Решение № 616 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8103/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Ангкор Инженеринг ЕООД гр.Пирдоп, подадена чрез процесуален представител, против решение 930/15.07.2024г., постановено по адм. дело 425/2024г. по описа на Административен съд София област. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбата и оплакванията се поддържат в становище на процесуалния представител по съществото на спора. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на издадения административен акт, както и за присъждане на направените разноски, съгласно представени списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), не представя отговор по касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт който оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, за което представя списък на разноските. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано и писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София област е бил ревизионен акт /РА/ Р-22002221001856-091-001/21.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в обжалваната и потвърдена част с решение 1895/14.12.2021г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Ангкор Инженеринг ЕООД е определен за данъчен период м.12/2019г. ДДС за довнасяне в общ размер на 50 707,76лв. и са начислени лихви за просрочие, на основание чл.68,ал.1,т.1 и чл.69,,ал.1,т.1 ЗДДС във вр. с чл.6 и чл.9 ЗДДС и чл.71,т.1 ЗДДС поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Ангкор Травел ЕООД, Кимекс ООД и Автохит трейд ЕООД с предмет на доставките авторемонтни услуги и авточасти. Делото е разгледано от АССО за втори път като постановеното решение при първото разглеждане на делото е отменено с решение 4012/03.04.2024г. по адм. Дело 10190/2023г. по описа на ВАС и делото е върнато при дадени задължителни указания от касационната инстанция, която като е установила, че фактическите изводи на първоинстанционния съд за недоказана реалност на доставките на стоки и услуги са направени при съществени нарушения на процесуалните правила, липса на мотиви, е дала задължителни указания при новото разглеждане на делото и постановяване на крайния съдебен акт да се изяснят твърденията на страните, да се направи конкретен анализ на всички представени доказателства, за всяка конкретна доставка. Фактическите установявания на административния съд се отнасят до извършените процесуални действия и констатациите на органите по приходите в хода на ревизионното производство. Първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в рамките на възложените му правомощия и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата съдът е обосновал заключение, че правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените три дружества през данъчен период м.12.2019г. , е отказано от приходните органи на основание чл.70,ал.5 ЗДДС поради липса на яснота относно реалността на доставките и използването им в последваща икономическа дейност. Приел е, че изводите на органите по приходите са обосновани, не са в противоречие със събраните доказателства и изяснената фактическа обстановка по делото. В мотивите по съществото на спора съдът е разгледал изискването за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС наличие на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 и/или чл. 9 ЗДДС. Във основа на насоките на СЕС е формиран изводът, че проверката за реалното осъществяване се извършва в съответствие с правилата на доказване по националното право. Според решаващия съд, от преценката на ангажираните доказателства не може да се направи извод за реалността на извършени доставки на стоки и услуги от тримата доставчика - Ангкор инженеринг ЕООД, Автохит трейд ЕООД и Кимекс ООД. Съдът е счел, че въпреки наличието на фактури и приемо-предавателни протоколи, e налице липса на икономическа логика в действията на дружеството, сделките между свързани лица на цени над пазарните, липсата на регулярна търговска дейност, прехвърляния на активи между свързани лица и последващата дерегистрация по ЗДДС на едно от тях, според първоинстанционния съд водят до извода, че не могат да се обвържат получените доставки с извършване на последващи облагаеми доставки, каквото е изискването на чл.69,ал.1 ЗДДС. Обжалваното решение на Административен съд София област е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд не е извършил обективен и задълбочен анализ по всички спорни въпроси, свързани с установяването на относимите факти и обстоятелства за спора, с обсъждането им при формиране на фактическите изводи, както и по приложението на материалния закон - ЗДДС, така както са и дадените задължителни указания на касационната инстанция при предходното разглеждане на делото пред ВАС. Основните доводи на приходните органи за отказ от право на приспадане на данъчен кредит, възприети и от съда, са за липса на кадрова и материална обезпеченост на издателите на процесните фактури, липса на доказано транспортиране и приложение на закупените активи /резервни части за МПС/ за последващи облагаеми доставки поради липса на притежавани транспортни средства от РЛ в периода, както и за фиктивно плащане по банков път поради обратно движение на почти идентични суми към платеца на сумите. От друга страна не са обсъдени задълбочено и е игнорирано приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което процесните фактури са включени в дневниците за продажби на доставчиците и в подадените СД по ЗДДС за отчетните периоди като ДДС е отразен като задължение към бюджета. Разплащанията по същите фактури са извършвани по банков път. За процесните периоди РЛ е извършвало дейност по чл.1,ал.1 ТЗ и е регистрирало продажби/покупки, както и приходи от сервизна дейност, свързана с ремонт и поддръжка на моторни превозни средства в размер на 120 360лв. При тези данни са необосновани изводите на приходните органи , възприети безкритично като свои от първоинстанционния съд,, че липсват данните за последващи облагаеми доставки, както и че закупените резервни части не се ползват за целите на икономическата дейност на РЛ поради липса на негови ДМА активи като транспортни средства. Същите закупени стоки са влагани при извършваните от дружеството услуги по сервизна авторемонтна дейност на моторни превозни средства. Доставките са заплатени като последващото разпореждане с получените средства е ирелевантно за спора по ЗДДС. С оглед вида и обема на доставките аргумента за липса на данни за осъществяване на транспортирането им е несъстоятелен. Получените доставки са отчетени като текущ разход за основаната дейност на РЛ, изцяло са вложени и употребени при придобиването им за целите на независимата икономическа дейност на РЛ, за което се вземат предвид и сключените договори на РЛ за обслужване и поддръжка на стопанско-складова база в гр.Пирдоп, вкл. и дейности по поддръжка на терена. Обратно на приетото от приходните органи и от съда, приемо-предавателните протоколи, както и договорите за продажба на ДМА към процесните фактури индивидуализират достатъчно стоките, така че да обективират прехвърляне на правото на собственост върху стоките, определени по своя вид и род. Свързаността на съконтрахентите и последващата дерегистрация по ЗДДС не са обстоятелства, които водят до основание за непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит. При обсъждането им поотделно и заедно с останалите събрани относими факти и обстоятелства по спора въз основа на тези данни не може да се направи и извод за нереалност на извършените доставки, така както необосновано е прието това от първоинстанционния съд. Формалният подход при осъществяване на ревизията и довел до необосновани крайни фактически правни изводи, при което издаденият РА се явява незаконосъобразен. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил също необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен издадения ревизионен акт. В обобщение, следва отмяна на първоинстанционното решение в неговата цялост като спорът, който е изяснен от фактическа страна и при липса на основания за връщане на делото на първа съдебна инстанция, следва да се реши по същество от касационния съд. По изложените дотук съображения обжалваният РА, в обжалваната си и потвърдена по административен ред от данъчния директор част, следва да бъде изцяло отменен като незаконосъобразен. Предвид така приетото от касационната инстанция обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът се разреши окончателно от настоящия състав на съда. На касационния жалбоподател се дължат направените разноски за първоинстанционното и касационно съдебни производства. Събразно данните за направени плащания и представените списъци на разноски за адвокатско възнаграждение се присъжда сума в размер на 19200лв. за всички съдебни инстанции като се съобразява, че не са основателни направените възражения на ответната страна за прекомерност на възнаграждението предвид правната и фактическа сложност на спора и съответствието на всяко от възнагражденията за инстанция с нормативно установения минимум. Присъждат се и направените разходи за държавна такса и експертиза в размер на 1312лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,