Решение № 3117 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2557/2016 г.

Решение № 3117 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2557/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. "Стабил - Ди" ЕООД, гр. П., представлявано от управителя Д. Я. С. обжалва решение № 2590/18.12.2015 г. на Административен съд, гр. П., постановено по адм. дело № 1098/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-16-1402122-091-01/18.12.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден в оспорената част с решение № 238/27.03.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", гр. П.. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради неправилна преценка на установените по делото обстоятелства относно релевантния за спора факт по осъществяване на доставките. По фактурите, издадени от "Б. Ф. Д." ЕООД, жалбоподателят твърди, че съдът е акцентирал върху липсата на материална, ресурсна и техническа обезпеченост на доставчика и е игнорирал обстоятелствата, установени при насрещната проверка на доставчика, а именно: процесните фактури са декларирани в дневника му за продажби за д. п. м. 03.2013 г., като по този начин доставчикът се е задължил с ДДС към бюджета. Съдът не е съобразил надлежното осчетоводяване на стоките в счетоводството на получателя, чиято аналитичност позволява да се проследи последващата им реализация във връзка със изграждането на метална конструкция /хале/ - автосервиз, както и констатациите на протокол № 0499786/25.09.2014 г. според които стоките предмет на спорните доставки - метални ферми, колони и сглобки, се намират в склада на ревизираното дружество в гр. П., бул. "Шести септември" № 242. Въз основа на тези факти, касаторът счита, че е получател на стоки, свързани с дейността му, а доставчикът се е задължил към бюджета с начисления ДДС. По доставките от Арконт БГ ЕООД в касационната жалба се твърди, че съдът е възприел изцяло аргументите от ревизионния акт като е игнорирал положителните факти, установени при ревизията, които гарантират правото на получателя да приспадне данъчен кредит - фактурите са включени в дневниците за продажби на доставчика, представени са преписи от фактурите, счетоводни справки и обяснения на управителя Д. С. Дизеловото гориво е заведено в счетоводството на ревизираното лице, като е отразено и последващото му разходване по конкретни превозни средства, въз основа на утвърдени разходни норми. Счетоводителят на доставчика Е. И. в показанията си пред съда също потвърждава издаването и осчетоводяването на фактурите. Позовава се на и конкретно посочени решения на Съда на ЕС. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения ревизионен акт. Претендират се разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита на юрк. М. Г. Претендира разноски на основание чл. 161, ал. ДОПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта, в която на "Стабил - Ди" ЕООД, гр. П. са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 152 025.60 лева и лихви в размер на 33 321.45 лева за данъчни периоди от м. 05.2012 г. до м. 12.2012 г. вкл., за м. 03.2013 г. и за периода от м. 05.2013 г. до м. 09.2013 г. Задълженията са резултат от отказ на право на данъчен кредит в общ размер 107 697.33 лева и съответните лихви, от които 18 090 лева по 9 фактури, издадени от "Б. Ф. Д." ЕООД за доставки на метални ферми и конструкции за д. п. м. 03.2013 г. и 89607.33 лева по 30 фактури, издадени от Арконт БГ ЕООД за доставки на дизелово гориво за периоди м. 05-м. 12.2012 г. Разликата до пълния размер на установения ДДС представлява деклариран по справки - декларации данък, който не е внесен и лихви. За да отхвърли жалбата изцяло, първоинстанционният съд е приел, че по фактурите, издадени от "Б. Ф. Д." ЕООД и "Арконт БГ" ЕООД не се доказва действителното получаване на стоките от посочените доставчици, поради което органите по приходите законосъобразно са приложили чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС. По доставките на метални ферми и конструкции /колони за метални ферми и столици за метални ферми/, съдът е обсъдил осчетоводяването им при ревизираното лице и наличието на тези стоки в склада му, но е приел за недоказано обстоятелството как е осъществена доставка от посочения доставчик. От обясненията на управителя, дадени в с. з. на 30.09.2015 г., съдът е установил, че стоките са доставени на части по 100 кв. м. и са "докарани" от доставчика. В тази връзка е съобразил липсата на наети работници и доказателства за транспорт на металните конструкции. Според съда без доказателства за приемане - предаване на стоките и такива за транспортирането на частите, представянето само на фактури и данни за наличност на стоки, които сами по себе си са родово определени вещи, не е достатъчно да установи прехвърляне право на собственост върху стоките. По отношение на представеното разрешение за строеж съдът е посочил, че то не може да се обвърже със закупената конструкция, тъй като е издадено през септември 2014 г., а доставките са от м. 03.2013 г., а разрешаването на строителството следва да предхожда действията по осъществяването му. По доставките на дизелово гориво от "Арконт БГ" ЕООД, съдът е възприел изводите на органите по приходите, че в този случай е налице само фактуриране, зад което не стои реална стопанска операция. Този извод е основан на фактическите установявания при ревизията за липса на персонал и количество гориво у доставчика, на липсата на доказателства за транспортирането му. Според съда, за да е налице реалност на доставките, следва да се установи, че именно издателят на фактурите е прехвърлил процесното количество гориво, което в процесния случай не е доказано. От заключението на ССЕ и събраните в тази връзка писмени доказателства, съдът е приел за установено разходването на гориво във връзка с дейността на ревизираното дружество, но не и предаването/приемането му от доставчика. В решението са обсъдени и събраните по делото гласни доказателства. Съдът е приел, че разпитаните свидетели посочват единствено, че са получавали гориво от различни бусове и цистерни, но не конкретизират от коя фирма е горивото. Решението е правилно като краен резултат. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и е обсъдил събраните доказателства. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилна преценка на установените по делото факти. Съгласно чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 ЗДДС, при доставки на стоки юридическият факт, който поражда правото на данъчен кредит е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. Нормите от националния закон транспонират Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, поради което понятието "доставка на стоки" се тълкува във връзка с легалната му дефиниция по чл. 14, § 1 от същата директива, според която "доставката на стоки" по смисъла на директивата не се отнася до прехвърлянето на право на собственост в предвидените от националното право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. На това основание правилно съдът е изследвал релевантните за възникването на правото на данъчен кредит факти - доставянето и получаването на стоките по преките доставки. Изводът му, че не се доказва доставянето на метални конструкции и метални ферми от "Б. Ф. Д." ЕООД и доставянето на дизелово гориво от "Арконт БГ" ЕООД се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно - счетоводна експертиза. Нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство е установено предаването на фактурираните стоки от съответния доставчик на "Стабил - Ди" ЕООД. По делото не са налице документи, подписани между страните по преките доставки, които да удостоверяват това обстоятелство. Не са налице и доказателства във връзка с транспортиране на стоките, като елемент от доставянето им в склада на ревизираното дружеството. Действително транспорта е за сметка на доставчика, но в случая не са налице други доказателства, които да установяват доставката на стоката от "Б. Ф. Д." ЕООД и от "Арконт БГ" ЕООД. Доставките на дизелово гориво не се установяват и от събраните по делото гласни доказателства. С. Г. Н. - началник склад и С. К. - касиер в Стабил - Ди ЕООД описват механизма на получаване на горивото, но не сочат конкретни факти за доставки от Арконт БГ ЕООД, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Относно доставките на метални конструкции и метални ферми действително органите по приходите с протокол № 0499786/25.09.2014 г. са констатирали наличието на такива стоки в склада на ревизираното дружество в гр. П., бул. Шести септември № 242. Съдът не е игнорирал това обстоятелство, а го е обсъдил във връзка с останалите доказателства по делото. За разлика от доставката на фасадно скеле от Арконт БГ ЕООД, по която с ревизионния акт е признато право на данъчен кредит, в този случай липсват доказателства за предаване/доставяне и получаване на стоките от прекия доставчик до склада на Стабил - Ди ЕООД. Наличието на фактури, отразяването им в дневниците за продажби на доставчиците, счетоводните записвания при получателя на стоките не доказват спорният по делото факт за доставяне/предаване и получаване на стоките. При тези доказателства, правилно съдът е приел, че отказът на правото на данъчен кредит е законосъобразен. За разликата до пълния размер на оспорените задължения от 152 025.60 лева в касационната жалба не сочат конкретни пороци на обжалвания съдебен акт. Доколкото решението се обжалва изцяло, на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната проверка по отношение на тази част от спора се обхваща валидността, допустимостта на съдебния акт и спазването на материалния закон. От доказателствата по делото и от мотивите на решението на директора на дирекция ОДОП - П. е видно, че ревизионният акт е обжалван изцяло по административен ред и е частично отменен - по отношение задълженията за данъчни периоди м. 01., м. 02. и м. 04.2013 г. В останалата част актът е потвърден и е обжалван в тази част по съдебен ред - по отношение на целия размер на установените задължения за ДДС от 152 025. 65 лева и лихви от 33 321.45 лева за данъчни периоди от м. 05.2012 г. до м. 12.2012 г. вкл., за м. 03.2013 г. и от м. 05.2013 г. до м. 09.2013 г. В диспозитива на обжалваното решение, първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата по отношение на пълния оспорен размер на задълженията. Така постановеното решение е валидно и допустимо. Разликата между отказът на правото на данъчен кредит в размер на 107 697.33 лева и съответните лихви и пълния размер на оспорените задължения от 152 025.60 лева и съответните лихви представлява деклариран по справки -декларации данък добавена стойност, който не е внесен в предвидения от закона срок. От страна на дружеството не се твърди и не се сочат доказателства за плащане на декларирания данък, поради което решението и в тази част, в която е отхвърлена жалбата е постановено в съответствие с материалния закон. По тези съображения, касационната инстанция преценява, че решението е правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, разноски следва да присъдят ответника за осъществената в касационното производство защита от юрисконсулт в посочения размер на 3 390 лева, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,