Решение № 15317 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9305/2009 г.

Решение № 15317 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9305/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Евгени Александров Йоргов чрез неговите процесуални представители срещу решение № 17/24.04.2009 г. по адм. д. № 2108/2008 г. на Административен съд София- град. Счита обжалваното решение за неправилно и претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба-Столична община не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-40-1691/27.11.1986 г. на председателя на ИК на Общинския народен съвет гр. София с искане за обявяване нищожността на заповедта поради липса на компетентност на лицето, подписало същата. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е развил доводи за наличие на компетентност за автора на заповедта въз основа на делегирани функции. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон. По принцип компетентността е нормативно призната способност на даден орган да издаде определен акт. Съгласно чл. 95, ал. 2 ЗТСУ (отм. ДВ, бр. 45/1984 г.) Изпълнителният комитет на Столичния народен съвет със съгласие на министъра на строителството и селищното устройство може да реши функции на председателя на изпълнителния комитет по отчуждаване на недвижими имоти и обезщетяване на собствениците да се предоставят на негов заместник. Така е процедирано и в настоящия случай, видно от протокол № 10/14.07.1986 г. и писмо съгласие на Председателя на МС от 18.08.1986 г. Поради това издаването и подписването на отчуждителната заповед от К. Гегов в качеството му на заместник председател на ИК на СтНС е подкрепено със законово признато право на този орган за такова волеизявление. Като е приел, че отчуждителната заповед е валиден административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процедурни норми, гарантиращи процесуалното право на защита на страните. В този аспект съдът е проявил необходимата процесуална активност за доказване на твърдените от жалбоподателя обстоятелства, като е изпълнил задължението си по чл. 171 АПК. В разглеждания контекст твърдението на касатора чрез неговите пълномощници за липсата на заповед за отчуждаване поради непредставянето й в оригинал и оттам нищожност поради липса на форма, е неоснователно. Заповедта съществува в правния мир, заверена е от компетентните лица като вярна с оригинала и е в писмена форма. Непредставянето й в оригинал не е равнозначно на нищожност поради липса на форма, нито пък има значение на несъществуване на такава заповед. На последно място, следва да се изтъкне, че самият жалбоподател цели реституционни последици, както сам признава в писмо от 18.02.2008 г. до кмета на гр. София. Претенцията за това е преклудирана поради изтичането на законоустановените срокове, а по предприятия начин не може да се реализира реституционна правна последица. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение