Решение № 9723 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7120/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. А. А., непълнолетен, непридружен гражданин на Сирия, чрез представителя адв. И. Нинова, против решение 11612 от 04.04.2025 г., постановено по адм. дело 12137/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение 11814/12.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) за отказ да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отменяна на първоинстанционното решение. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет чрез процесуалния си представител юрк. Е. Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след преценка на направените в касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу акт, който подлежи на касационно оспорване, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на А. А. А., непълнолетен непридружен, гражданин на Сирия против решение 11814/12.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Според първоинстанционния съд решението на административния орган съответства изцяло на материалноправните разпоредби, тъй като от изложените от жалбоподателя факти при проведеното с него интервю не се установява спрямо него да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е приел, че не може да се обоснове извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ в държавата му по произход. На следващо място е прието, че липсват данни да са настъпили събития, след като кандидата е напуснал държавата си по произход или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено акт се установи, че тези дейности представляват израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. На следващо място съдът е съобразил заявеното от чужденеца при проведеното интервю, от което е видно, че доброволно е напуснал Сирия, както и че не е без значение обстоятелството, че същия е непълнолетен и непридружен по смисъла на § 1, т. 4 ЗУБ, като семейството и близките му са останали да живеят в Сирия. Административният съд е извършил преценка съгласно чл. 6а от ЗУБ за най-добрия интерес на детето, като е приел, че правата на непълнолетния не са нарушени и по отношение на него като дете не съществуват рискове за неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Спрямо неговите роднини в Сирия няма данни да е налице насилие и репресия, следователно той би продължил да живее спокойно и да се развива там в семейна среда. Приел, че административният орган е обсъдил доказателствата, относими към изискването да бъде защитен най- добрия интерес на детето, но съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, правилно е преценено, че тези доказателства не са достатъчни, че да се прецени, че са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Административният съд приел, че е недоказана реална опасност от тежки посегателства спрямо А. А. А. като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Не се установява чужденеца да е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход, съгл. чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, както и че не се установява същия да е бил подложен на посегателство по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, за да е налице хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Изхождайки от проведените интервютата и обстановката в Сирия, първоинстанционният съд е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. На следващо място съдът е установил липсата на предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, както и че не попада в обхвата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Административния съд подробно е разгледал принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ като е приел, че същия е неприложим. Обжалваното решение правилно. Касационната инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд, като на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, препраща към тях и не следва да ги преповтаря. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат неговата отмяна. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на производството. Въз основа на установената фактическа обстановка е извел своите правни изводи, които надлежно е мотивирал. Правилно Административен съд - София - град, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на молителя. Няма данни и липсват твърдения за проявен спрямо непълнолетното лице акт на преследване от страна на официалните власти в Сирия. При установената по делото много подробна фактическа обстановка, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че липсват доказателства жалбоподателя да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От бежанската история на чужденеца се установява, че същият не е бил арестуван и осъждан в държавата си по произход, както и че не се установява той да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на непълнолетния чужденец по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Именно в тази връзка са и основните възражения, направени от касатора, които с оглед бежанска история и актуалната информация относно Сирия, касационната инстанция намира за неоснователни. Приложените по делото доказателства, а именно изготвените справки за актуалната ситуация в Сирия не дават основание да се приеме, че в страната е налице ситуация на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Обратно на посоченото в касационната жалба, при постановяване на решението си първоинстанционният съд е обсъдил решението на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени с оглед актуалната информация относно положението в Сирия, изложена в приобщените към доказателствата по делото справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ. Изводът за липса на ситуация на безогледно насилие в Сирия се подкрепя и от представената в касационното производство справки с вх. МД-02-398/21.07.2025г. и МД-02-483/10.09.2025г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ. Посочената информация не опровергава извода за липсата на данни конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденеца непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият той не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. На следващо място правилно административния съд е приел, че не е установено нарушение на административнопроизводствените правила относно преценката на "висшия интерес" на непълнолетния чужденец. Според чл. 6а от ЗУБ, при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Посочено е, че преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето (ЗЗДт). Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДП на ЗЗДт, към които препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. В случая не се установяват нарушения на относимите разпоредби от ЗЗДт. От доказателствата по делото, се установява, че А. А. А. е навършил [възраст] на [дата] и по смисъла на чл. 1 от Конвенцията за правата на детето, той вече не е дете. Освен това към датата на постановяване на съдебното решение и съгласно националното ни законодателство А. А. А. е пълнолетно лице с произтичащите от това последици. Това обстоятелство е съобразено от административния съд, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК за преценка на съответствието на административния акт с материалния закон, поради което доводите за незаконосъобразност на съдебното решение в тази връзка са ирелевантни. При установената липса на предпоставките за предоставяне на международна закрила, в това число при отчитане на висшия интерес на детето и обосновано извършена от административния орган преценка съобразно принципа за забрана за връщане, касационният съдебен състав счита, че процесният акт на председателя на ДАБ при МС е материално законосъобразен, а оттам и че постановеният от административния съд резултат за отхвърляне на жалбата като неоснователна, е правилен. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд-София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение