Решение № 4614 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13000/2008 г.

Решение № 4614 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13000/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - София-град, чрез процесуалния представител юрисконсулт Мариана Атанасова и по касационна жалба на кмета на Столична община, чрез процесуалния представител юрисконсулт Радост Татарска, срещу решение от 26.05.2008 г. по адм. дело № 3885 по описа за 2004 г. на Софийския градски съд. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационните жалби - "Фиоре" ЕООД оспорва същите чрез депозирана писмена защита от адв. Албена Янева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените доводи, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срок, а разгледани по същество са основателни. Предмет на съдебния контрол в производството пред Софийския градски съд е било съобщение на ТДД - гр. София, с което на търговското дружество адресат на същото е посочено дължимо задължение за такса битови отпадъци общо в размер на 43 076.12 лв. По делото е установено, че това дружество е подало декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ за имот, находящ се в с. Локорско, ул. "Д. Тошков" № 1, който е негов собствен според нот. акт № 36, том XLI, по н. дело № 10053/1998 г. при НС към СРС. Съдът е приел, че същият по силата на заповед № РД-09-50-457 от 28.07.1999 г. на гл. архитект на СО за изменение на частичен застроителен и кадастрален план на м. "Лукорско-стопански двор", представлява УПИ и се намира в кв. 49, парцели I - общ II -467, 525, 526 от КЗРП на населеното място - с. Локорско. Констатирал е, че на основание чл. 63 и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, с решение № 1 по протокол № 4 от 10.12.2003 г. същият е одобрил план сметка за разходите по събиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чертите на общинския съвет, като то включва и с. Локорско. Одобрените разходи за 2004 г. са 73 386 334 лв. и те включват и разходите за територията на община Нови Искър, включително, както и за с. Локорско. По делото е представена и заповед № РД-09-2052 от 24.10.2003 г. на кмета на СО, с която са определени границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване за 2004 г. на район "Нови Искър", в която фигурира процесният недвижим имот на задълженото дружество. Не е бил спорен фактът, че той се намира в строителните граници на населените места, но за които услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци не се предоставя. В мотивите си съдът е изложил аргументи по повод допустимостта на жалбата пред него и конкретно дали обжалвания акт представлява индивидуален административен акт и по кой ред същия може да бъде контролиран за законосъобразността му. Той се е позовал на § 21, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ, според който дължимите от лицата по чл. 64 такси за битови отпадъци за 2004 г. се изчисляват, осъвременяват и съобщават от органите на данъчната администрация. Издадените съобщения на това основание имат статут на акт за установяване на вземането по чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ и с оглед ал. 3 от цит. правна норма се обжалват по реда на ЗАП (отм.). Според съда в специалния закон, а именно ЗМДТ няма предвиден ред за административно обжалване като абсолютна процесуална предпоставка, поради законосъобразността на оспорвания административен акт се проверява направо пред окръжния съд, по аргумент от чл. 20, ал. 2 от ЗАП (отм.). Поради това според него неправилно жалбата на дружеството е препратена до кмета на общината. Следва да се отбележи, че в първоинстанционното производство са конституирани и двете страни, а именно органът който е издал обжалваното съобщение, въпреки искането му за заличаване като страна, което е оставено без уважение в съдебно заседание от 13.02.2006 г. и кмета на общината, като орган който би издал акта, с оглед чл. 9б, ал. 2 и § 21, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ. Съдът подробно и последователно е аргументирал изводите си с разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, която определя съдържанието на таксата за битови отпадъци, на чл. 66 от ЗМДТ, която урежда определянето на размера на трите компонента на тази такса и на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, който определя реда за обявяване на границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район. Обсъдил е подробно и разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, в приложимата редакция за 2004 г., според която не се събира такса за сметоизвозване и сметосъбиране - когато тя не се предоставя; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Съдът е отграничил спорното от безспорното, като това не е размерът на определеното задължение, а дължимостта на същото и то по отношение само на таксата битови отпадъци в частта й за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Приел е, че доказателствената тежест е в лицето на общинската администрация при издаване на акта, като за адресата му е достатъчно да твърди, че в определения район не се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Съдът е преценил, че за да се произнесе по законосъобразността на административния акт, следва да се произнесе по понятието "район на предлагана услуга" по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и това е територията, определена от кмета на общината със заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Според него в конкретния спор представената заповед № РД-09-2052 от 24.10.2003 г. на кмета на СО определя границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване за 2004 г. на район "Нови Искър", включително и за процесната м. Локорско, т. е. една от трите услуги. Тя не определя границите за останалите две услуги, по които има спор и това са за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Аргументът на съда е, че по делото няма доказателства, че тези две услуги са реално извършени от Столична община. Не споделя и довода, че след като има решение № 1 по протокол № 4 от 10.12.2003 г., с което СОС е одобрил план сметка за разходите по събиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чертите на общинския съвет, спорните компоненти от такса битови отпадъци се дължат само на това основание от търговското дружество-жалбоподател. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона, като следва да се отбележи че по принцип изложените правни аргументи са правилни, но не съответстват на конкретната фактическа страна по спора и конкретно на правилното анализиране на цитираните разпоредби и двете основни доказателства по делото - заповед № РД-09-2052 от 24.10.2003 г. на кмета на СО, с която се определят границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване за 2004 г. на район "Нови Искър", включително и за процесната м. Локорско, както и решение № 1 по протокол № 4 от 10.12.2003 г. на СОС, с което е одобрил план сметка за разходите по събиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чертите на общинския съвет, като то включва и с. Локорско. Таксата за битови отпадъци е фискално задължение, установено със закон и се дължи в предвидените в ЗМДТ случаи. Съгласно чл. 63, ал. 1, във връзка с чл. 62 от ЗМДТ, за имоти в населените места, намиращи се извън районите, в които общината е организирала сметосъбиране и сметоизвозване се събира такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и/или за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Изключенията са предвидени в чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ. Неправилно е обсъдена цитираната по-горе заповед, като е прието, че след като с нея не се определят границите на районите за предоставяне на спорните две услуги, не може да се установи дали процесният имот е включен в тях, съответно дали за него се дължат спорните такси по повод на тях, като част от единната такса. Действително границите на районите, определени по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са относими само към задължението за заплащане на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Услугата по обезвреждане на битовите отпадъци се предпоставя от наличието на депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци и тяхното ползване, а услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване от принадлежността на имота към територията на съответното населено място и предоставянето на тази услуга в същото това място. В тази връзка с касационната жалба кметът на Столична община представя доказателства, които се явяват допустими с оглед разпоредбата на чл. 219 от АПК и са във връзка със спорните факти и изложените касационни основания за нарушаване на материалния и процесуалния закон. Те се отнасят до обстоятелството, че през 2004 г. Столична община е предоставяла услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа и/или други съображения чрез възлагане на дейността на общинско дружество "Чистота Искър" ЕООД, относно предоставянето на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и относно финансирането на тези услуги през процесния период от нея. Същите следва да бъдат обсъдени, ведно с другите събрани в проведеното съдебно производство доказателствата, свързани с факта за принадлежността на процесния имот на задълженото лице, както и с факта на принадлежността на същия към територията на населеното място, за което има изложени мотиви по-горе и за които факти очевидно по делото няма спор. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, като при постановяване на решението следва да бъдат съобразени изложените мотиви в настоящия съдебен акт. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение