Решение № 5059 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8579/2019 г.

Решение № 5059 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8579/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Недева против решение № 3529 от 27.05.2019 г., постановено по адм. дело № 7863/2018 г. по описа на Административен съд София - град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на дирекция "Общински строителен контрол"- СО оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата на за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т. Недева против заповед № РА-29-09/20.06.2018 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол"- СО, с която на осн. чл. 178, ал. 6 вр. с чл. 4 и чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ е забранено ползването и достъпа до строеж " Преустройство на таванско помещение със смяна на предназначение в жилище, изграждане на санитарно помещение и завземане на общи части в жилищна страда" находяща са на тавански етаж в УПИ ХIV- 17, кв. 537, м. "ГГЦ", Зона Г-12, по плана на [населено място], с административен адрес: [населено място], [адрес], със собственик Т. Недева, ползван не по предназначение, в нарушение на чл. 178, ал. 4 ЗУТ. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган (предвид заповед за делегиране на правомощията си по чл. 223, ал. 1 ЗУТ на директора на дирекция "Общински строителен контрол" № СОА 17-РД09-622/19.06.2017 г.), в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства в това число и допуснатите и приети по делото непротиворечиви експертизи, съдът е приел за установено, че към таванското помещение е изградено санитарно помещение, което е разположено над североизточната част на вестибюла на апартамента на долния етаж и върху северозападния ъгъл на антрето на същия апартамент. Установено е и приобщаване на общи части от тавана към процесното таванско помещение ( завзета част от около 1, 2 кв. м ), за което е било необходимо съгласието на останалите етажни собственици. Предвид заключението на вещото лице е установено също така, че за функциониране на санитарното помещение е изградена канализация, чрез тръба, включена в общ вертикален канализационен клон. Съдът е направил извод, че в случая е неприложима разпоредбата на т. 41 на § 5 от ДР на ЗУТ. В тази връзка е изложил доводи, че процесното таванско помещение, като прилежаща част към жилището не е обект на кадастъра по смисъла на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съдът е обосновал извод, че не може да се приеме, че таванското помещение, като прилежащо към жилището е предназначено за задоволяване на жилищни нужди. При тези данни съдът е приел, че е налице промяна на предназначението на обект от такъв със спомагателен характер в такъв с предназначение за задоволяване на жилищни нужди, с оглед данните, за изградени в него баня, тоалетна и жилищно помещение и отдаването му под наем за живеене. С оглед изложеното и на основание чл. 178 ЗУТ, е приел, че е необходимо въвеждане в експлоатация на обекта с променено предназначение. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, в това число и заключенията на допуснатите и прието по делото СТЕ, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен административен орган, съгласно чл. 223, ал. 1, т. 7 вр. чл. 178, ал. 6 ЗУТ, в предписаната от закона форма, съдържаща изискуемите от чл. 59 АПК реквизити и с посочване на фактическите и правните основания за издаването й. Съгласно разпоредбата на чл. 178 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган, а според тази на чл. 223, ал. 1, т. 7 от същия закон за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице забранява достъпа до строежи или до части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред и забранява захранването им с електрическа и топлинна енергия, вода и газ. В случая, както е приел и съда е безспорно установено, че е налице промяна на предназначението на таванското помещение от обект със спомагателен и обслужващ характер в такъв с предназначение за задоволяване на жилищни нужди. От заключението по допуснатата и приета съдебна експертиза е установено, че е налице и завземане на общите части, за което е необходимо да има решение на ОС на собствениците на сградата и съгласие на с нотариална заверка на подписите на всички собственици, което също не е налице в случая. При безспорна липса на изразено с нотариална заверка на подписите съгласие на за преустройство с промяна предназначението на таванското помещение в нарушение на чл. 185, ал. 2 ЗУТ, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Предмет на оспорената заповед не е законността на строежа, а забраната за ползването му не по предназначение. В случая заповедта е издадена за това, че е налице промяна на предназначението на таванското помещение. Релевантен в случая въпрос е какво е предназначението на обекта и съответно ползва ли се той съобразно това си предназначение. Видно от събраните по делото доказателства строежът е таванско помещение, като се ползва и е отдаден под наем за жилище. Съгласно § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ "Промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. В конкретния случай кодовете за основните кадастрални данни са тези, заложени в Приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, е разграничено предназначението и съответно са посочени различни кодове относно предназначението на обекти. При определяне на предназначението на даден обект се изхожда от начина на ползване съгласно съответните кодове за кадастралните данни. В настоящия случай видно от събраните по делото доказателства процесното помещение е обслужващо такова и като част от апартамента не е самостоятелен обект на кадастъра. В случая съдът от събраните по делото доказателства правилно е установил, че имотът не се е ползвал с такова предназначение, а с друго - а именно за жилищни нужди. Поради това е налице хипотезата на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ, а именно обектът да не се ползва съобразно неговото предназначение. При наличието на тези данни са били налице предпоставките на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ за налагане на забрана за ползването на обекта. След като е установено ползването на обекта не по предназначението му на обслужващо помещение, а за задоволяване на жилищни нужди, то диспозицията на нормата на чл. 178, ал. 6 във връзка с чл. 178, ал. 4 ЗУТ изисква органът да забрани ползването на обекта. Разпоредбата пък на чл. 223, ал. 1, т. 7 ЗУТ пък изисква да се забрани достъпа до строежи или до части от тях, които не се ползват по предназначението си съгласно издадените строителни книжа. Фактът на ползването не по предназначение на обекта, както се посочи, е безспорен. Поради това изводът на първоинстонционния съд за законосъобразност на оспорената пред него заповед е правилен и съответен на закона и събраните по делото доказателства. С оглед с изложеното и при липсата на отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена поради което и съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева, Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав,