Решение № 4919 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12172/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ПИ ЕЙЧ КОРПОРАЙТ СЪРВИСЕЗ ЕООД, ЕИК 202618442, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [адрес], чрез управителя П. Христов, представляван от адв. Т. Чечкова АК гр. Пловдив, срещу Решение 9447/04.11.2024 г., постановено по адм.д. 1269/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-16001622003819-091-001/15.02.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) Пловдив, потвърден с Решение 155/26.04.2023 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати разноски в полза на ответната страна в размер на 5 276,71 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда за липса на реалност по доставките от Евро Инвест М ЕООД, КМС Логистик ЕООД и Иванов Трейд 2018 ЕООД. Развиват се съображения за необоснованост и незаконосъобразност на ревизионния акт, както и за неправилна съдебна преценка на фактите и обстоятелствата относно документирането на доставките и предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Акцентира се, че в хода на съдебното производство, чрез заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза е установено наличието в патримониума на РЛ на стоките и резултата от услугите по процесните фактури, които са използвани за извършване на последващи облагаеми доставки. Ответната страна - директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Б. Мехмед, в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок съгласно чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пловдив град е бил РА Р-16001622003819-091-001/15.02.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 155/26.04.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който в резултат на непризнато право на данъчен кредит на дружеството са установени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер на 57 833,85 лв., от които главница в размер на 39 822,68 лв. за данъчни периоди от 01.04.2018 г. до 30.11.2018 г. и са начислени дължими лихви в размер на 18 011,17 лв. От фактическа страна съдът е установил, че ревизираното дружество през процесния период е осъществявало като основна дейност почистване на офиси и сгради, индустриално почистване. За да мотивира изводите си за валидност и за спазване на административнопроизводствените правила по издаване на процесния РА, първостепенният съд е извършил проверка на представените заповеди и процедурата по възлагане и извършване на ревизията, както и на валидността на издадените електронни документи. За да отхвърли жалбата, съдът е обосновал заключението, че констатациите на органите по приходите за липсата на реално осъществени доставки в случая са основателни и не противоречат на фактическата обстановка по делото. В обжалваното решение са разгледани възраженията на ревизираното лице по отношение на отказа с РА да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от горепосочените доставчици. Решаващият състав е приел, че въз основа на ангажираните в рамките на ревизионното и на съдебното производства доказателства не може да се направи извод за реалността на спорните доставки. С оглед на изложеното е обосновано решението за законосъобразност на оспорения РА и неоснователност на подадената жалба. Решението на Административен съд Пловдив град е валидно и допустимо, но неправилно. В РА, след извършени насрещни проверки на доставчиците, основните констатации, обосноваващи отказа на право на данъчен кредит са свързани с неустановяване на материалната, техническа и кадрова обезпеченост. Съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС. Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. В процесното ревизионно производство, както ревизираното лице, така и доставчиците Евро Инвест М ЕООД, КМС Логистик ЕООД и Иванов Трейд 2018 ЕООД са представили издадените фактури, съпровождащите ги документи, както и хронологически извлечения по счетоводни сметки и писмени обяснения за предмета на доставките. За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде признато. От друга страна, административните и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, т. 44/. В случая посочените по-горе предпоставки са доказани от жалбоподателя. В чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, какъвто документ безспорно представлява фактурата. Това са: 1.наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2.дата на издаване; 3.наименование или име, адрес и единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; 4.предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. За извършените доставки са издадени фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114 ЗДДС, в които данъкът е посочен на отделен ред, начислен е по реда на чл. 86 ЗДДС от доставчиците. Не съществува пречка конкретните параметри на доставката да бъдат посочени в придружаващ фактурата документ. Фактурите са издадени от регистрирани по ЗДДС лица, като получателят също отговаря на това изискване. Съгласно приетото заключение от извършената съдебно-счетоводна експертиза процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ревизираното дружество, фактурите са придружени с документи за плащане на сумата по тях; за всеки месец са посочени фирмите, за които са изразходени и изписани закупените препарати и хартиени изделия, като на тези фирми са издадени фактури и е отчетена реализация; ; Евро Инвест М ЕООД е издало 22 бр. фактури с предмет хартиени рула, хартиени кърпи за почистване, кухненски ролки, тоалетна хартия, прах за пране, препарат за повърхности и др. Издадените от КМС Логистик ЕООД 20 бр. фактури са със сходен предмет кухненски ролки, хартиени кърпи, тоалетна хартия, хартиени козметични чаршафи, обезмаслител, санитарен гел и др. А фактурите от Иванов Трейд 2018 ЕООД са с предмет почистване на индустриални помещения по договор за подизпълнител, доставка на почистващи препарати и консумативи, и поддръжка и оптимизация на сайт. Видно от предмета на доставките, всички те са свързани с осъществяваната от ревизираното лице дейност, т.е. те са използвани за облагаемата икономическа дейност на дружеството. В съдебното производство от жалбоподателя са ангажирани и свидетелски показания на работници и на клиенти, за да се установи начинът на осъществяване на дейността на дружеството. Съдът е обосновал мотиви, че тези обстоятелства не могат да се установят със свидетели и е споделил аргументите на органите по приходите, че всяка една доставка, включително и на услуги по почистване на обекти, следва да бъде придружена от много подробна документация относно вложените в почистването материали, използвания транспорт, конкретно извършените дейности. Противно на приетото от съда, от така установеното не следва недоказаност на реалността на доставката, тъй като така подкрепената теза няма опора в законодателството. Доставките са налице и РЛ е посочило кой е доставчикът и е представило доказателствата, с които разполага. В случай, че се твърди, че доставчикът е друго лице, то този факт е следвало да бъде установен от ответника. Доколкото предмет на доставките са родово определени вещи, съответно услуги, то за да се докаже реалното изпълнение на доставката, следва да бъде доказано предаването на стоките и услугите от доставчика на получателя - предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките и услугите, т.е. не е налице осъществена от продавача/изпълнителя престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. Още в хода на ревизията и от ревизираното дружество и от част от доставчиците са представени приемо-предавателни протоколи относно предаване на стоките, предмет на доставка. Били са представени и други писмени доказателства, свързани с осъществяване на доставките доказателства за произхода на стоките, за плащания, извадки от счетоводни регистри, декларации по ЗДДС. Вярно е, че като частни документи същите не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, но е вярно и това, че са представени в хода на ревизията, а по същество цялото счетоводство се състои от частни документи, което не води до извод, че същите не представляват годни доказателства. Житейски обосновано е посоченото от свидетелите, че услугите по почистване са приемани на обекта и при несъответствия, същите са отстранявани незабавно, поради което извършеното плащане по издадената фактура за извършената услуга, означава приемането й. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради недоказаност на техническа и на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. С какви работници е работил доставчикът и дали е спазил трудовото и осигурителното законодателство не може да се вменява като отговорност на получателя. ЗДДС не обуславя правото на данъчен кредит за получателя на доставката от наличието или не на конкретно ангажирани от изпълнителя работници. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че събраните по делото многобройни писмени доказателства, както и заключенията на вещите лица по назначените основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, установяват реалност на процесните доставки. По така изложените съображения, обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което процесният РА да бъде отменен. При този изход на спора, касаторът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, но предвид липсата на искане за това, такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение