Решение № 191 от 16.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 504/2012 г.

Решение № 191 от 16.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 504/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. Ч., [населено място] срещу решение от 6.02.2012 г., постановено по гр. дело № 6592/2011 г. от Софийския градски съд, с което е обезсилено като недопустимо решение от 16.05.2009 г. по гр. дело № 21275/2003 г. на Софийския районен съд и е прекратено производството по предявените от Г. И. Ч. против Българска народна банка и Държавата установителни искове по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за признаване за установено, че ищецът не е бил в кредитно или приравнено нему правоотношение с [фирма] в нито един период от дейността или съществуването на [фирма] и по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) за признаване за установено, че списъкът на лицата по чл. 3 ЗИОНК, в частта му относно съществуващ дълг на [фирма] е в размер на 495055 неденоминирани лева, е с невярно съдържание. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът БНБ оспорва жалбата. Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на финансите, не взема становище по жалбата. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените искове са недопустими. Първият, като насочен за установяване на несъществуването на правоотношение спрямо лица, за които не се твърди да са страни по правоотношението, както и без да е обоснован правният интерес на ищеца от иска. Вторият, като свързан с други диспозитивни документи и удостоверяващи с обвързваща съда материална доказателствена сила, както и поради издаването на оспорения документ от БНБ по силата на специален закон. С определение № 412/29.04.2013 г. по т. д. № 504/12 г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта на въззивния акт по въпроса: Има ли правен интерес лице, включено в списъка по ЗИОНК, съставен от БНБ, да предяви отрицателен установителен иск, че не е било в кредитно или приравнено му правоотношение с търговска банка, след като банката е била заличена като правен субект, както и да установи, че списъкът по ЗИОНК в частта му за дълга на това лице е с невярно съдържание? Становището на състава на ВКС произтича от следното: Настоящият касатор е твърдял в исковата молба, че на основание чл. 2 от Закона за информация относно необслужваните кредити синдиците на [фирма] /заличена/ са предоставили на БНБ данни за съществуващ негов дълг и същият е включен в списъка на лицата с необслужвани кредити. Според ищеца същият не е бил страна по кредитно или друго приравнено нему правоотношение, като предоставената информация за съществуващ дълг на [фирма] е с невярно съдържание. Включването в списъка поради предоставената невярна информация причинила на ищеца и на семейството му имуществени и неимуществени вреди, затруднила стопанската му дейност и накърнила правото му на свободна стопанска инициатива и на еднакви правни условия за стопанска дейност. По силата на чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) - чл. 124, ал. 1 ГПК от 2007 г. всяко лице може да предяви иск за установяване на съществуването или несъществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това. Включването на едно лице в списъка на лицата с необслужвани кредити по силата на специалния Закон за информация относно необслужвани кредити предполага съществуването на кредитно правоотношение на това лице с БНБ, Д. или търговска банка - чл. 1 на закона. Съгласно П. единствен на ДР на ЗИОНК необслужван кредит е този, по който към датата на влизане в сила на закона има просрочени плащания със забава над 6 месеца и тези суми не са изплатени в 30-дневен срок от тази дата. В този смисъл, включването в списъка отразява и неизпълнение на задълженията на лицето, намиращо се в кредитно правоотношение. Съставянето на списъка има информативно значение, като законодателят не е предвидил налагането на конкретни санкции по отношение на лицата с необслужвани кредити. Специалният бюлетин се изпраща на Главна прокуратура, МВР, НАП, митническите органи и НС /чл. 3, ал. 3 от ЗИОНК/, на чиято преценка е предоставено използването на информацията. Независимо от това характерът на информацията би могъл да има негативни последици по отношение на лицето, включено в списъка. Правото да се установи несъществуването на правоотношение е обусловено от правен интерес, който следва да се преценява конкретно. Правен интерес е налице, когато установяването на несъществуващото обстоятелство би могло да се ползва в друг процес, и същото е обуславящо за допустимостта и основателността на заявеното право или на съдебно предявената претенция. Правен интерес е налице и когато са накърнени основни права, като правото на чест и достойнство, от което за лицето може да са настъпили вреди. С право на обезщетяване на вредите разполага пострадалия, но по отношение на прекия причинител. В случая, ищецът твърди, че не е съществувало кредитно правоотношение с търговска банка, която е заличена, поради което не би могъл да реализира отговорността си спрямо лицето, посочило го като кредитополучател с необслужван кредит. В този смисъл защитата на накърнените права на ищеца не би могла да се реализира по друг ред, освен с установяване на несъществуването на правоотношение, което е послужило като основание за включването му в документ, съдържащ обстоятелства с позорящ го характер. По отношение на установяването, че даден документ е с невярно съдържание, допустимостта на иска произтича от нормата на чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) - чл. 124, ал. 4 ГПК от 2007 г., като приетото от съда относно документа ще се ползва от ищеца в евентуален друг процес. При така предявените искове неверността на документа /списъка на лицата с необслужвани кредити/ е обусловена от основателността на иска за установяване на несъществуването на правоотношение, поради което същите са допустими. Всички изложени от въззивния съд аргументи досежно отговорността на конституираните ответници и доказването на твърдените обстоятелства са по съществото на спора. По тези съображения по поставения въпрос съставът на ВКС приема: Лице, включено в списъка по ЗИОНК, съставен от БНБ, има правен интерес да предяви установителен иск, че не е било в кредитно или приравнено му правоотношение с търговска банка, след като банката е била заличена като правен субект, както и да установи, че списъкът по ЗИОНК в частта му за дълга на това лице е с невярно съдържание. С оглед на отговора на поставения правен въпрос въззивното решение, с което обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение и е прекратено производството по предявените установителни искове, е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по съществото по спора. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд