Решение № 8765 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10934/2021 г.

Решение № 8765 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10934/2021 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение № 187/27.09.2021 г., постановено по адм. дело № 233/2021 г. на Административен съд - Сливен, с което е отменена негова Заповед за налагане на ЕТ "Раданов – Н. Раданов" на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-126-0015923/29.04.2021 г. - запечатване на стопанисван от търговеца обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че от приложените по делото доказателства безспорно се установява наличието на предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за издаване на заповед за налагане на ПАМ. Счита, че в оспорената заповед са изложени необходимите мотиви относно продължителността на срока, като е спазен и принципът за съразмерност по чл. 6 АПК. В тази връзка излага доводи, че срокът на ПАМ е определен предвид установената фактическа обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на закона. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на издадената ЗНПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции и заплатената държавна такса. Ответникът по касационната жалба – ЕТ "Раданов – Н. Раданов", в писмен отговор и в съдебно заседание по делото, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗПНАМ № ФК-126-0015923/29.04.2021 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на ЕТ "Раданов – Н. Раданов" е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин за авточасти, находящ се в гр. Сливен, [улица], стопанисван от търговеца, като е забранен и достъпа до обекта за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, което се явява основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за прилагане на ПАМ и на основание чл. 186, ал. 3 ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 26.04.2021 г. в 12: 12 ч., при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за авточасти, находящ се в гр. Сливен, [улица], стопанисван от търговеца, е установено нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а именно не е издадена фискална касова бележка /ФКБ/ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство /ФУ/ при контролна покупка на обща стойност 6, 80 лева. Не издаването на касов бон е потвърдено и от отпечатания КЛЕН за същата дата, от който е видно, че няма регистрирана продажба на фискалното устройство чрез издаване на фискална касова бележка на стойност 6, 80 лв. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка. Административният съд е приел, че обжалването е допустимо и оспорената заповед е издадена от компетентен орган. С оглед установените по делото факти е приел, че установеното нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. Според първоинстанционния съд, обаче, административният орган не е формирал надлежни мотиви относно срока за налагане на мярката. Приел е също така, че при избора на продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК, като в тази връзка е посочил, че ПАМ запечатване на процесния търговски обект за срок от 14 дни засяга съществено правната сфера на жалбоподателя и е явно несъизмерима с преследваната от закона цел. Решението е допустимо, законосъобразно и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Последният предвижда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки са уредени с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС сочи, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена за нарушение, представляващо неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка от намиращото се в обекта и функциониращо ФУ при извършено и получено плащане в брой. По делото е безспорно установено, вкл. и от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка от страна на органите по приходите на 26.04.2021 г. на стойност 6, 80 лв. от търговеца не е издаден фискален бон при извършване на плащането. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 на МФ като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Преценката на изложените в акта мотиви обаче, както правилно е приел и първоинстанционният съд, сочи, че развитите съображения не обосновават срока, за който е предприета процесната ПАМ. Обосновано решаващият състав е подчертал, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст първоинстанционният съд е развил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Друго не следва от изложените в акта мотиви, които са изцяло бланкетни и не са съобразени с конкретната фактическа установеност и тежестта на нарушението. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед, АС-Сливен е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответника има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение