Решение № 1594 от 14.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Био мед ЕООД, [ЕИК], седалище гр.Сливен, [жк] [адрес], чрез адв. Начков, против Решение 5/21.01.2022 г., постановено по адм. дело 414/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-2600/5062# 15/25.10.2021 г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие, с който е установено публично държавно вземане в размер на 15 114,42 лева. Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че съдът е основал изводите си само съобразявайки Решение 8926 от 12.06.2019 г. на ВАС. Счита, че датата на издаване на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент би следвало да бъде преценявана при определяне на броя години, през които е изпълняван този ангажимент, което е от значение за прилагането на чл.18, ал.4 от Наредба 11/2009г. Твърди, че изводът на съда, че получената финансова помощ подлежи на възстановяване в размер на 40 %, а не на 20%, е неправилен. Цитира практика на ВАС в този смисъл. Излага доводи, че съдът не е дал отговор на възражения направени в първоинстанционното производство. Подробни съображения са развити в касационната жалба. Настоява за отмяна на решението и отмяна на процесния АУПДВ. Алтернативно иска да се отмени решението и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се приеме, че получената финансова помощ подлежи на възстановяване в размер на 20%. Алтернативно да се отмени обжалваното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответната страна Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния си представител юрк. Брайкова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ 01-2600/5062#15/25.10.2021г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие, издаден на основание чл. 18, ал.З, т.1 и т.4 и ал.4 буква "б" от Наредба 11/06.04.2009 г., чл. 59, ал.1 и 2 от АПК във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал.1 от ЗПЗП, с който на Био мед ЕООД е установено публично държавно вземане в размер на 15 114,42 лева. От фактическа страна съдът е приел, че дружеството жалбоподател е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 346463 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. Същият е поел агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания /АЕП/ от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 година подмярка "Биологично пчеларство" с направление "Биологично пчеларство" през кампания 2013 година. Срокът на агроекологичния ангажимент е минимум 5 години, като кампания 2015 година е третата за оспорващото дружество. През 2013г., 2014г. и 2015г. земеделският стопанин е подавал заявления за плащане и е получавал АЕП в пълен размер - общо 37 786,05 лева, доколкото Разплащателната агенция е приемала от извършените административни проверки, че се спазват поетите ангажименти относно базовите изисквания. С писмо изх. 01-2600/5062#9 от 05.07.2021 г., връчено на 16.07.2021 г./ л.18/, жалбоподателят е уведомен от ДФ "Земеделие на основание чл. 26, ал.1 от АПК, че се открива производство по издаване на административен акт за установяване на публично държавно вземане, поради наличието на влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП от ПРСР 2007-2013 г. с изх. 01-2600/5062 от 10.11.2017 г. въз основа на влязло в сила Решение 8926/12.06.2019г. на ВАС, с което е отменено Решение 55/28.03.2018г. на Административен съд Сливен. С писмото е било разяснено на дружеството, че общата сума по направление "Биологично пчеларство", представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 37 786,05 лева. При това, в съответствие чл. 18, ал.4, б. б" от Наредба 11/06.04.2009г., следва да възстанови 40% от 37 786,05 лева, което се равнява на 15 114,42 лева. На жалбоподателя е бил предоставен 7-дневен срок за възстановяване доброволно недължимо платената сума, без лихви. На същият е бил предоставен и 7-дневен срок за възражения и допълнителни доказателства. С решение 55/28.03.2018 г. по адм. дело 423/2017 г. на Административен съд Сливен е отменено уведомително писмо за отказ от финансова помощ и прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. по направление "Биологично пчеларство" с изх. 01-2600/5062 от 10.11.2017 г. на Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и преписката е върната на органа за ново мотивирано произнасяне в сроковете по АПК. Решението по адм. дело 423/2017 г. на Административен съд Сливен е обжалвано от ДФ Земеделие пред ВАС, който с решение 8926 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. дело 8665/2018 г., отменя решение 55/28.03.2018 г. постановено по адм. дело 423/2017 г. на Административен съд-Сливен и вместо него отхвърля жалбата, подадена от "Био мед" ЕООД гр. Сливен, срещу уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. изх. 01-2600/5062/10.11.2017 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". След като е счел, че уведомителното писмо, с което е прекратен ангажимент, е влязло в сила, административният орган е открил производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, за което е изпратил уведомление на жалбоподателя с изх. 01-2600/5062#9 от 05.07.2021 г. В предоставения му срок последният е депозирал възражение, с което е заявил, че при издаване на уведомлението не е съобразено, че с влязло в сила Решение 27/18.02.2020г. по адм. дело 401/2019г. на Административен съд Сливен, оставено в сила с Решение 9919/20.07.2020г. по адм. дело 5398/2020г. по описа на ВАС е отменено като незаконосъобразно писмо изх. 02-200-2600/1819 от 06.08.2019г. на Зам. Изпълнителен директор на ДФ Земеделие, с което е отказано финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания за кампания 2016г., като преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявлението. Във възражението е посочено, че дължимостта на заявеното от Био мед ЕООД финансово подпомагане за кампания 2016г. изключва наличието на основание за възстановяване на 40 % от общо платените парични суми финансово подпомагане на дружеството за кампания 2013г., 2014г. и 2015г. Административният орган е приел за неоснователни така направените възражения и на основание чл. 18, ал.З, т.1 и т.4 и ал.4 буква "б" от Наредба 11/06.04.2009 г., чл. 59, ал.1 и 2 от АПК във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал.1 от ЗПЗП, е издал обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане за сумата от 15 114,42 лева. С обжалваното решение Административен съд Сливен е отхвърлил жалбата на Био мед ЕООД против процесния АУПДВ. За да постанови този резултат съдът е изложил, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които да обосновават неговата отмяна. Приел е, че административният акт е издаден при спазване на изискванията за уведомяване на адресата за започване на административното производство и предоставяне на възможност за участие. Първостепенният съд е приел, че фактическите предпоставки, кумулативното наличие на които определя възникването на задължение за "възстановяване" в полза на ДФЗ-РА на паричната сума, получена от съответния земеделски стопанин като финансово подпомагане по мярка 214 и формираща публично по характера си държавно вземане, са две: първо, лицето да е получило финансова помощ по мярка 214 "Агроекологични плащания"; и второ, поетият агроекологичен ангажимент да е прекратен или земеделският стопанин да е изключен от подпомагане. Според съда горепосочените предпоставки били доказани, тъй като дружеството е получило финансово подпомагане по мярка 214 "АЕП" за 2013г., 2014г. и 2015 година, в размер на 37 786,05 лева и също така агроекологичният ангажимент е бил прекратен. Стигнал е до извод, че размерът на установеното с оспорения акт публично държавно вземане - 40% от общата изплатена сума 37 786,05 лева, равняващо се на 15 114,42 лева, в съответствие с чл. 18, ал.4, б. "б" от Наредба 11/2009г. е правилно определен и изчислен. При тези мотиви АС-Сливен е приел процесния АУПДВ за законосъобразен. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Касационният съд намира изводите на АС-Сливен за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС-Сливен. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Не отговаря на данните поделото изложеното в касационната жалба оплакване, че първостепенният съд не се е произнесъл по всички повдигнати пред него възражения. Правилно съдът е определил фактическите предпоставки, кумулативното наличие на които определя възникването на задължение за възстановяване в полза на ДФЗ-РА на паричната сума, получена от земеделския стопанин, а именно: 1. лицето да е получило финансова помощ по агроекологичния ангажимент и 2. прекратяване на агроекологичния ангажимент вследствие на влязъл в сила административен акт. Не е спорно по делото, че дружеството е получило финансово подпомагане по мярка 214 "АЕП" за 2013г., 2014г. и 2015 година, в размер на 37 786,05 лева. Спорно е наличието на втората предпоставка - дали агроекологичният ангажимент е бил прекратен с влязъл в сила административен акт, в аспекта на цитираните по-горе съдебни актове. В тази връзка е постановено Решение 8926 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. 8665/2018 г., IV отделение, с което е отменено решение 55/28.03.2018 г. постановено по адм. дело 423/2017 г. на Административен съд-Сливен и вместо него е отхвърлена жалбата, подадена от "Био мед" ЕООД със седалище гр. Сливен, срещу уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. изх. 01-2600/5062/10.11.2017 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие. Решението по адм. дело 8665/2018 г. на ВАС е влязло в сила на 12.06.2019 г., с което е изпълнено цитираното изискване. Правилно е прието от АС-Сливен, че не е налице колизия между двете съдебни решения на ВАС. Правилно е установено, че с Решението по адм. дело 8665/2018 г. по описа на ВАС е прието със сила на присъдено нещо, че агроекологичният ангажимент на Био мед ЕООД по мярка 214Агроекологични плащания е прекратен, а с Решението по адм. дело 5398/2020г. по описа на ВАС е прието, че уведомително писмо изх. 02-200-2600/1819 от 06.08.2019г. на Зам. Изпълнителен директор на ДФ Земеделие, с което е отказано финансово подпомагане на Био мед ЕООД по мярка 214 Агроекологични плащания за кампания 2016г. е незаконосъобразно, но същото касае различни фактически и правни установявания и няма отношение към факта на прекратяването на агроекологичния ангажимент и то предхождащо издаването на Уведомителното писмо изх. 02-200-2600/1819 от 06.08.2019 г. на Зам. Изпълнителен директор на ДФ Земеделие. Касационният състав на ВАС приема за правилно определен и размерът на дължимите от Био мед ЕООД суми за посочения период. Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба 11/ 2009 г. на МЗХ, подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва: а) до края на третата година - 100 %; б) до края на четвъртата година - 40 %; в) до края на петата година - 20 %; г) след петата година - 10 %. Заявеното възражение с касационната жалба за неправилното определяне размера на дължимата за възстановяване сума е неоснователно. Според аргументите, на възстановяване подлежи само 20 % от оторизираната сума и това е в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба 11/2009 г., която определя според годината, в която е констатирано неизпълнение какъв размер от предоставената помощ подлежи на възстановяване. Тълкуването дадено от касационния жалбоподател и цитираната от него съдебна практика, че в случая нормотворецът е имал в предвид годината, в която фактически е издаден/влязъл в сила ИАА, с който е прекратен агроекологичният ангажимент, не се споделя от настоящия касационен състав. Точният смисъл на чл. 18 ал. 4 от Наредба 11/2009 г. обосновава извода, че се касае до годината през която е възникнало основанието за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент. В случая годината за която са открити несъответствия 2016 г. е четвъртата от поетия петгодишен ангажимент. С оглед на това, настоящата инстанция приема, че размерът на дължимата за възстановяване сума правилно е определена предвид нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата в размер на 40 % от получената финансова помощ. Като е отхвърлил жалбата срещу процесния АУПДВ съдът е постановил правилно решение, което като нестрадащо от релевираните в касационната жаба пороци, следва да бъде оставено в сила. Основателно е искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация. Същото следва да бъде определено в размер на 100 лева съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение