Решение № 1239 от 25.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12376/2012 г.

Решение № 1239 от 25.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12376/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Младост", гр. София, срещу решение № 4542 от 6.08.2012 г. по адм. д. № 4554/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 21 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата - Златка Дженева Иванова, от гр. София, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 4542 от 6.08.2012 г. по адм. д. № 4554/2012 г., Административен съд - София-град, първо отделение, 21 състав, е отменил заповед за възстановяване № РД 01-136 от 28.03.2012 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Младост", гр. София, потвърдена с решение № РД 01-166 от 23.04.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане", гр. София. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че със заповед № 1420 от 28.11.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Младост", гр. София, на Цвятко Илиев Иванов е отпусната целева помощ в размер на 486 лв. за покупка на инвалидна количка. Със заповед № 1612 от 9.01.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Младост", гр. София, на лицето е отпусната целева помощ в размер на 331 лв. за покупка на комбиниран стол за тоалет и баня. Със заповед № 3 от 9.01.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Младост", гр. София, е отпусната целева помощ на лицето в общ размер на 437 лв. за покупка на антидекубитален дюшек и антидекубитална възглавница. Целевата помощ за покупка на инвалидна количка е преведена от органите за социално подпомагане на правоимащото лице по банков път на 5.01.2012 г., а останалите целеви помощи - на 22.02.2012 г. В тази връзка изводът на съда, че изплащането на целевите помощи е извършено след изтичане на едномесечния срок по чл. 42, ал. 6 ППЗИХУ е правилен. Това е недопустимо предвид представените пред органите по социално подпомагане медицински документи за бързо развиващото се раково заболяване на Иванов. Като доказателства по първоначалното дело са приети стокови разписки от 10.11.2011 г. и 22.12.2011 г., които кореспондират с показанията на свидетеля Илиян Цветков Иванов. В стоковите разписки изрично е посочено, че по искане на получателя, фактурата с касовия бон за полученото изделие ще бъде издадена след датата на заповедта за отпускане на целевата помощ. В тази връзка правилно съдът е направил извода, че близките на Цвятко Иванов са закупили и получили инвалидната количка на 10.11.2011 г., а комбинирания тоалетен стол и антидекубиталния дюшек съответно на 22.12.2011 г. Обстоятелството, че разходооправдателните документи по чл. 43а, ал. 4 ППЗИХУ са издадени на 6.02.2012 г. не се отразява на факта, че покупката на тези вещи е извършена преди смъртта на лицето - хх.хх.хххх г. и че същото ги е ползвало по предназначението им до смъртта си. Съгласно чл. 44, ал. 2 ЗИХУ, хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на целеви помощи за покупка на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1 ЗИХУ. Органите по социално подпомагане не оспорват обстоятелството, че Цвятко Иванов е бил правоимащо лице по силата на тази разпоредба. Правилни и обосновани са изводите на съда, че независимо от наличието на това право, плащанията са били забавени с оглед разпоредбите на чл. 42, ал. 6 ППЗИХУ. Тежкото здравословно състояние на Иванов несъмнено е накарало роднините на лицето да закупят тези помощни средства преди отпускането на процесните суми. Практически същите в последствие са били възстановени от органите по социално подпомагане на близките на Иванов, който е бил правоимащо лице. Следователно помощите са използвани по предназначение. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,