипотезата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО и разходите, удостоверени с тези фактури не следва да се признават за данъчни цели. Административният съд в гр. Бургас е отхвърлил жалбата срещу РА възприемайки за обосновани и верни констатациите на органа по приходите, както и изводите, направени въз основа на тях. Жалбата срещу РА е преценена като недоказана, а от там и като неоснователна. Върховният административен съд преценява касационната жалба като неоснователна, а решението на административния съд като правилно. Неоснователно е възражението на касатора за неправилно приложение от съда на материалния закон. Съдът подробно е посочил в решението си приложимите материалноправни норми, като е извършил правилно тълкуване на установените в тях предпоставки. Вярна е преценката на съда, че в конкретния случай не са изпълнени предпоставките за признаване на данъчен кредит по фактурите от въпросните двама доставчика, поради което неправомерно е ползван данъчен кредит за тези доставки. Жалбоподателят в чиято доказателствена тежест е било не е опровергал констатациите в РА. По делото не са налице доказателства, които при съвкупната им преценка да обосноват извода, че доставчиците по фактурите са разполагали с технически капацитет за извършването на услугите, както и че са били във връзка с физическите лица, вписани като превозвачи в товарителниците. При това положение съдът основателно е преценил твръдението на касатора за реалност на сделките по фактурите, като неоснователно, а жалбата като недоказана. Решението като правилно следва да се потвърди. Воден от горното, Върховният административен съд