Решение № 512 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 608/2008 г.

Решение № 512 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 608/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдиятя Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на Х. В. Р., чрез пълномощника й адв. Д. В., срещу решението от 16.11.2007 г. по гр. д. № 1512/2007 г. на Софийски градски съд, IV-Д състав. В жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответникът по жалбата Ф. А. Х. не е изразил становище. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Софийски градски съд е оставил в сила решението по гр. д. № 5394/2005 г. на Софийски районен съд, с което е признал за установено по отношение на ответницата Х. В. Р., че ищецът Ф. е собственик на апартамент № 13, находящ се в гр. С., ж. к. "Г", ул. "... поляна", бл. 110, вх. А, с площ 66,66 кв. м., при посочени граници, заедно с избено помещение № 6 и 1,488 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, и е осъдил ответницата да предаде на ищеца владението върху имота, както и да му заплати 278,15 лева разноски. Въззивният съд е приел, ищецът е придобил правото на собственост върху процесния апартамент чрез договор за продажба, сключен на 7.12.1984 г. между него и председателя на ИК на Б. РНС по реда на НДИ (отм.). Страните са сключили граждански брак на 22.06.1985 г. Бракът е прекратен с решение на СРС от 24.02.1992 г., като упражняването на родителските права по отношение на детето им А., род. на 3.10.1986 г., е предоставено на майката. С решение на СГС от 9.06.1992 г. е изменено първоинстанционното решение в частта за семейното жилище - процесния апартамент, като е предоставено за ползване на нея. Съдът е приел, че по силата на чл. 20 СК, във вр. с § 4 СК апартаментът, придобит от ищеца преди брака, е негова лична собственост. Евентуалното участие на ответницата при изплащането на апартамента няма за последица някаква промяна в режима на собствеността, а би могло да породи само облигационни претенции. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответницата за изтекла в нейна полза придобивна давност. Тя като ползвател е имала качеството на държател на предоставеното й за ползване жилище. Не е установено, че незачитайки съдебното решение по бракоразводното дело е променила намерението си и е демонстрирала, че е започнала да счита имота за свой. Като държател на апартамента до навършване на пълнолетие на роденото от брака дете - 3.10.2004 г. не е могла да го придобие по давност, а след тази дата дори и да го е владяла като свой също не е могла да го придобие на това основание, защото до предявяването на иска - 18.04.2005 г. не са изтекли предвидените 10 години в чл. 79, ал. 1 ЗС. Ответницата упражнява фактическата власт върху имота без правно основание след 3.10.2004 г., тъй като действието на съдебното решение за предоставяне ползването на семейното жилище - собственост на единия съпруг, на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, е ограничено съгласно чл. 107, ал. 3 СК - докато ги упражнява, а упражняването на родителските права се прекратява в момента на навършване на пълнолетие на детето. Жалбата е неоснователна. Щом като купувач по договора за продажба, сключен преди брака, е само ответникът по касация, той е единствен собственик на имота. Изводът на съда е в съответствие с разпоредбата на чл. 20 СК (отм.), приложима съобразно § 4 от кодекса, съгласно която вещите, придобити преди брака, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Правно ирелевантно за принадлежността на правото на собственост е дали за закупуването на имота са вложени и парични средства на касаторката, както и, че е теглен заем, който е изплащан през време на брака. Имотът не става нито съпружеска имуществена общност, защото е придобит преди сключването на брака, нито обикновена съсобственост, тъй като собствеността върху целия имот е прехвърлена с договора по реда на НДИ само на едно лице - купувача по този договор. Правилно въззивният съд е отхвърлил възражението на касаторката за придобиване на имота по давност. Неоснователно е позоваването й на изтекла придобивна давност още при влизане в сила на решението по бракоразводното дело, тъй като го владяла от 1983 год., когато заживяла в апартамента при ответника по касация. До продажбата на 7.12.1984 г. имотът е държавна собственост и предвид забраната по чл. 86 ЗС /в ред. преди доп. ДВ, бр. 33/96 г./ би могъл да бъде придобит по давност само на основание владение, осъществявано след като е станал частна собственост в продължение на законоустановения период от време, което в случая не е налице до 22.06.1985 г., когато страните са сключили граждански брак. Съпругът - несобственик, който след сключването на брака упражнява фактическа власт върху имота - семейно жилище заедно със съпруга - собственик на същия, е държател по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, а държането не е придобивно основание. Освен това според чл. 84 ЗС за придобивната давност намират съответно приложение разпоредбите на чл. 113, чл. 115 , чл. 116, чл. 117 и чл. 120 ЗЗД, а съгласно чл. 115, ал. 1, буква "в" ЗЗД между съпрузи давност не тече. Следователно не може по време на брака единият съпруг да придобие по давност имот, представляващ индивидуална собственост на другия съпруг. А след прекратяването на брака касаторката е държател на апартамента въз основа на съдебното решение, с което й е предоставено ползването му като семейно жилище, предвид предоставеното й упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака дете. В съответствие с доказателствата и правилно съдът е приел, че не са установени обстоятелства, които да обусловят извод за промяна на намерението, а именно да е манифестирала, че държи вещта като своя и не зачита съдебното решение и отрича правото на собственост на ответника по касация. С навършване пълнолетие на детето се прекратява упражняването на родителските права, предоставено на касаторката, и ползването на жилището от нея след това е без основание. При наличието на елементите от фактическия състав по чл. 108 ЗС съдът е направил законосъобразен извод за основателността на предявения ревандикационен иск. По изложените съображения жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.