Решение № 1069 от 10.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8373/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. Ш., гражданин на Турция, подадена чрез адвокат Друмева срещу решение 1019 от 15.02.2024 г., постановено по адм. дело 3743/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3, АПК се иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспорения пред съда отказ и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне. Ответникът съветник консул при Генерално консулство на република България в Одрин не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ю. Ш., гражданин на Турция, срещу отказ от 15.03.2023 г. на съветник консул при Генерално консулство на република България в Одрин за издаване на виза вид D. От правна страна отказът се основава на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 т. 17 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), а от фактическа на приетото, че лицето не доказва достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Съдът е събрал необходимите за правилното решаване на спора доказателства, въз основа на които е обосновал правните си изводи, които изцяло съответстват на приложимия закон. Оспорения пред съда отказ е за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза вид D). Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗЧРБ този отказ не подлежи на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). В жалбата пред първоинстанционния съд се твърди засягане на права по чл. 8 КЗПЧОС. Разпоредбата на чл. 8, § 1 КЗПЧОС регламентира правото на зачитане на личния и семейния живот на лицата. Съгласно чл. 8, § 2 КЗПЧОС намесата на държавните власти в ползването на тези права е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната, и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Обоснован е изводът в обжалваното решение, че чужденецът не доказва достоверно целта и условията на заявеното пребиваване, а обжалваният отказ не засяга гарантирани права на личен и семеен живот. При подаване на искането жалбоподателят не е обосновал целите за които желае да получи виза за дългосрочно пребиваване, като е посочил единствено, че желае издаване на виза вид D. Установено е по делото и не е спорно, че заявителят е напуснал Република България през 1968 г., оттогава живее в Турция, получил е турско гражданство през 1975 г. и е лишен от българско гражданство с Указ 114/25.05.1978 г. на Държавния съвет. Не се установява по делото, не се и твърди от касационния жалбоподател да има връзка с Република България, не изразява желание трайно да се настани в нея. Единственият мотив посочен от лицето в хода производството е желанието му да получи разрешение за постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ, който предвижда, че такова може да получи лице, което не е такова от български произход, родено на територията на Република България, изгубило е българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желае трайно да се установи на територията на страната. Жалбоподателят обаче е лишен от българско гражданство и не твърди наличие на каквито и да е връзки със страната по произход, семейството му е в Турция. Липсва връзка между Република България и личния и семеен живот на чужденеца по начин, основаващ твърдените за нарушени права. Обстоятелството, че е представен договор за наем и то на неконкретизиран обект - стая от къща, не основава желание за трайно установяване. В случая личния и семеен живот на Ю. Ш. е в Турция, поради което с отказа за издаване на виза за пребиваване в България не се нарушава. Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът правилно е приложил закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,