Решение № 15113 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8448/2018 г.

Решение № 15113 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8448/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. И. против решение № 950 от 26.04.2018 г., постановено по адм. д. № 3099/2017 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Община Асеновград, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на В. И. против заповед № А-1561/05.10.2017 г. на кмета на община Асеновград, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи – "едноетажна тухлена жилищна сграда" и "едноетажна тухлена селскостопанска сграда", находящи се в ПИ с идентификатор 00702.26.6 по кадастралната карта на гр. Асеновград, местност "Локаво" в землището на гр. Асеновград. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при осъществяване на материалноправните предпоставки на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кметът на общината, като по делото е установено, че процесните строежи са пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесните постройки представляват "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за тях следва да бъде издадено строително разрешение. Същите са индивидуализирани и са построени преди 30 години т. е. през 1988 г. За тях не са издавани строителни разрешения, а за жилищната сграда не е одобрен и инвестиционен проект. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че строежите, не са търпими. Доказателствата по делото сочат, че постройките са изградени в земеделска земя, чужда собственост, без да има одобрен ПУП и без да е променено предназначението й. При тези данни строежът – жилищна сграда е недопустим, както по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му - чл. 26 ЗТСУ (отм.); и ППЗТСУ (отм.); , така и съгласно чл. 12, ал. 2, чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Спрямо така установените факти по отношение на жилищната сграда съдът правилно е приложил материалния закон. Вторият строеж - стопанска сграда, предмет на заповедта също не е търпим. В чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ (в относимата редакция, отм.) е предвидена възможност да се разрешава строеж на едноетажни постройки за сезонно ползване със застроена площ до 35 кв. м. в лични селскостопански имоти и предоставени за ползване имоти, извън регулация. В случая стопанската постройка е изградена в чужд имот, който преди реституирането му е бил държавен и няма данни да е предоставян за ползване. Твърдението, че строежът е изпълнен в имот, собственост на родителите на жалбоподателката, придобит по давност, е недоказано. Поради това обосновано е прието, че и този строеж не е търпим и подлежи на премахване. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,