Решение № 6170 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2065/2016 г.

Решение № 6170 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2065/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 359 от 14.01.2016 г., постановено по адм. д. № 409/2015 г. Административен съд - Хасково е отменил по жалба на М. А. И. решение № Ж-67-1/15.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него разпореждане № 5602158444/ПР-382/19.03.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Хасково, с което на жалбоподателя е отказано изменението на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е изпратил административната преписка на директора на ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по подаденото заявление вх. № МП-26949/08.12.2014 г., съобразно указанията, дадени в мотивите на решението, в 14-дневен срок от получаването му. Осъдил е ТП на НОИ - Хасково да заплати на М. А. И., направените по делото разноски в размер на 650 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Хасково, чрез пълномощника юрк. Запрянова, с молба да бъде отменено като неправилно. Релевирани са оплаквания за постановяване на решението в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото - М. А. И. , се представлява от пълномощника адв. Челебиев, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, а по същество за неоснователна. Административният съд е установил точно фактическата обстановка по спора, обсъдил е събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза. Установено е, че на М. И. му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, който многократно е била изменяна, преизчислявана и осъвременявана. Със заявление вх. № МП - 26949/08.12.2014 г. И. е поискал от директора на ТП на НОИ - Хасково, на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) във вр. с чл. 98 от КСО, да бъде изменена отпусната пенсията му за осигурителен стаж и възраст, като се преизчисли трудовият му стаж за периода от 21.11.1977 г. до 03.10.2002 г. като положен по чл. 104, ал. 3 от КСО, а не както го е изчислил пенсионният орган по чл. 104, ал. 2 от КСО. Ведно със заявлението И. е представил и УП-3 изх. № 1630 от 04.10.2002 г. и УП - 3 изх. № 3193 от 01.09.1997 г. С процесното разпореждане № 5602158444/ПР-382 от 19.03.2015 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО ръководителят на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ - Хасково е отказал изменението на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. И.по съображения, че представените удостоверения обр. УП-3 № 1630/04.10.2014 г., издадено от мина "Здравец" ЕАД - Димитровград, в който за периодите от 21.11.1977 г. до 01.10.1987 г. е заверен осигурителен стаж с прекъсване 8 г. 11 м. 01 ден на длъжности "подземен м. миньор", "подземен ел. механ. шлосер", "подземен сменен майстор", "подземен ръководител групи", "подземен миньор" и от 02.07.1990 г. до 03.10.2002 г. - 8 г. и 3 м. на длъжност "подземен м. миньор", "подземен началник смяна", "подземен организатор вентилация" и удостоверение обр. УП-30 № 3193/01.09.1997 г. от мина "Маришки басейн" АД - Димитровград, удостоверяващ заверен осигурителен стаж от 1 г. 10 м. 22 дни за периода от 28.09.1995 г. до 19.08.1997 г. на длъжността "подземен гл. инженер", са взети предвид при отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст, и поради това не могат да се приемат за нови доказателства по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО за изменение на размера на пенсията. Това разпореждане е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ - Хасково, който с решение № Ж - 67 - 1 от 15.07.2015 г. е отхвърлил подадената от И. жалба, като е изложил мотиви, че разпореждането, с което е отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст на заявителя не е обжалвано и е влязло в сила, а искането за изменение на размера на пенсията, като бъде преизчислена с оглед разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО е неоснователна, поради липсата на основанията за изменение - нови доказателства по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. Директорът на ТП на НОИ - Хасково не е разгледал по същество искането за приложението на чл. 104, ал. 3 от КСО относно трудовият стаж на И., положен в периода 21.11.1977 г. - 03.10.2002 г. Първоинстанционният съд е назначил съдебно-счетоводна експертиза с определение от 20.10.2015 г. Вещото лице Р. К. е извършила проверка в архива на ТП на НОИ - Хасково, както и в архива на мина "Здравец", където се съхраняват част от документите, и с оглед наличните по делото доказателства е установила, че при формиране на трудовото възнаграждение на жалбоподателя в наличните ведомости и документи в личното трудово досие е видно, че са начислявани добавки за условия за подземен труд. Процентът на внасяните осигурителни вноски по периоди отговаря на осигурителни вноски за I-ва категория осигурителен стаж, като това е и процентът на осигуряване на миньорите, предвид еднаквата категория труд. Предвид липсата на длъжностни характеристики, които да се съхраняват при осигурителя, от които да се установи дали полаганият от И. труд е бил вменен като задължение да бъде повече от половината от установеното работно време под земята, вещото лице е изследвало типови форми, като в допълнителни споразумения към трудовият договор на жалбоподателя е предвидено задължения за извършване на 12 работни дни в подземни минни условия. Видно от заключението длъжностите, които е изпълнявал И. спадат към руднично инженерно-технически работници (ИТР) и за тях е определен норматив на посещение 12 дни, което се установяван от Правилника за вътрешния ред. Първоинстанционният съд е допуснал и изслушването на двама свидетели. Според показанията на свидетеля Г. Д., работил в периода 1979 г. - 1986 г. и 1992 г. - 1993 г. в мина "Миньор", И. е изпълнявал длъжността "организатор вентилация", което се изразява в осигуряването на въздух в мината, чрез изработки, които насочват струята в правилната посока. Тази дейност се е извършвала от жалбоподателя, заедно с всички в мината, като не се е налагало тези изработки да се правят само в аварийни ситуации, а всеки ден, като в неделите се извършвало реверсия на струята, за да се подготвят за аварийни ситуации. Относно длъжността "подземен ръководител група" свидетелят е заявил, че не може да каже какво изисква длъжностната характеристика, но знае, че правят приковки, оправят се кръстове, монтират се врати, за да може да се насочва струята. От показанията на свидетеля Г. С., работил през периода 1992 г. - 1993 г., заедно с жалбоподателя в мина "Хр. Смирненски", която е към мини "Маришки басейн", и завършил заедно с И. Минно-геоложкия институт се установява, че С. също е изпълнявал длъжността "подземен организатор вентилация", като дава обяснения, че това е изключително важна дейност в мините, тъй като осигурява нормалното проветряване в мините и поради това, на длъжността се назначават само работници с висше образование, завършил Минно-геоложкия институт. Според показанията на свидетеля, при евентуален пожар, липсата на нормална вентилация, би довела до задушаване на голяма част от работниците, поради което работата на организатора вентилация е с екип от 10-12, а понякога и 17 души, които да поддържат вентилационните съоръжения в рудника - чрез вентилационни врати, вентилационни мостове, които трябва да са в изправност и т. н. Проверката на посочените съоръжения се прави всекидневно, тъй като средата в мините се променя динамично, като се е налагало при счупване на вентилационна врата да се влиза в мината и в 22.00 часа. Свидетелят е заявил, че поне 6 - 7 часа дневно лицето, изпълняващо длъжността "подземен организатор вентилация" изкарва в мините, тъй като по-бързо не може да се проверят всички съоръжения. По отношение на длъжността "подземен ръководител група" С. е обяснил пред съда, че това е лицето, което отговаря за групата, която поддържа тунелите в мините и ги ремонтира, като при осъществяването на самия ремонт ръководителят следи как се извършва самият процес. Първоинстанционният съд е взел предвид всички писмени и гласни доказателства, събрани по делото и е приел, че административният орган е издал немотивиран административен акт, като на първо място се е произнесъл по искане за изменение на пенсията на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, вместо по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, каквато е била претенцията на заявителя. На следващо място е стигнал до извода, че осигурителният стаж на жалбоподателя през периода 21.11.1977 г. - 03.10.2002 г. на длъжностите "подземен организатор вентилация", "подземен ръководител група", "главен инженер мина Хр. Смирненски" и "началник на отдел техническа безопасност и охрана на труда", на които е работил И. през посочения период, следва да се приемат за такива, визирани с разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО, при които за положен труд под земята следва една година осигурителен стаж от първа категория да се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. При формиране на изводите си съдът се е позовал на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза, според която през посочения период трудовите функции на жалбоподателя през повече от установеното работно време за месеца са изпълнявани под земята, освен това на жалбоподателя е изплащано допълнително трудово възнаграждение за работа при вредни условия на труд, същият е ползвал допълнителен платен годишен отпуск за полагане на вреден за здравето труд. Съдът е посочил, че критерият за преобразуване на труда по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали заеманата длъжност е била включена в щата на участък и затова определящите обстоятелства за приложимостта на тази разпоредба са характерът на труда и особените условия, при които е полаган, а не структурно-функционалното звено, към което се числи длъжността. В случая са изпълнени двете кумулативни предпоставки по посочената разпоредба, тъй като трудът през спорния период е признат за първа категория и е полаган при специфични условия, визирани в разпоредбата - под земята. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Безспорно е по делото, че трудът, положен през този период, при пенсионирането е зачетен от първа категория на основание т. 1 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП - отм./, във вр. с т. 4а от Постановление № 40 на МС от 23.08.1968 г. за подобряване на здравното състояние и трудоспособността на работниците от някои тежки и вредни производства и стимулиране стабилизирането на работната сила, както и че трудовият, респективно - осигурителен стаж през тези периоди е превърнат при пенсионирането към трета категория като три години стаж от първа категория са зачетени за пет години стаж от трета категория. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че спорът по делото е свързан с това дали превръщането на осигурителния стаж през посочения период към трета категория следва да стане по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО, т. е. в съотношение 3:5, както е приел административният орган, или по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО, т. е. в съотношение 1:3, както претендира лицето. В разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО е предвидено, че работниците, инженерно - техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. С тази разпоредба се регламентират специални правила за преобразуване на осигурителния стаж при пенсиониране, а не за категоризиране на същия. Както многократно е приемал в свои решения Върховният административен съд, за преценката дали е налице основание за приложението на чл. 104, ал. 3 от КСО релевантно е обстоятелството дали трудът е извършван под земята, като е без значение дали заеманата длъжност е била включена в щатното разписание на предприятието /напр. решение № 1494/04.02.2010 г. по адм. д. № 10649/2009 г. и цитираните в него решения на ВАС/. Изводите на първоинстанционния съд в същия смисъл са правилни и се споделят от настоящия състав. В съответствие с това тълкуване на разпоредбата първоинстанционният съд е изследвал дали трудът, полаган от М. А. И.на длъжностите "подземен организатор вентилация", "подземен ръководител група", "главен инженер мина Хр. Смирненски" и "началник на отдел техническа безопасност и охрана на труда" на мина през спорните периоди е полаган под земята и при правилна преценка на събраните доказателства е направил обосновани изводи по този въпрос. От съда са изложени подробно фактическите констатации относно вида и естеството на трудовите функции, които са осъществявани на двете длъжности /"подземен главен инженер" и "началник отдел Техническа безопасност на труда"/, изведени от типовите длъжностни характеристики, изследвани и от вещото лице, от които недвусмислено се установява, че значителна част от описаните трудови функции не биха могли да се изпълняват другаде освен под земята. Наред с това правилно е констатирано, че М. И.е получавал допълнителни възнаграждения за работа при вредни условия, както и допълнително платен годишен отпуск за труд под земята. Изложените от вещото лице в заключението по съдебната експертиза констатации, възпроизведени в първоинстанционното съдебно решение, са изведени от писмените доказателства, както и от архивираните документи от мина "Здравец" и ТП на НОИ - Хасково, поради което правилно са приети от съда за достоверни. Първоинстанционният съд е изследвал каква е конкретната продължителност на работното време, през което на длъжностите "подземен главен инженер" и "началник отдел Техническа безопасност на труда" на мина, е полаган под земята. И за двете длъжности трудът през повече от половината от законоустановеното работно време е полаган под земята, като в тази връзка са налице данни за получавано допълнително възнаграждение за условия на труд и на неговия размер, както и на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Правилника за организация и устройство на вътрешния трудов ред на мина "Маришки басейн" ЕООД - Димитровград, както и на чл. 36, ал. 4, б. "а" от същите правила, в които за рудничните инженеро-технически работници от управлението и от управлението на комбината, които ръководят, контролират или отговарят за подземни работи и някои работнически длъжности със задължения да извършват работата си под земята, включени в длъжностните им характеристики, норматива за посещение на руднично ИТР /началник рудник, гл. инженер, н-к производствено диспечерска служба, механик, енергетик, ТБ и вентилация, нормировчик и др./ норматива за посещения е 12 дни, а така също и на ползването на допълнителен платен годишен отпуск - 10 дни. В касационната жалба по същество се оспорва извода на съда, че през спорния период трудът на М. И.е на ръководна длъжност, а не на инженеро-технически специалист и ръководен служител до ръководител на участник включително. В тази връзка са изслушани от съда и свидетелски показания, по отношение на длъжностите "подземен ръководител група" и "подземен организатор вентилация", с които са изяснени релевантни факти и обстоятелства относно полагания труд и в частност - относно това дали е полаган под земята и с каква продължителност от законоустановеното работното време. Свидетелите са посочили, че длъжността "подземен ръководител група" е свързана с осигуряване на въздух в мината, и се извършва преимуществено в нея, поне по 6-7 часа на ден, а по необходимост и след работно време. По отношение на длъжността "подземен ръководител група", свидетелят С. е заявил, че се изисква задължителен контрол при извършване на ремонт в отделни участъци на мината, поради което може да се направи извод, за преимуществено пребиваване под земята на изпълняващия длъжността. Правилни са изводите на първоинстанционният съд и относно оплакването, направено от жалбоподателя пред първоинстанционния съд, че придобитият от него трудов стаж в мина "Здравец" и мина "Маришки басейн" следва да бъде превърнат в осигурителен стаж по правилото на чл. 104, ал. 3 КСО, а не по това на чл. 104, ал. 2 КСО. Следователно оплакването е било, че пенсията е определена в по-малък размер. Позоваването на разпореждането, с което е отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст е неправилно, защото от разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО е видно, че това разпореждане може винаги (т. е. без ограничение във времето) да бъде изменено, ако се констатира, че с него неправилно пенсията е била определена в по-голям или в по-малък размер, още повече, че в заявлението, с което е поискана пенсията И. е посочил, основанието по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. Директорът на РУСО е бил длъжен да отговори на оплакването на жалбоподателя по същество, поради което правилно административният съд, е направил правилния извод, че за административния орган не съществува пречка да прояви инициатива и да разгледа наличието на предпоставки по чл. 99 от КСО. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Предвид изхода на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, ТП на НОИ - Хасково следва да бъде осъдено да заплати такива в размер на 450 лв., видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 27 от 14.03.2016 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,