Решение № 5235 от 1.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на С. Карастоянова, подадена чрез процесуален представител, против решение 407 от 15.11.2021 г., постановено по адм. д. 54/2021г. по описа на Административен съд Стара Загора, в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за разликата над присъденото обезщетение от 1000 лв за неимуществени вреди от отменено наказателно постановление 039-16/11.03.2016г издадено от Председателя на КПКОНПИ до претендирания размер от 10000 лв, както и в частта за разноските. Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество твърди, че при определяне размера на обезщетението съдът не е съобразил нормата на чл. 52 ЗЗД и не е обсъдил твърденията на ищцата и представените доказателства. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира разноски. С допълнителна касационна жалба С. Карастоянова обжалва и Решение 153 от 10.12.2021г. по същото дело, с което и е присъдена и законната лихва върху обезщетението от датата на предявяване на иска, по съображения, че съдът не се е произнесъл по отношение на лихвата от 13.05.2018г. до завеждане на исковата молба. Ответната страна - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ, Комисията/, чрез процесуалния си представител оспорва касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата касационна жалба и за основателност на допълнителната касационна жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежна страна и са процесуално допустими. С обжалваната част на решение 407 от 15.11.2021 г., постановено по адм. д. 54/2021г. по описа на Административен съд Стара Загора е отхвърлен искът с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за разликата над присъденото обезщетение от 1000 лв за неимуществени вреди от отменено наказателно постановление 039-16/11.03.2016г издадено от Председателя на КПКОНПИ до претендирания размер от 10000 лв. В останалата част, в която на ищцата са присъдени 1000 лв обезщетение за неимуществени вреди, решението е влязло в сила, като необжалвано. Административният съд е приел, че по отношение на посочените претенции са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на КПКОНПИ - отменено наказателно постановление, претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между вредите и отменения акт. Тези изводи съдът е формирал на база представените писмени доказателства, както и въз основа на свидетелски показания. Решението е правилно. Постановено е при надлежно изяснена фактическа обстановка, въз основа на която съдът е формирал обосновани и съответстващи на материалния закон правни изводи. Правилно е приложена нормата на чл. 52 ЗЗД. Съдът подробно е обсъдил твърденията в исковата молба и събраните доказателства и изводите му по отношения размера на присъденото обезщетение изцяло се споделят от касационната инстанция. Освен преживения психически дискомфорт, нормално свързан с административно-наказателното производство и неговия изход, не се установяват твърденията, посочени в исковата молба за възникване на неимуществени вреди, изразяващи се в посегателство върху честта, достойнството и доброто име на касатора, и то в претендирания интензитет, обуславящ присъждане на исковата сума. Присъденото обезщетение е напълно достатъчно като размер, за да компенсира негативните преживявания на касатора, а е и над средния размер, присъждан по подобен род съдебни спорове. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, не са налице основания за отмяна на решението в частта за разноските. За касационната инстанция на касатора не се дължат разноски, поради неоснователност на касационната жалба. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 150 лв. Във връзка с допълнителната касационна жалба, съдът констатира, че макар да са изложени съображения от първоинстанционния съд, че лихва за забава от датата на отмяната на наказателното постановление не се дължи, тази воля на съда не е обективирана в диспозитива на допълнителното решение. В този смисъл е и подадената допълнителна касационна жалба, в която оплакването е, че по този иск съдът не се е произнесъл. Налице е очевидна фактическа грешка, поради която делото следва да бъде върнато на Административен съд Стара Загора за нейната поправка. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение