Решение № 176 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 1111/2010 г.

Решение № 176 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 1111/2010 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителния директор С. С., срещу решение от 19.07.2010 г. по гр. д. № 143/2009 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г състав, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 72 състав, постановено на 07.05.2008 г. по гр. д. № 10901/2007 г. в обжалваната част - за уважаване на предявения от Т. Г. Р. иск по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ за заплащане на сумата 3 200 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на настъпило по вина на водача на л. а. "Фолксваген Голф" с рег. [рег. номер на МПС] ПТП на 21.08.2005 г., ведно със законната лихва от 30.08.2006 г. и разноски в размер на 420 лв. С определение № 326 от 18.05.2011 г. е допуснато касационно обжалване по поставените от касатора правни въпроси, свързани с допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, при уважен иск срещу деликвента по чл. 45 ЗЗД, както и с допустимостта или евентуалната основателност на прекия иск при наличие на изпълнителен титул и частично плащане на присъдена по чл. 45 ЗЗД сума. Със същото определение производството по делото е спряно поради висящността на производството по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС и е възобновено с определение № 166 от 14.06.2012 г. след постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2012 г. по него. В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на решението поради преклудиране правото на иск по отношение на понесените от ищеца неимуществени вреди, с оглед влязлата в сила присъда срещу деликвента, с която е уважен и гражданския иск в размер на 4 000 лв. По отношение на присъдените лихви и разноски се поддържа довод за допуснато нарушение на материалния закон -чл. 9, т. 4 от Наредба № 18/10.11.2004 г. за задължителното застраховане по чл. 77, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за застраховането (отм.). Ответникът по касация Т. Г. Р. и третото лице помагач - Н. А. М. не са заявили становища. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на касатора и като провери правилността на въззивното решение с оглед поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване, приема следното: С обжалваното решение Софийски градски съд е приел за допустим и частично основателен предявения пряк иск срещу застрахователя на делинквента. Изложени са съображения, че постановяването на осъдително съдебно решение срещу делинквента не е способ за погасяване на вземането, а едва реалното погасяване на дълга от делинквента би рефлектирало върху основателността на иска срещу застрахователя, но не и върху неговата допустимост. Съобразявайки задължителната сила на влязлата в сила присъда срещу делинквента, въззивният съд е счел иска за основателен, а при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са преценени вида на увреждането, интензивността и продължителността на понесените от ищеца болки страдания в резултат на настъпилото произшествие. Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя от отговорността на делинквента, от определената от наказателния съд сума в размер на 4 000 лв. са приспаднати погасените от Н. М. суми по образуваното изп. дело - общо в размер на 800 лева. Върху главницата от 3 200 лв. е присъдено и обезщетение за забава от 30.08.2006 г. до окончателното й изплащане, съобразявайки разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 18/2004 г. Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно. По релевантните за спора правни въпроси Общото събрание на Търговска колегия се е произнесло с Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2012 г. по тълк. дело № 1/2010 г. и на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ то е задължително за съдилищата. Съгласно Тълкувателното решение разглеждането и уважаването на иск по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител не съставлява процесуална пречка за предявяването на прекия иск по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, съответно чл. 226, ал. 1 КЗ. ОСТК е приело, че при уважаването на иска по чл. 45 ЗЗД не се формира сила на пресъдено нещо за застрахователя, като плащането на обезщетението от страна на делинквента води до неговото погасяване, а последното от своя страна обуславя неоснователност на предявената срещу застрахователя пряка искова претенция, но не и недопустимост на иска. Постановеното въззивно решение е в съответствие с дадените задължителни указания от ОСТК на ВКС както относно допустимостта, така и по отношение основателността на прекия иск срещу застрахователя на делинквента по застраховка"Гражданска отговорност". При постановяване на обжалвания съдебен акт, решаващият състав е отчел присъденото по гражданския иск в наказателното производство деликтно обезщетение, като при определяне размера, до който е основателен предявеният иск по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ правилно е приспаднал заплатените от делинквента суми по образуваното срещу него изпълнително дело. След като е налице само частично погасяване, чрез плащане, то за разликата над заплатената сума от 800 лв. до 4 000 лв. прекият иск е основателен и правилно е уважен за сумата 3 200 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, като в този смисъл са и потвърдените фактическите и правни изводи на първата инстанция. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение