Решение № 92 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1295/2019 г.

Решение № 92 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1295/2019 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Манчев от [населено място] против решение № 2581 от 06.12.2018 г., постановено по адм. д. № 2969/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основание по чл. 209, т. 3 предл. 1 и 3 от АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата против оспорения административен акт. В жалбата цитира и други издадени административни актове и съдебни решения по тях, като твърди, че те са преюдициални и обвързани с настоящето дело, тъй като са със същите фактически и правни основания между същите страни. Изразява становище, че следва да се отмени отказа на съда да образува самостоятелно производство с предмет оспорване на допуснатото предварително изпълнение на процесната заповед, счита същия за самостоятелен административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Пловдив не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по основателност на оспорването. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорваното с нея решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Б. Манчев против заповед № 3 СП/Д-РВ/1080 от 02.02.2018 г., издадена от директор ДСП – Пловдив/в хипотезата на заместване/, с която на основание чл. 12, ал. 5 от ППЗСП е спряна отпуснатата му социална помощ, за 2 месеца, считано от 01.12.2017 г. и е оставел без разглеждане направеното искане на основание чл. 166, ал. 2 вр. чл. 60, ал. 2 от АПК да бъде спряно допуснато от органа предварително изпълнение на заповед № 3 СП/Д-РВ/1080 от 02.02.2018 г., издадена от директор ДСП – Пловдив. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в хипотезата на заместване от компетентен орган, за което са представени доказателства, при спазване на установената форма, като не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствени правила, нито противоречие с материалноправни разпоредби, като в същото време заповедта съответства на целта на закона, т. е. не е налице нито едно от отменителните основания по чл. 146 от АПК. Направен е извод, че административният орган в съответствие с нормативно предвиденото законосъобразно е спрял отпуснатата на жалбоподателя социална помощ, за 2 месеца, считано от 01.12.2017 г. По направеното особено искане на основание чл. 166, ал. 2 вр. чл. 60, ал. 2 от АПК да бъде спряно допуснато от органа предварително изпълнение е постановено, че то е безпредметно, тъй като видно от заповедта в същата липсва разпореждане по чл. 60 от АПК и поради което искането следва да бъде оставено без разглеждане. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е установил обстойно фактическата обстановка по спора и е издирил и приложил правилно относимия материален закон. От данните по делото безспорно се установява, че на Б. Манчев е била отпусната месечна социална помощ за допълване на доходите по чл. 9 от ППЗСП със заповед на директора на ДСП – Пловдив № 3 СП/Д-РВ/1080 от 06.02.2017 г. С декларация с вх. № 3 СП/Д-РВ/1080 от 31.01.2017 г. подписана лично от Манчев, същият е декларирал, че е запознат с условията за извършване на общественополезните дейности. Доказало се е, че същият е започнал да полага общественополезен труд по програмите предвидени в чл. 12, ал. 1 от ППЗСП. За положения от безработното лице общественополезен труд за времето предвидено по чл. 12, ал. 2 от ППЗСП на Манчев са били издавани ежемесечни удостоверения от Община Пловдив район "Централен". Видно от удостоверение № 34 от 10.01.2018 г., подписано от заместник кмета, Манчев не е работил 14 дни по 4 часа за месец декември на определения му обект в район "Централен". Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските граждани, когато поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. В случая администрацията законосъобразно е спряла отпуснатата на Б. Манчев месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, поради наличието на отрицателната предпоставка по чл. 12, ал. 5 от ППЗСП. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ППЗСП безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от Закона за социално подпомагане, задължително полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности. Според втората алинея на същия чл. 12, тези лица полагат общественополезен труд за срок от 14 дни по 4 часа дневно. В императивната норма на ал. 5 от чл. 12 на ППЗСП е уредено, че при отказ на лицата по ал. 1 за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок от 2 (два) месеца, считано от 1-во число на месеца, през който е направен отказа. Неявяването на лицето за участие в програма за полагане на такъв труд през месец декември 2017 г. не може да се тълкува по различен начин от отказ, поради което то осъществява предпоставката на чл. 12, ал. 5 от ППЗСП, за спиране на отпусната му помощ за двумесечен срок. По делото е установено по несъмнен начин от приложеното удостоверение № 34 от 10.01.2018 г., че Манчев не се е явил за полагане на общественополезен труд през месец декември на определения му обект в район "Централен", въпреки че е бил запознат и надлежно уведомен за това му задължение от общинската администрация. Обективизираните в цитираното удостоверение факти и обстоятелства се потвърждават и от изявленията направени от Манчев в съдебно заседание от 20.11.2018 г. пред първоинстанционния съд. Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства не водят до друг извод. Неоснователни са твърденията на касатора по повод цитираните от него други административни актове и постановените по тях съдебни решения, че те са преюдициални и обвързани с настоящето дело, тъй като са със същите фактически и правни основания между същите страни. Действително във връзка с неполагането на общественополезен труд през декември 2017 г. от Манчев, директор на ДСП – Пловдив е издал още две заповеди - заповед № 3 СП/Д-РВ/609 от 16.02.2018 г., с която е отказана месечната социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.01.2018 г. и е разпоредено лишаване от подпомагане за периода 01.12.2017 г. до 31.01.2018 г. Тази заповед е отменена с решение № 2396 от 16.11.2018 г. по адм. дело № 2085 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив. Издадена е и заповед № Д_РВ-Л-4 от 02.02.2018 г., като с нея е разпоредено лишаване от месечна социална помощ на Манчев по чл. 9 от ППЗСП за срок от 31.01.2018 г. Тази заповед също е отменена с решение № 2507 от 26.11.2018 г. по адм. дело № 3032 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив. Лишаването от социално помощ за лицата по чл. 14, ал. 5 и 6 и чл. 15, ал. 2 от Закона за социално подпомагане е правно регламентирано в чл. 33а от ППЗСП и урежда различни от настоящата хипотези. С процесната пред настоящата касационна инстанция заповед е разпоредено не лишаване от социално подпомагане, а спиране на отпуснатата социална помощ. Именно спиране на помощта е предвидено, като правна последица при наличието на отрицателната предпоставка по чл. 12, ал. 5 от ППЗСП – отказ от полагане на общественополезен труд, поради което разпореденото с нея спиране се явява законосъобразно. Съществуват две категории административни актове, които подлежат на изпълнение дори когато срещу тях е подадена жалба. Това са: а) актовете, чието предварително изпълнение е допуснато със закон или с разпореждане на органа, който ги издава, и б) актовете, които поради тяхното естество подлежат на незабавно изпълнение. Актовете за спиране на социални помощи са от втория вид. Това е така, тъй като се цели да се предотврати неоснователно и неправомерно изплащане на неполагащи се помощи, като мярка срещу ощетяване на системата за социално подпомагане. В настоящата заповед за спиране на отпусната помощ не е разпоредено предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 от АПК, с оглед на това не са налице и основанията на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране. Поради което са законосъобразни изводите на съда по съществото, че искането следва да бъде оставено без разглеждане, като безпредметно. С оглед направените от Б. Манчев заявления по делото за назначаване на нов служебен защитник за пълнота и коректност следва да се изясни, че на лицето с определение № 1954 от 04.11.2018 г. по адм. дело № 2969/2018 г. на Административен съд - Пловдив му е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство. С последващо заявление с вх. № 16844 от 19.09.2019 г. Манчев е поискал замяна на определения служебен защитник, което не се извършва от съда, а от ограна, която го е назначил. Но с оглед обстоятелството, че лицето се защитава лично като представя нови доказателства, прави конкретни мотивирани искания до съда, позовава се на правни норми, което разкрива познаването му и доброта му юридическа култура и предвид напредналата фаза на процеса не се налага назначаване на нов процесуален защитник, тъй като не е нарушено и накърнена правото му на защита. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК предл. 1 и 3 за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,