Решение № 3846 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7316/2013 г.

Решение № 3846 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7316/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йордан Маринов Тодоров против решение № 765 от 8.04.2013 г., постановено по адм. дело № 2160/2012 г. на Административен съд - Пловдив, 14 състав, с което е отхвърлена жалбата на Тодоров против заповед № З-3549/11.06.2012 г. на директора на ОД на МВР гр. Пловдив. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С оглед на това се иска отмяната на обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Ответната страна - директорът на Областна дирекция на МВР - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Атакуваното решение е валидно и допустимо. С обжалваното решение състав на Административен съд - Пловдив (АСП) е отхвърлил жалбата на Йордан Маринов Тодоров против заповед № З-3549/11.06.2012 г. на директора на ОД на МВР гр. Пловдив, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. Съдът е приел за установено, че на посочените в заповедта време и място, служителят Тодоров, с униформено облекло, е докарал лек автомобил марка "БМВ Х5", с рег. № MUS4606, черен на цвят и е поискал нерегламентирано изследване на идентификационния (сериен) номер на рамата му от Любомир Митков Ангелов, ЛРТП, лаборант/аналитик в група "Химия, биология и одорология" на сектор "БНТЛ" към отдел "Криминална полиция" при ОД на МВР Пловдив, като представил и регистрационните документи на автомобила от чужбина. В Любомир Ангелов се породило съмнение, че автомобилът е с подправен номер на рамата. Съмненията на Ангелов станали известни и на полицай Тодоров, като Ангелов отказал да се извърши пълна и обстойна проверка на автомобила, тъй като не бил спазен установения за това ред. Полицай Тодоров се качил на автомобила и напуснал двора на сектор "Пътна полиция", без да е уведомил компетентните органи за възникналото съмнение за извършено правонарушение с въпросното МПС и не оказал необходимото съдействие за изясняването на случая. Срещу полицай Тодоров било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 215 от НК. С поведението си служителят е нарушил т. 4, т. 7, т. 8, т. 12 и т. 64 от Етичния кодекс на поведение на държавните служители на МВР, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР се следва дисциплинарно наказание "уволнение". Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд, обсъдени са всички събрани по делото доказателства, като фактическите изводи на съда са основани на събраните по делото доказателства, респ. същите се явяват обосновани. Оплакването за необоснованост на първоинстаницонния акт се явява неоснователно. От една страна не се сочи, кои доказателства съдът е оценил превратно или е игнорирал и кои от фактическите му изводи не са подкрепени с доказателства. От касационната жалба е видно, че касаторът поддържа наличието на фактическа обстановка, каквато и съдът е установил. С оглед на това следва да се приеме, че оплакването за необоснованост се поддържа само формално, а всъщност се оспорват правните изводи на съда. Поради това настоящият съдебен състав отхвърли като неоснователно, оплакването за необоснованост на първоинстанционното решение. Настоящата съдебна инстанция, напълно споделя правните съображения на административния съд, за законосъобразността на процесната заповед, поради което намира, че не е необходимо повторно да ги възпроизвежда. Не може да бъде възприето оплакването на касатора, че вмененото на полицая дисциплинарно нарушение, не било тежко и не следвало да му се налага наказание "уволнение". С поведението си полицейският служител се е опитал да укрие и не е оказал необходимото съдействие за разкриването правонарушение, станало му известно, като по този начин, полицаят е нарушил основната си обществена функция да предотвратява и да разкрива закононарушенията. Това негово поведение не може да бъде квалифицирано по друг начин, освен като тежко дисциплинарно нарушение, за което е законосъобразно е било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, за допуснати съществени процесуални нарушения. Воденето на наказателно производство за деянието, предмет на дисциплинарната отговорност не е основание за спиране на делото, тъй като наказателното производство не се явява преюдициално по отношение на дисциплинарното. В случай, че деянието осъществява едновременно признаците на престъпление и на дисциплинарно нарушение, то по отношение на дееца би могла да бъде реализирана, както наказателна, така и дисциплинарна отговорност. Двата вида отговорност не се конкурират и могат да съществуват едновременно, както е в настоящия случай. С оглед на това възраженията на Тодоров за допуснати съществени процесуални нарушения и за нарушение на материалния закон следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. По делото не са претендирани разноски за производството, поради което съдът не присъжда такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,