Решение № 423 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10855/2009 г.

Решение № 423 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10855/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Технопанел" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София, ул."Доспат" 2, представлявано от изпълнителния директор Николай Калоянов, чрез адв. Г.Тодорова, съд. адрес: гр. София, ж.к. "Южен парк", бл. 27, вх. Б, ап. 4, против Решение № 52 от 22.06.2009 г. на Административен съд София-град, по адм.д. № 2058 по описа за 2009г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 801587/18.07.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 2 16/16.02.2009 г. на директора на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчен период м. 12.2007 г. на ревизираното лице е начислен ДДС в размер на 119 726,51 лв. главница и 8 777,46 лв. лихви, в резултат на което за периода е определен ДДС за внасяне в размер на 114 379,04 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че са игнорирани груби нарушения на процесуалните правила по ДОПК при издаването на акта - с РА самостоятелно е завишен размерът на дължимия ДДС без предложение за това в ревизионния доклад. При противоречие в правните изводи между РД и РА, последният е незаконосъобразен. Още по-абсурдно е подписването и на РД и на РА от длъжностното лице Георги Стефанов Стефанов. Съдът не е съобразил липсата на данъчно събитие в процесния данъчен период м. 12.2007 г., тъй като към този момент не е получено разрешение за ползване на процесния обект и следователно не е налице завършена услуга, която да е трябвало да бъде фактурирана от ревизираното лице на "Балканстрой" АД. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в посочената част, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Дечева, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Облагането, извършено с процесната част на РА, е станало при следните факти: На 28.03.2007г. между "Балканстрой" АД като възложител и жалбоподателя като изпълнител е сключен договор за инженеринг с предмет извършване на пълен инженеринг при изграждане на обект "производствена база в с. Яна". Договарящите са свързани лица. В предмета на договора се включват: прединвестиционни проучвания, проектиране, извършване на СМР по разчистване на терена и подготовка за строителството, цялостно изграждане на обекта и предаването му в напълно завършен вид, годен за експлоатация, доставка на материали, съоръжения, строителни и транспортни средства, необходими за строителството, извършване на необходимите действия пред компетентните държавни органи и координиране на строителния процес и отделните участници в него. На 29.03.2007 г. жалбоподателят като възложител и "Балканстрой" АД като изпълнител сключват договор за строителство - за извършване на СМР на същия обект, които да се приемат с констативен протокол, а заплащането с е извършва в 15-дневен срок след подписване на приемо-предавателен протокол за изпълнение "за изпълнените за периода СМР". На 27.06 и на 18.09.2007 г. в изпълнение на втория договор са подписани протоколи за изпълнение на СМР на обекта за периода от 29.03 до 31.05.2007 г. и от 01.06.2007 г. до 31.07.2007 г. - описаните работи включват демонтажни и разрушителни дейности. Във връзка с тези протоколи са издадени две фактури с начислен ДДС съответно 90 762,70 лв. и 28 963,80 лв. На 01.07.2007 г. между "Балканстрой" АД и жалбоподателя е сключен договор за отделяне чрез преобразувано. Съгласно представения Списък на активите, обект на отделяне, активите, преминаващи в собственост на приемащото дружеството, включват посоченото място, сградите, построени върху същото и парични средства. С Решение № 3/21.12.2007г. на Софийски градски съд е вписано преобразуване на "Балканстрой" АД под формата на отделяне чрез придобиване на активи и пасиви от жалбоподателя н съответствие с договора от 01.07.2007 г. Според ревизиращите на 21.12.2007 г. (вписването на посоченото преобразуване чрез отделяне) е настъпило данъчно събитие по договора за инженеринг от 28.03.2007 г. за прехвърлените от жалбоподателя на "Балканстрой" АД строителни услуги, за което жалбоподателят е следвало да издаден данъчна фактура и да начисли ДДС в процесния размер. С фактурирането на СМР от "Балканстрой" АД на жалбоподателя, последният като получател е приспаднал данъчен кредит в размер на 90 762,70 лв. + 28 963,80 лв. Последващото обратно прехвърляне на обекта заедно с извършените работи на "Балканстрой" АД представлява облагаема доставка относно процесните СМР, по която прехвърлителят следва да начисли ДДС в посочения размер. Това е така, защото с придобиването на активи по силата на посоченото по-горе преобразуване на "Балканстрой" АД, за жалбоподателя става безпредметен договора за инженеринг от 28.03., по който е получател, поради което и този договор е прекратен с Анекс след преобразуването. Ясно е, че след прекратяването на договора няма да има друг момент и съответно основание за прехвърляне на собствеността на процесните СМР, още повече, че те вече са прехвърлени на друго основание. Правилно първоинстанционният съд е приел, че издателят на РА не обвързан от предложението, съдържащо се в ревизионния доклад и правото на защита на адресата на данъчния акт не е нарушено след като при едни и същи факти с РА са направени различни правни изводи. Съдът е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първата инстанция и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение