Решение № 8684 от 10.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10714/2021 г.

Решение № 8684 от 10.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10714/2021 г., VIII о., докладчик председателят Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Т. Митева – Алмит 06" ЕООД, с [ЕИК], подадена чрез адв. Апрахамова, срещу решение № 325 от 28.07.2021 г., постановено по адм. дело № 784/2020 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-16002419007673-091-001 от 12.10.2020 г., издаден от Т. Петкова на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и В. Калоянова на длъжност главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 601 от 3.12.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" ("ОДОП") – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени задължения за данъци и лихви за корпоративен данък, както следва: за 2015 г. – данък в размер на 3 622. 84 и лихви в размер на 1 666. 74 лв., за 2016 г. – данък в размер на 6 475.46 лв. и лихви в размер на 2 322.36 лв., за 2017 г. – данък в размер на 7289. 46 лв. и лихва в размер на 1 062. 21 лв., за 2018 г. – данък в размер на 6815.77 и лихва в размер на 1062 лв., както и задължения за данък върху добавена стойност в размер на 66 002. 16 лв. и лихва в размер на 20 933.01 лв. С решението жалбоподателкта "Т. Митева – Алмит 06" ЕООД е осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 3 710 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при наличие на съществено процесуално нарушение - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на съда, че е мотивирано и доказано твърдението на органа по приходите за наличие на обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, явяващо се предпоставка за преминаване към облагане по специален ред. Според касатора в тежест на органа по приходите е да докажат по безспорен начин твърдения факт, че дружеството при осъществяване на дейността си е укривало приходи и то тези обстоятелства следва да са налични преки доказателства. Твърди се, че ревизиращите органи не са събрали достатъчно категорични доказателства, обосноваващи преминаване на ревизионното производство по специалния ред. В касационната жалба са изложени твърдения, че са налице доказателства за предоставяне на услугите с отстъпка – свидетелски показания, както и фактури с налични данни за отстъпки, които не са кредитирани от съда. Изтъкнати са доводи за неправилност на приетите от съда изводи за наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4, като се твърди, че счетоводството на дружеството е водено редовно и това е потвърдено от съдебно-счетоводната експертиза. Иска се отмяна на съдебното решение и на ревизионния акт. Претендирани са разноски и за двете инстанции. Иска се отмяна на съдебното решение, отмяна на РА и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Коева-Димитрова, оспорва жалбата в писмено становище. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото съобрази следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу РА № Р-16002419007673-091-001 от 12.10.2020 г., потвърден с Решение № 601 от 3.12.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, с което на ревизираното лице са установени задължения за корпоративен данък и данък върху добавена стойност в общ размер 90 205. 65 лв. и лихви в общ размер на 27 859. 48 лв. От фактическа страна административния съд е приел за установено, че основната дейност на ревизираното лице през ревизирания период е техническо обслужване и ремонт на автомобили, като дружеството има издаден лиценз № 1077 от 22.10.215 г. за дейност на пункт за периодични технически прегледи. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административно-процесуланите правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че несъответствието между отчетените и действително реализираните приходи от дейността на дружеството е фактически и доказателствено обоснована, като изводът на органите по приходите за наличие на укрити приходи е правилен и съществува материалноправна предпоставка за провеждане по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 1 за провеждане на ревизията по специалния ред. Съдът е стигнал до това заключение считайки за правилни и доказани констатациите на органите по приходите, изложени в обстоятелствената част на ревизионния акт за недостоверност на декларираните от дружеството в годишните данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО за периода от 2015 г. до 2018 г. Прието е, че е налице очевидна разлика между средната цена на един годишен технически преглед, за който са издадени фактури и формиращата се средна цена за нефактурираните ГТП, като последната е по-ниска от определената съобразно съдебно- счетоводната експертиза себестойност на 1 брой ГТП. Съдът е счел за недоказано твърдението на жалбоподателя за прилагане на "търговска практика" за предоставяне на услуги с по- ниски цени, дори на такива под себестойността на услугата и не е доказано предоставянето на нефактурираните услуги с отстъпка. Съдът е приел, че наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 е обосновано от органите по приходите и изводът за това не се опровергава от заключеното на съдебно-счетоводната експертиза, поради доказаното наличие на реализирани от дружеството приходи неотчетени чрез ЕКАФП и съответно не са счетоводно отчетени, което води до извода, че воденото от дружеството счетоводство не дава възможност за коректно установяване на основаната за данъчното облагане по ЗКПО. Съдът е приел за обоснован и методът и подходът използван при определяне на действително реализираните приходи, като за това са използвани общия брой извършени ГТП за съответната година, потвърдени от Изпълнителна агенция " Автомобилна администрация", броят и стойността на отчетените с фактури и ФКБ и ценоразписа за извършваните услуги на дружеството. Възраженията на жалбоподателя, че не са взети предвид и анализирани всички относими обстоятелства е счетено за неоснователно. Въз основа на тези изводи съдът е отхвърлил жалбата на "Т. Митева – Алмит 06" ЕООД като неоснователна. Решението е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон и е обосновано. В производството за извършване на ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и в последващото обжалване на издадения РА, органите по приходите следва да установят основанието за извършване на ревизията при особени случаи, за да се приложи презумпцията в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателят е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Основанията за извършване на ревизията се считат за установени при надлежното им и пряко доказване. Първоинстанционният съд правилно е приел за доказано наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период е определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Независимо от приетата ССчЕ за редовно водене на счетоводството през изследвания период, в съответствие със ЗСч и НСС, са налице безспорни констатации за реализирани от дружеството приходи, неотчетени чрез ЕКАФП и съответно, че паричните потоци и стопанските операции водещи при изменение на финансовия резултат от дейността, не са счетоводно отразени т. е има приходи, неотразени в периода на ревизията. Воденото от дружеството счетоводство не дава възможност за коректно установявана основата по ЗКПО, поради обстоятелствата, че неотчетените приходи не участват при формиране на нетната печалба за периода. Съответно неотчетения търговски оборот не позволява точно установяване на облагаемия оборот, респективно на основата за облагане с ДДС. Предвид, че ревизията е извършена по особения ред, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателствената тежест да се оборят констатациите на ревизионния акт, които се считат за верни до доказване на противното, е на ревизираното лице, но в случая това не е сторено. При наличие на данни за укрити приходи или доходи, данъчната основа за облагане с ДДС е определена правилно от органа по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, съобразно изискванията на ЗДДС и след анализ на всички факти и обстоятелства относими към дейността на дружеството, включително и получените доказателства от ИА "Автомобилна администрация" за действително извършените от него услуги по години и месеци, за които е прието, че са облагаеми доставки по смисъл на чл. 12 от ЗДДС. След анализ на всички факти и обстоятелства относими към дейността на задълженото лице, настоящата инстанция споделя изводите на административния съд. Ревизиращите органи са основали тезата си за наличието на недекларирани приходи от дружеството на основата на събрани данни от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за броя извършени прегледи от дружеството през ревизирания период и въз основа на ценоразписа, с вписани в него цени за услугите, предлагани от дружеството. От Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е получена информация в табличен вид, която съдържа данни за датата, регистрационните номера на превозните средства, началния и крайния час на техническия преглед, имената на членовете на контролния пункт извършили проверката и лицата представляващи ППС подложени на техническа проверка, като данните съвпадат с предоставените такива от ревизираното лице. Въз основа на данните от ИА "Автомобилна администрация" и издадени фактури от "Т. Митева – Алмит 06" ЕООД за извършване на услуги ГТП, органите по приходите са отчели разлика между средните цени на прегледите на фактурираните услуги, и тези, за които не са издадени фактури. В тази връзка касатора твърди, че се касае за извършени ГТП с отстъпка на конкретни клиенти или при условията на абонаментно обслужване, твърди се, че услугите са предоставяни на по – ниски цени от обявените. Като доказателства за наличието на предоставяне на услуги с отстъпки в съдебното производство са допуснати свидетелски показания на клиенти на дружеството и са повдигнати твърдения от жалбоподателя, че от фактурите за извършени ГТП явно личи, че са предоставяни услуги с отстъпка, като това обстоятелство е посочено като стратегия за привличане на клиенти. Правилно първоинстанционният съд е посочил в мотивите на обжалваното решение, че показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица за извършени прегледи на цени, под обявените в ценоразписа цени на услугите, могат да бъдат индиция, че в отделни случаи са правени отстъпки от обявените цени на предоставяните услуги. В същото време обосновано е взето предвид, че заключенията на ССчЕ относно прилаганите от ревизираното дружество отстъпки, обуславят извод, че очевидно за значително по-голямата част от извършваните технически прегледи не е била прилагана отстъпка от обявената цена, а когато такава отстъпка е прилагана, не само че няма случай при който заплатената цена да е по-ниска от определената от изпълнилото ССчЕ вещо лице себестойност на 1 брой ГТП за съответната година, но и цената на услугата с отстъпка е средно около три пъти по-висока от нейната себестойност. В хода на осъществената проверка относно законосъобразността на административния акт са обсъдени събраните по делото доказателства, които са обсъдени подробно и задълбочено. Въз основа на тях правилно решаващият състав е постановил мотивиран съдебен акт, който не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК. Изводите на първоинстанционния съд са изцяло съобразени с приложимите материално правни норми и се споделят изцяло от настоящата инстанция. Предвид изложеното, съдебният акт като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,