Решение № 2762 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13066/2015 г.

Решение № 2762 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13066/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от процесуалния представител на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" срещу Решение № 5959 от 9.10.2015 г., постановено по адм. дело № 6075/2015 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отменена негова заповед № 571/19.05.2015 г. В касационната жалба се мотивиран съображения за неправилност на съдебния акт на основанията посочени в чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяна му и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – И. Г. П., чрез адв. Василев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на понесените по делото разноски, за които представя писмени доказателства и списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е заповед № 571 от 19.05.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на И. Г. П.. За да отмени оспорвания административен акт съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Приел е, че в конкретния случай не са налице материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), тъй като не е налице реално съкращаване и премахване на длъжността, заемана от касационния ответник, като система от функции, задължения и изисквания. Променени са и са изложени по нов начин функционалните задължения и са посочени като такива за нова длъжност – "Главен експерт в отдел "Договаряне по частни мерки", но по същество те кореспондират на длъжността, която е заемал И. Г. П. – "Главен експерт в дирекция "Договориране по ПМРСР", отдел ПМР на микропредприятия и неземеделски дейности, компенсаторни мерки и МО" на ДФЗ с ранг трети младши. Решението е правилно. Безспорно е установено, че във връзка с промени в Устройствения правилник на ДФЗ, към датата на издаване на оспорваната заповед в дирекция "Договориране ПМРСР", която се състои от няколко отдела, не съществува отдел "ПМР на микропредприятия и неземеделски дейности, компенсаторни мерки и мерки за обучение". Този отдел е с променено наименование – "Договориране по частни мерки". Сравнени, длъжностните характеристики за длъжността "Главен експерт" в отдел "ПМР на микропредприятия и неземеделски дейности, компенсаторни мерки и МО" и "Главен експерт" в новосъздадения отдел "Договориране по частни мерки", съвпадат като функции, цел и задължения в по-голямата си част. При това положение изводът на решаващия съд, че длъжността на оспорващия не е съкратена реално, а продължава да съществува и в новото длъжностно разписание като система от компетентности, отговорности и функции се споделя и от настоящия съдебен състав. Легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията и според нея това е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. За да е налице съкращаване на длъжността следва да са налице, в условията на комулативност двете предпоставки, а именно: 1. нормативно определена позиция и 2. системата от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Отсъствието на която и да е от предпоставките води до извод за отсъствие на реално съкращаване. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, в негова тежест е да установи, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в щатното разписание на съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. В конкретния случай длъжността, като система от функции, задължения и изисквания за заемането му е запазена в нов отдел, което води до извода, че съкращаването на длъжността е формално и не отговаря на посочените по-горе цели. Затова като е отменил оспорената заповед съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото претенцията на И. П. за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена съгласно представения списък на разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение,