Решение № 1272 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10082/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Куадрига ЕООД, ЕИК 203722052, седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица], представлявано от управителя В. П., чрез адв. Манолска, срещу Решение 12911/25.07.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 2209/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р- 22221722003026-091-001/18.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 17/08.01.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени задължения по ЗДДС в размер на 31 782,42 лв. и лихви 11 454,19 лв. за данъчни периоди от м.07.2019 г. до м.02.2020 г. В касационната жалба са наведени трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, аргументирани с доводи за пропуск на първостепенния съд да анализира в съвкупност доказателствата по ревизионната преписка и да даде отговор на всяко от възраженията на търговеца. Претендира се отмяната на решението, отмяна на ревизионния акт и присъждане на сторените разноски. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София, оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Станчева. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъдят разноските за настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Пред Административен съд София-град е оспорен РА Р- 22221722003026-091-001/18.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 17/08.01.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени задължения по ЗДДС в размер на 31 782,42 лв. и лихви 11 454,19 лв. за данъчни периоди от м. 07.2019 г. до м. 02.2020 г. в резултат от начислен ДДС по извършени доставки и издадени фактури с получател Билла България ЕООД и от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Трансресурс Краловец ЕООД, Г и К Иванови ЕООД, Колосал строй 2018 ЕООД, Рент транспорт България ЕООД, Бултермострой ЕООД, А Инженеринг 08 ЕООД, Вестранс ООД, Мост къмпани 2018 ЕООД, Рила стил ЕООД и начислени лихви по фактура, издадена от Рила стил нова ЕООД. АССГ е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на акта по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновани от представените по делото от касатора доказателства, както и със заключението на СТЕ, са изводите на инстанцията по същество за валидност на РА като издаден от компетентни органи и подписан от неговите издатели с КЕП в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган. Решението е правилно. Не се спори, че от Куадрига ЕООД на Билла България ЕООД са издадени фактури за наем, продажба на стоки, префактуриране на разходи за вода и ел. енергия, част от които не са включени в дневниците за продажби на касатора нито в периода на издаването им, нито в последващи периоди с обяснението, че пропускът е резултат от бездействие на обслужващия счетоводител. Неотразяването на фактурите в дневниците за продажби на касатора в разрез с чл. 124, ал. 2 от ЗДДС е обусловило начисляване на ДДС на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗДДС в размер на 19 196,56 лева за данъчни периоди м. 07., м. 10. и м. 11.2019 г. По фактурите за доставка на услуги, издадени от Трансресурс Краловец ЕООД, Г и К Иванови ЕООД и Колосал строй ЕООД, е отказано право на приспадане на данъчен кредит поради непредставяне на доказателства за изпълнението им. Издадената от Трансресурс Краловец ЕООД фактура е с предмет доставка на СМР по КСС, данни за чиито вид, количество, единична цена, мерна единица, място на изпълнение, плащане не са предоставени на ревизиращите, нито пред съда. Не са посочени и доказателства за приемане на резултати от извършеното. Нещо повече доставчикът Г и К Иванови ЕООД в писмени обяснения се позовал на подизпълнители, които не конкретизирал, нито посочил доказателства, че е натоварил такива с възложените му СМР, сходни са установяванията по отношение на Колосал строй ЕООД. Правилно е приел АССГ, че в тежест на упражняващия правото на приспадане на ДДС е да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Както е прието в т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o.: "данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C 281/20 и цитираната съдебна практика). Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К). Правото на приспадане на данъчен кредит при доставка на услуга възниква с реалното изпълнение на услугата, резултатът от която следва да е налице при получателя. Съответства на доказателствата по делото изводът на АССГ, че фактурите, издадени от Трансресурс Краловец ЕООД, Г и К Иванови ЕООД и Колосал строй ЕООД, чийто предмет са СМР, не са съпътствани от документи, позволяващи да се установят параметрите на доставката влагане на труд, материали, консумативи, ползване на специална техника и т. н. Решението е правилно и в частта, възприемаща недоказаност на предпоставките за надлежното упражняване на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от Рент транспорт България ЕООД, Вестранс ООД и Мост къмпани 2018 ЕООД. Доставките от Рент транспорт България ЕООД са с предмет авторемонти услуги, а тези от Вестранс ООД и Мост къмпани 2018 ЕООД касаят закупуване на гориво без от касатора да са посочени доказателства да разполага със собствени, наети или ползвани на друго основание МПС. Не са представени съпътстващи фактурите документи, визиращи превозните средства, които са ремонтирани, нито какви са параметрите на извършеното. Обратен извод не следва от договора за наем на лек автомобил БМВ с рег. [рег. номер], сключен с Р. С. А. поради недоказаност ремонтите да касаят това превозно средство. АССГ с основание е заключил, че дори да се приеме обратното, липсват доказателства, че автомобилът е използван в независимата икономическа дейност на Куадрига ЕООД. Касаторът не противопоставя доводи срещу възприетите от АССГ констатации на ревизиращите за сключения на 20.02.2020 г. договор за възлагане на строителство между касатора и Бултермострой" ЕООД за ремонт на фасади на [улица] гр. София, според чийто чл. 8 стойността на СМР възлиза приблизително на 65004,02 лв. Изпълнителят заплаща аванс в размер на 40 % от тази стойност не по-късно от три работни дни от получаване на проформа фактура. Съгласно чл. 9 от договора възложителят заплаща на изпълнителя стойността на всеки междинен акт обр. 19 за изпълнени СМР за всяка една фасада, като етапите и количествата са определени в Приложение 1. Постигнато е съгласие от стойността на всеки акт обр. 19 да се приспада пропорционално авансово получената сума. Съгласно чл. 10 възложителят доплаща на изпълнителя разликата между реално изпълнените СМР по акт обр. 19 и получените авансови суми след приключване на всички СМР за всяка една фасада, като всички СМР ще се актуват и заплащат по реално изпълнени и доказани количества на обекта. Издадена е фактура 0000002973/27.02.2020 г. от Куадрига"ЕООД с ДО 92000 лв. и ДДС 18400 лв. с предмет "плащане СМР съгласно Акт обр. 19 и копие на кредитно известие 0000003170/27.10.2020г. към фактура 0000002973/27.02.2020г. с данъчна основа (-25500,00лв.) и ДДС (-5100,00лв.) с предмет "корекция в цени на СМР". Не се спори, че с Протокол акт 19 1/27.10.2020 г. са приети завършени и подлежащи на плащане видове СМР на обекта с обща стойност на СМР за ремонт на фасади с включено скеле с ДДС 79800,00лв, платени по банков път. При констатации, че издадените от Бултермострой" ЕООД фактура и кредитно известие са отразени в дневниците за продажби в периода на издаването им, но от касатора КИ 0000003170/27.10.2020 г. към фактура 0000002973/27.02.2020 г. не е отразено в периода на издаването му, нито впоследствие, правото на данъчен кредит правомерно е коригирано до размера на стойността на приетите по протокола СМР съобразно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. Решението е правилно и в частта, отхвърляща жалбата срещу РА относно отказаното право на данъчен кредит по фактура, издадена от А Инженеринг 08 ЕООД с предмет авансово плащане СМР по КСС с оглед липсата на доказателства сумата да е платена, да е издадена окончателна фактура и да е осъществена доставка. От касатора е представен договор за възлагане на СМР от 20.06.2019г. с изпълнител "А Инженеринг - 08" ЕООД, по силата на който последното поема задължението да изпълни възмездно СМР на обект бивш завод Рила, Женски пазар съгласно КСС приложение 1 съгласно графика на обекта. В договора липсва цена на услугата. Издадената от изпълнителя фактура 0000000622/26.09.2019 г. с ДО 11836,00лв. и ДДС 2367,20 лв. е за аванс, но плащане по нея не се установява. При тези данни правилен е изводът на АССГ за недоказаност да е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Нормата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС определя, че когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4 се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането). При липсата на доказателства, че плащанията, определени като авансови, са във връзка с възникнало между страните правоотношение, данъчното събитие по които ще възникне в бъдеще, както и на последваща облагаема доставка, следва извод за неприложимост на чл. 25, ал. 7 ЗДДС. Касационната жалба не съдържа доводи, насочени срещу останалите фактически и правни изводи на първостепенния съд, с които мотивирано са отхвърлени възраженията на дружеството, същите се споделят от касационната инстанция и се препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 изр. последно от АПК. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АССГ с присъждане на своевременно поисканите от администрацията разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 4214 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1, Върховният административен съд, състав на Първо отделение