Решение № 13670 от 10.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9199/2017 г.

Решение № 13670 от 10.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9199/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искането на А. М. К. и М. С. К., двамата от гр. П., за отмяна на влязло в сила определение № 562 от 17.01.2017 г., постановено по адм. д. № 12474/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Искателите твърдят, че този съдебен акт, който прегражда пътя им на съдебна защита срещу заповед № 791/18.08.2015 г. на кмета на О. Р., е постановен при неправилна преценка на доказателствата, тъй като те са заинтересовани лица предвид собствеността им върху имот ПИ № 018185 и имат правен интерес от оспорване на заповедта. Като ново доказателство те сочат нот. акт № 180, т. 38, н. д. № 7104/2009 г. на СВ-П. и заповед № 159/9.02.2017 г. на кмета на О. Р. за одобрение на нов ПУП-ПРЗ за изменение на УПИ III-018184 с оглед внесен от инвеститор нов проект за застрояване на имота. Твърдят също, че са участвали като жалбоподатели в съдебно производство по оспорване на заповед № 159/9.02.2017 г. на кмета на О. Р., по което е образувано адм. д. № 604/2017 г. на Административен съд - П.. Считат, че са налице основанията по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК за отмяна на влязлото в сила определение на Върховния административен съд. Ответникът кметът на О. Р., чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на искането. О. Н. И. Пенкин, М. Х. П., П. П. П., Н. А. И. и "А. Е." ЕООД не изразяват становища. Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: От данните по делото е видно, че по жалба на Н. И. П., М. Х. П., П. П. П., Н. А. И., А. М. К., М. С. К. и "А. е." ЕООД срещу заповед № 791/18.08.2015 г. на кмета на О. Р. за одобряване на ПУП-ПРЗ за УПИ III-018011, от който се образуват УПИ VI-018270 и VII-018270 и е определен начин на застрояване, е образувано адм. д. № 2149/2016 г. на Административен съд - П.. С определение № 1606 от 6.10.2016 г. административният съд е приел, че оспорващите не са сред изчерпателно посочените лица по чл. 131, ал. 2 ЗУТ и за тях липсва правен интерес от оспорване на заповедта, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. С определението по адм. д. № 12474/2017 г. на ВАС, чиято отмяна се иска, съдът е оставил в сила постановеното от АС - П. определение като правилно. Потвърдил е първоинстанционния извод, че жалбоподателите Аршавир и М. К. не са собственици на УПИ III-018184, който е непосредствен съсед на процесния, а на УПИ II-018184, който е разположен през друг имот, съгласно представен нотариален акт № 87, т. II, рег. № 4737, дело № 286 от 2009 г. Искателите твърдят, че са заинтересовани лица, тъй като са собственици на ПИ № 018185 съгласно нот. акт № 180, т. 38, н. д. № 7104/2009 г. на СВ-П.. Сочат, че този документ за собственост е представен по делото, но съдът не се е съобразил с него. В описа на приложените към искането за отмяна документи е описан конкретния нотариален акт. Такъв документ за собственост обаче не е приложен по делото, а е приложен нот. акт № 87, т. II, рег. № 4737, д. № 286/2009 г., в чиято т. 2 е описана придобитата от искателите 1/3 ид. ч. от имот ПИ 018185 в землището на с. Б.. Този нотариален акт е приет като доказателство по адм. д. № 2149/2016 г. на АС - П. /стр. 81/. Отмяната е извънинстанционен процесуален способ и средство за защита срещу порочни съдебни решения, определения и разпореждания, които се ползват със сила на присъдено нещо. Поради това, че с него се засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, основанията за отмяна са изрично и изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 АПК. Способът за съдебна защита чрез искането за отмяна има изключителен и ограничен характер и се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Според чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като определението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Искателите са посочили като основание за отмяна съществуването на писмено доказателство - нот. акт № 180, т. 38, н. д. № 7104/2009 г. на СВ-П., като не представят такъв. По делото административният съд е приел като доказателство друг документ за собственост, отнасящ се и до ПИ 018185. Във връзка с изложените в искането твърдения и обстоятелства настоящият съдебен състав приема, че не са представени нови или новооткрити доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Липсват твърдения и за наличие на нови обстоятелства от съществено значение за делото, които биха могли да доведат до решаването му в друг смисъл. Не е ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и заповед № 159/9.02.2017 г. на кмета на О. Р., тъй като не обективира факти от съществено значение за делото, а е нов индивидуален административен акт, регулиращ конкретни правоотношения занапред. По изложените съображения искането за отмяна на това основание се явява неоснователно. Твърдяното от искателите основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК също е неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила определение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на два съдебни акта с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. За да има такова противоречие, следва да бъде установена пълна идентичност между делата, по които са постановени съдебните актове, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В случая посочените изисквания не са изпълнени. Определението, чиято отмяна се иска, и влязлото в сила определение по адм. д. № 604/2017 г. на АС - П. нямат идентичен предмет, тъй като са образувани по жалби срещу различни административни актове, в различни административни производства. Предмет на оспорване по адм. д. № 604/2017 г. е заповед № 159/9.02.2017 г. на кмета на О. Р., която е отменена от административния орган с последваща заповед № 310/15.03.2017 г., поради което съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК. При липсата на идентичност между предмета на двете дела съдът приема, че не са налице основанията за отмяна на съдебния акт, визирани в нормата на чл. 239, т. 4 АПК / в този см. и ТР № 6/2010 г. на ОС на колегиите на ВАС/. По изложените съображения искането на А. М. К. и М. С. К. за отмяна на влязло в сила определение № 562/17.01.2017 г., постановено по адм. д. № 12474/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав