Решение № 1424 от 9.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4909/2007 г.

Решение № 1424 от 9.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4909/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Катя Щерева Производството е по чл. 218и, ал. 1 вр. чл. 218а, ал. 1, б. "б", ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба от Д. Б. Х. и Г. Б. Х., чрез пълномощника им адв. В. К., против решение № 1138 от 13.06.2007 г. по гр. д. № 2927 по описа за 2006 г. на П. окръжен съд. С обжалваното решение, окръжният съд при повторно разглеждане на делото във въззивното производство след отменително решение на ВКС от 27.11.2006 г. по гр. д. № 2055/2005 г., е оставил в сила решението на П. районен съд с което са отхвърлени като неоснователни, предявените от Д. Б. Х. и Г. Б. Х. искове да бъдат осъдени ответниците Г. П. Г., П. Г. Г. и П. Г. П. да премахнат гараж с площ от около 18 кв. м, построен по южната граница на дворно място, находящо се в гр. П., с площ 940 кв. м, съставляващо имот пл. № 933, УПИ ХVI-933, кв. 269 (стар), 353 (нов) по плана на гр. П., кв. "Т". О. са за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответниците, чрез пълномощника си адв. З, оспорват касационната жалба, претендират разноски. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от надлежна страна и производството по нея е допустимо. Разгледана по същество е неоснователна. Ищците, сега касатори, са предявили пред П. районен съд срещу Г. П. Г., П. Г. Г. и П. Г. П. съединени искове по чл. 109 от ЗС. Твърдели са, че са съсобственици на реституиран по ЗВСОНИ недвижим имот, а именно дворно място, с площ от 940 кв. м, съставляващо УПИ ХVI-933, в кв.353-нов по рег. план на гр. П., кв."Т", в който ответниците са построили полумасивен гараж, с което им пречат да упражняват правото си на собственост. От фактическа страна по делото е установено и че ищците са наследници на Д. Г. Х., която е била собственик на недвижим имот с площ 712.50 кв. м в кв.269 по плана от 1934 г., идентичен с имот пл. № 933 по действащия план на града. Имотът е отчужден по ЗОЕГПНС. След одържавяването на имота, върху 807/819 идеални части, е отстъпено право на строеж на ЖСК "Ж", което е реализирано, построена е масивна жилищна сграда на пет етажа. Безспорно е и че ответниците са построили полумасивен гараж в процесния имот. С решение № 97 от 19.06.2002 г. по гр. д. № 551/2002 г. П. РС е отхвърлил исковете, като неоснователни. Приел е, че ищците на са установили твърдението си, че са собственици на процесния имот. С решение № 706 от 17.05.2005 г. по гр. д. 2718/2002 г., образувано по жалба на Х., П. окръжен съд е оставил в сила горното решение. С решение № 1392 от 27.11.2006 г. по гр. д. № 2055/2005 г. ВКС, г. о., IV-Б отделение е отменил въззивното решение, с указания да се изследва наличието на специалните предпоставки на Закона за възстановяване на правото на собственост. В изпълнение на тези указания, по делото е изслушана и приета съдебно- техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че лицето към улица "К." следва да се определя при условията на чл. 81 от ЗУТ, тъй като в тази част улицата е тупик, а от незастроената площ от процесния имот може да се обособи самостоятелен УПИ при приложение на нормата на чл. 19, ал. 3 от ЗУТ. С влязло в сила на 6.04.2007 г. решение № 1374/22.07.2005 г. по гр. д. № 1169/2005 г. на П. окръжен съд е отменено решение на РС- П. и е признато за установено по отношение на един от ответниците по касация - П. Г. П., че Д. Б. Х. и Г. Б. Х. не са собственици н имоти с пл. № 933 и № 506 в кв. 353-нов по плана на гр. П. П. така установената фактическа обстановка правилни и законосъобразни са изводите на въззивния съд за неоснователност на предявените искове по чл. 109 от ЗС, защото ищците не са доказали правото си на собственост. За да се възстанови правото на собственост, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ следва да се налице няколко предпоставки: имотът да е отчужден по ЗОЕГПНС, да е собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ и да съществува реално до размера, в който е отчужден. Процесният недвижим имот не съществува реално до размерите, в които е бил отчужден и от незастроената част от същия не може да се образува самостоятелен имот. Върху 807/819 идеални части от имота е отстъпено право на строеж, което е реализирано. От незастроената част не може да се обособи самостоятелен имот. Приложението на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗУТ, предвиждаща възможност за намаляване на най-малките размери за лице и повърхностна урегулирани имоти за ниско застрояване, е в зависимост от останалите предвидени в тази разпоредба условия, които не се установява да са налице и е от компетентност на общинския експертен съвет. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за допуснато нарушение на процесуалния закон - необсъждане на заповед №ОА-409/06.03.2007 г. на кмета на община гр. П. От събраните по делото доказателства не се установява същата да е влязла в сила, а и условията за образуване на самостоятелен обект на собственост следва да се преценяват към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила. Неоснователни са твърденията, че право на строеж е отстъпено върху една малка част от процесния имот - с решението на ИК на ГНС П. от 1968 г. право на строеж е отстъпено върху почти цялата площ на имота -/819 идеални части. Касаторите не могат да се легитимират като собственици на процесния имот, основание чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ, поради което предявеният негаторен иск е неоснователен. От извършената проверка не се установи да са налице поддържаните в жалбата касационни основания за отмяна, поради което решението на въззивния съд следва да се остави в сила. При този изход на касационното производство, касаторите следва да заплатят на ответника по касация Г. П. Г. направените разноски за това производство в размер на 200 лева - адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.) настоящият състав на ВКС, четвърто гражданско отделение