Решение № 8406 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10694/2011 г.

Решение № 8406 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10694/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Стефан Димитров Иванов от гр. Свиленград против решение № 303 от 08.06.2011 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело № 81/2011 г., в частта за отхвърляне на жалбата му срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-106/26.11.2010 г. относно премахването на незаконен строеж: "Едноетажна сграда", намираща се в чашката на яз. Ивайловград - заливен обем, землището на с. Дъбовец, община Любимец. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяна на оспорената му част, както и отмяна на заповедта. Ответната страна РДНСК - Южен централен район оспорва жалбата. МРРБ не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. С необжалваната част от решението заповедта е отменена относно задължението на касатора за премахване на незаконния строеж, като е установено, че той не е негов извършител. В останалата част заповедта се явява законосъобразна. Установено е, че процесният строеж е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, поради което е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, не е узаконяван по някои от предвидените в закона начини и не е търпим по § 16 ПР на ЗУТ, тъй като липсва действащ ПУП, на който да съответства. Като такъв незаконният строеж подлежи на премахване дори и когато извършителите му са неизвестни - чл. 15, ал. 2 от Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Неоснователно се поддържа от касатора, че в случая строежът не е достатъчно индивидуализиран. Процесната сграда може да бъде отграничена от останалите в съседство с подобни вид и конструкция по реализираната към нея бетонова веранда, покрита с дървен навес и "ондулин", описани в констативния акт и заповедта. Затова неотменената част от заповедта се явява законосъобразен административен акт и правилно оспорването й е отхвърлено. При неоснователност на касационните основания обжалваната част от решението и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,