Решение № 16997 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7318/2018 г.

Решение № 16997 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7318/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Медистар България" ООД ЕИК ********* със седалище гр. Варна срещу Решение № 2275 от 04.04.2018 г. по адм. дело № 908/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 936/31.10.2017 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на "Медистар България" ООД е забранено да предоставя невярна и подвеждаща информация за отстъпката в цените на предлаганите стоки, чрез издавания фискален бон при заплащане на касата (вкл. за определения процент търговска отстъпка, изчислен върху пределната цена на лекарствените продукти, а не върху продажната цена), представляващо нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че дружеството е осъществило нелоялна търговска практика, тъй като посочената във фискалните бонове информация за търговска отстъпка е вярна и не може да бъде възприета като подвеждаща. Твърди, че посочената търговска отстъпка има само информативен характер, не представлява рекламно съобщение или търговско предложение до потребителя. Счита, че с поведението си не е осъществил фактическия състав на заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП, поради което прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна Заповед № 936/31.10.2017 г. на председателя на КЗП. Претендира разноски. Ответникът – председателят на Комисията за защита на потребителите, не представя становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е установил, че Комисията за защита на потребителите е извършила проверка по жалба с вх. № У-00-1154/19.04.2017 г., съдържаща твърдения на потребител за закупуване на лекарствения продукт ULTIBRO BREEZHALER на различни цени от аптеките от верига "Марешки", за м. 02 и м. 03.2017 г., както и посочване на търговска отстъпка, която е различна в процентно отношение, но в еднаква абсолютна стойност. В хода на проверката е изискано становище от председателя на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти (НСЦРЛП), в което е посочено, че цената, отразена във фискалните бонове не надвишава пределната цена, определена в регистрите на НСЦРЛП. В становището също така е посочено, че макар пределната цена на лекарствения продукт ULTIBRO BREEZHALER да не е променяна, заплащането на лекарството от НЗОК е по-ниско. Максималната стойност на доплащане от пациента е разликата между цената и стойността, заплащана от НЗОК, като за м. 02.2017 г. е в размер на 28,94 лв., а за м. 03.2017 г. е в размер на 43,45 лв. В становището е посочено още, че процентът на отстъпката по проверяваните фискални бонове е некоректно изчислен спрямо пределната цена, определена в регистрите на НСЦРЛП, а не от продажната цена на лекарството. Въз основа на събраните в хода на проверката доказателства, от главния директор на ГД "Контрол на пазара" към КЗП е изготвена докладна записка, в която е изразено становище, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в ЗЗП, като е посочено, че в процесните фискални бонове се съдържа невярна и подвеждаща информация, тъй като посоченият процент търговска отстъпка на лекарствения продукт е по-висок от действително приложения процент спрямо продажната цена. Прието е, че информацията е невярна, тъй като посоченият във фискалния бон процент на търговска отстъпка е изчислен на база пределна, а не на база продажна цена. Цитираната докладна записка е разгледана на заседание на КЗП на 25.09.2017 г., за което е съставен протокол № 29, като на заседанието е взето решение, че "Медистар България" ООД, гр. Варна, използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП, която се изразява в предоставяне на невярна и подвеждаща информация за отстъпката в цените на предлаганите стоки, чрез издаване на фискален бон при заплащане на касата, прилагането на която има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика. Прието е наличието на нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в ЗЗП, като на "Медистар България" ООД, гр. Варна, е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, изразяваща се в това, че предоставя невярна и подвеждаща информация за отстъпка в цените на предлаганите стоки, чрез издавания фискален бон при заплащане на касата (вкл. за определения процент търговска отстъпка, изчислен върху пределната цена на лекарствения продукт, а не върху продажната цена), представляващо нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в ЗЗП. След като е установил фактическата обстановка по делото, административният съд е формирал извод за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена в съответствие с процесуалния закон и приложимите материалноправни разпоредби. Приел е, че във фискалните бонове от 20.02.2017 г. и 24.03.2017 г. е посочена търговска отстъпка, изчислена на база пределната цена на лекарствения продукт съобразно регистъра на НСЦРЛП, а не на база продажната цена на същия в конкретната аптека. Според съда така осъществяваната от "Медистар България" ООД търговска практика е нелоялна, тъй като съдържа невярна информация и би променила съществено икономическото поведение на средния потребител, към когото е насочена. Съдът е потвърдил, че отстъпката по процесните фискални бонове е математически правилно изчислена при база пределната цена на конкретното лекарство. Чрез посочването във фискалния бон само на размера на отстъпката не става ясно спрямо коя цена е изчислена последната, с което е осъществена хипотезата на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, предвиждаща, че търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2. В конкретния случай съдът е приел за относима информацията по чл. 68д, ал. 2, т. 4, предл. 2 ЗЗП – информация за съществуването на специфично предимство по отношение на цената. Решение е валидно, допустимо и правилно. Съобразявайки установените по делото и неоспорени от страните факти, административният съд е формирал правилен правен извод, че "Медистар България" ООД е осъществило фактическия състав на заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в ЗЗП. Извършваните от търговците намаления на цените на предлаганите стоки при продажбата им на потребители следва да бъдат съобразени с разпоредбите на Закона за защита на потребителите, които уреждат реда за съобщаване на направените намаления. Съгласно чл. 63 ЗЗП, всяко съобщение за намаление на цените трябва да посочва: 1. стоките и услугите или групата стоки и услуги, за които е валидно намалението на цените; 2. условията, при които се извършва намалението на цените; 3. срока, през който стоките и услугите се продават с намалени цени. Разпоредбата на чл. 64 ЗЗП определя реда, по който съобщението за намаление на цените следва да бъде направено, а именно: 1. чрез поставяне на новата цена до старата, която е зачертана, или 2. чрез думите "нова цена" и "стара цена", последвани от съответните суми, или 3. чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя до старата цена, която е зачертана. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗЗП, всяко съобщение за намаление на цените трябва да съдържа старата цена, която търговецът е прилагал през определен период преди датата, от която влиза в сила намалението на цената. С оглед на изложеното, неоснователно се явява възражението на касационния жалбоподател, че издаваните от търговеца фискални бонове не съдържат невярна информация. Видно от цитираните разпоредби, намалението на цената на предлаганата стока се определя спрямо предходната продажна цена на същата. В процесния случай, направената от търговеца отстъпка е с процентен показател, който съгласно разпоредбата на чл. 64, т. 3 ЗЗП следва да бъде представен на потребителите, чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се постави до старата цена, която е зачертана. В действителност отстъпката е изчислена математически правилно спрямо определените пределни цени от Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, но представянето й по съответния начин на фискалния бон се явява невярна информация, тъй като противоречи на нормативно определения ред за отправяне на съобщение относно ценовото намаление. Правилно органът е приел, че е налице невярна информация по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, тъй като определеният процент намаление не отговаря на нормативно установения ред за неговото изчисляване. Правилна е констатацията на органа, потвърдена и от съда, че посоченият процент търговска отстъпка на лекарствения продукт е по–висок от действително приложения процент спрямо продажната цена. Верни са и констатациите, че търговецът не е уведомил потребителите на каква база и върху коя цена на лекарствения продукт е изчислен обявеният процент търговска отстъпка. За да е изпълнен съставът на визираната в процесната принудителна административна мярка нелоялна заблуждаваща търговска практика, следва да се обоснове дали невярната информация има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Касационната инстанция счита за неоснователно възражението в касационната жалба, че потребителят вече е взел решението за покупката на съответния лекарствен продукт и тъй като касовата бележка се издава едва след извършването й, то не е възможно същият да вземе търговско решение, повлиян от приложената практика. Използваната от търговеца заблуждаваща търговска практика цели да остави у потребителя впечатлението за изгодни намаления, предвид невярната информация, която се съдържа във фискалните бонове и сочените големи проценти намаление. По този начин потребителят е стимулиран да посещава конкретния търговски обект, воден от убеждението, че пазарувайки там, получава по-изгодни предложения спрямо останалите търговски обекти. Съответно налице е и втората предпоставка, с което е изпълнен съставът на визираната в административния акт нелоялна търговска практика. С оглед гореизложеното административният съд правилно е приел, че е налице необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката, а именно установена нелоялна търговска практика. Като е отхвърлил оспорването срещу Заповед № 936/31.10.2017 г. на председателя на КЗП, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение