Решение № 1152 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9801/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) против Решение 2468/31.07.2024 г. на Административен съд (АС) Стара Загора, постановено по адм. дело 445/2023 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16002422005757-091-001 от 11.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 223 от 22.06.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив, с който по отношение на БГ ОЙЛС ООД за данъчен период м. май 2022 г. са установени допълнителни данъчни задължения ДДС в размер на 22 220,00 лева, в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000000186 от 19.05.2022 г., издадена от АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД, с прилежаща лихва за просрочие в размер на 1 946,41 лева, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 150 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението на основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател съдът правилно е определил относимите разпоредби, но е направил необосновани изводи, несъответстващи на събраните доказателства и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че АС немотивирано приел доказана реална доставка, като е насочил фактическия и правен анализ към въпроса дали БГ ОЙЛС ООД е получил стоката - лавандулово масло в количествата, посочени в процесната фактура, вместо към спорния въпрос дали АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД е действителния доставчик. В тази връзка се твърди, че не са отчетени следните релевантни факти: 1. Доставчика АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД не разполага със собствени земи или ДМЗА, материална и техническа обезпеченост, посредством които да произведе фактурираното количество лавандулово масло; 2. Липсвали доказателства за доставка на лавандулово масло по фактура 23/24.11.2021 г. по фактура, издадена от предходен доставчик Джера Органик ЕООД, включително за материална и техническа обезпеченост на предходния доставчик. 3. В хода на ревизионното производство, при извършена насрещна проверка на доставчика АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД, не са представени част от доказателствата, представени от РЛ, като сключен договор с БГ ОЙЛС ООД и протокола за прихващане на вземания и задължения от 24.06.2022 г.; 4. Неправилно съдът преценил доказателствената стойност на ССчЕ /основна и допълнителна/, след като проверка в счетоводството на АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД не е извършена, а са ползвани документи, представени само от РЛ. 5. Неправилно били кредитирани и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, без да е отчетена тяхната зависимост от БГ ОЙЛС ООД. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и да се потвърди ревизионния акт. Претендират се и разноски за двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 2 575 лв., платена държавна такса в общ размер на 193,33 лв. и 100 лв. възнаграждение за вещо лице. При условията на евентуалност, в случай, че се отхвърли жалбата и се претендира от ответника по касация адвокатско възнаграждение над минимума по наредбата, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение . Ответникът по касационната жалба БГ ОЙЛС ООД, ЕИК 123638689, със седалище и адрес на управление гр.Крън, общ.Казанлък, ул. Петко Влаев 1А, оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Янчева, по подробни съображения, изложени в писмен отговор от 30.09.2024 г., и заявява искане за потвърждаване на първоинстанционното решение, както и за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 4 000 лв. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. С оспореното решение, АС Стара Загора е отменил РА Р-16002422005757-091-001 от 11.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 223 от 22.06.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив, с който по отношение на БГ ОЙЛС ООД за данъчен период м. май 2022 г. са установени допълнителни данъчни задължения ДДС в размер на 22 220,00 лева, в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000000186 от 19.05.2022 г., издадена от АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД, с прилежаща лихва за просрочие в размер на 1 946,41 лева, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 150 лв. Задълженията за ДДС са установени в резултат на непризнато право на приспадане на ДДС на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от същия закон по фактура 186 от 19.05.2022 г. с предмет лавандулово масло 2 020 кг, по която е начислен ДДС в размер на 22 220 лв. Ревизиращият екип е обосновал извод, че не е доказано реалното извършване на доставката от посочения във фактурата доставчик, съответно възникнало данъчно събитие и право на приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС за ревизираното лице, по съображения, че в хода на ревизията и в частност при извършената насрещна проверка на доставчика не е доказан произхода на стоката, в т. ч. материалната и кадровата му обезпеченост за производството й или наличието на доказателства за закупуването й от негов предходен доставчик, както и за транспортирането й. С обжалваното в настоящото производство решение, АС Стара Загора е възпроизвел подробно установената в хода на ревизията фактическа обстановка, събраните доказателства в хода на ревизията, в това число и издадените заповеди за възлагане на ревизия, констатациите на органите приходите, поради които не е признато право на данъчен кредит по фактури от процесните доставчици. Описани са и събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, в това число показанията на разпитаните свидетели и заключение /основно и допълнително/ по назначена съдебно счетоводна експертиза / ССчЕ/. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл.120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. По отношение на материалната законосъобразност и обоснованост на РА, АС Стара Загора е приел следното: Към процесната фактура е приложен и приемо-предавателен протокол от същата дата, съставен между страните по доставката в с.Ясенова и подписан от тях, в който е посочено, че на 19.05.2022 г. продавачът АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД е предал и купувачът БГ ОЙЛС ООД е приел 2020 кг етерично масло от лавандула, както и че доставката е извършена с автомобил с рег. [рег. номер] с шофьор М. Р.. За наемането от ревизираното дружество на базата в с.Ясеново, където е извършена доставката, в хода на ревизията е представен договор за наем на недвижим имот. Въз основа на обясненията на управителят на БГ ОЙЛС ООД и представената от доставчика товарителница, съдът е приел, че транспортът на стоката до базата в с.Ясеново е реализиран от и за сметка на доставчика. Обсъдил е съдържанието на товарителницата за превоз и приел, че същата потвърждава превоз на стоката с товарен автомобил Ивеко с рег. [рег. номер], място на натоварване гр.Варна, място на разтоварване с.Ясеново, изпращач АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД, получател БГ ОЙЛС ООД, превозвач МАР ТРАНС ВАРНА ЕООД. За извършения превоз по делото били представени и фактура 0000000415 от 19.05.2022 г., издадена от МАР ТРАНС ВАРНА ЕООД с приложен фискален бон за извършеното по нея разплащане в брой от АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД. Въз основа на така представените доказателства, съдът приел за доказано предаването на процесната стока от доставчика АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД на получател БГ ОЙЛС ООД, както и транспортирането и за сметка на доставчика от превозвач МАР ТРАНС ВАРНА ЕООД. По отношение на плащането по фактурата, съдът е изложил съображения, че макар да няма пряко отношение към извършването на доставката, е индиция за реалност на сделката. Обсъдил е представен от РЛ в хода на ревизията Протокол за прихващане на вземания и задължения от 24.06.2022 г., съставен в гр.София между АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД, БУЛ ЕСЕНШЪЛС ЕООД и БГ ОЙЛС ООД, съгласно който БГ ОЙЛС ООД дължи на АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД сума от 111100,00 лв. по фактура 0000000186 от 19.05.2022 г., а АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД дължи на БУЛ ЕСЕНШЪЛС ЕООД сума от 100000,00 лв. по договор за заем от 20.05.2022 г. и сума от 12432,00 лв. по фактура 0000000001 от 01.06.2022 г., поради което АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД дава съгласието си задължението му към БУЛ ЕСЕНШЪЛС ЕООД да бъде платено от БГ ОЙЛС ООД в размер на 111100,00 лв. по банкова сметка в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, както и от справка за банковите сметки и банкови извлечения за движението по тях на РЛ, потвърждение за банков превод от 23.05.2022 г. на ПроКредит Банк АД за извършено плащане от БГ ОЙЛС ООД по банкова сметка на АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД в размер на 22 220 лв. по фактура 0000000186 от 19.05.2022 г. Въз основа на тези доказателства, които и от заключението на вещото лице, съдът приел за установено, че задължението на БГ ОЙЛС ООД към АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД по процесната фактура е било погасено съобразно представения тристранен протокол, като на 23.05.2022 г. по сметка на АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД е преведена сумата от 22220,00 лв., а на 28.06.2022 г. по сметка на БУЛ ЕСЕНШЪЛС ЕООД е преведена сумата от 111100,00 лв., разплащанията са осчетоводени от ревизираното дружество чрез съставянето на съответните счетоводни статии, а погасяването на задължението на БГ ОЙЛС ООД към АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД по процесната фактура е осчетоводено и от АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД. В подкрепа на извода за реално извършване на процесната доставката са и представените от жалбоподателя още при обжалването на РА по административен ред Приемо-предавателен протокол от 19.05.2022 г. за предаване от БГ ОЙЛС ООД на проба 20 гр. от доставеното на 19.05.2022 г. лавандулово масло за анализ в лабораторията на ЗАРИЯ АРОМА ООД (л. 124), Анализен сертификат на пробата 0865 от 20.05.2022 г., издаден от ЗАРИЯ АРОМА ООД (л. 125; представен в съдебното производство с превод: л. 607 609) и Фактура 5000000762 от 22.05.2022 г. на ЗАРИЯ АРОМА ООД за извършения газохроматографски анализ на пробата (л. 126). Съдът е приел, че събраните по делото и кореспондиращи помежду си писмени и гласни доказателства, наред със заключенията на вещото лице, обосновават извода, че спорната доставка действително е извършена установява се предаването и приемането на стоката, в т. ч. транспортирането й до мястото на доставката от и за сметка на доставчика, както и извършването на анализ на качеството на доставената стока, за което са издадени сертификат и фактура, осчетоводяването на последната, включително на извършеното разплащане по нея, а също и погасяването на задължението по процесната фактура и осчетоводяването й, в т. ч. и на извършеното разплащане по нея съобразно представен тристранен протокол. Прието е, че при тези данни отказът да се признае право на данъчен кредит, само защото издателят на процесната фактура не разполага с материална и кадрова обезпеченост да произведе стоката и липсват доказателства за придобиването й от него от предходен доставчик, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. Въпреки това, съдът е посочил, че в случая жалбоподателят е представил още при обжалването на РА по административен ред доказателства за произхода на стоката и материалната обезпеченост на доставчика - Договор за покупко-продажба на етерично масло от лавандула от 24.11.2021 г., сключен в гр.София между ДЖЕРА ОРГАНИК ЕООД продавач, и АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД купувач, с предмет 3100 кг нето масло от лавандула, като предаването на стоката следва да стане до 26.11.2021 г., Фактура 2000000023 от 24.11.2021 г. за осъществена доставка на 3106,7 кг лавандуловото масло, издадена от ДЖЕРА ОРГАНИК ЕООД с получател АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД и Приемо-предавателен протокол от 25.11.2021 г. за предаване на стоката по фактура 2000000023 от 24.11.2021 г. С оглед на горното, при доказано осъществяване на процесната доставка и при липса на ангажирани от органите по приходите доказателства, че сделката е част от данъчна измама или злоупотреба, за която ревизираното лице е знаело или е следвало да знае, съдът е приел, че при неправилно приложение на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС на БГ ЙОЛС ООД са установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000000186 от 19.05.2022 г., издадена от АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД, поради което обжалваният РА е отменен, като незаконосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Принципно между страните няма спор относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит, съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и правилно съдът е приел, че е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Обезпечеността на доставчиците материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Доказването на предаването на предмета на доставката от доставчика на получателя при този вид търговски сделки е необходимо, за да се докаже реалното изпълнение на продажбата. Предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките или услугите, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното право на данъчен кредит на данъчно-задълженото лице от кумулативното възникване на елементите от регламентирания от ЗДДС сложен фактически състав. В съдебната практика се приема, че наред с изискването за притежаване на данъчен документ по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, следва да е налице и реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липса на нормативна уредба, която да въвежда изисквания за съставянето на определен тип документи, доказващи осъществяването на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, преценката дали една доставка е действително извършена, се гради на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства. Тези доказателства, в преобладаващата си част са частни документи, определяни от характера на търговския оборот, като на практика за много малко факти и обстоятелства биха могли да бъдат съставени официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, които да имат обвързваща съда доказателствена сила. При съставянето на такива документи стопанските субекти следва да се съобразяват с изискванията на ЗСч и издадените въз основа или във връзка с него подзаконови нормативни актове. В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаването на стоката от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполагал ли е доставчика с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същата, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана същата, как е била транспортирана до място на предаване, в случай, че транспорта е за сметка на доствчика. При така очертаната правна рамка настоящата съдебна инстанция намира, че решението на Административен съд Стара Загора е правилно. За доказване предаване на стоките, като материалноправна предпоставка за надлежното упражняване на правото на приспадане ревизираното дружество представя фактура, издадена от доставчика, договор за покупко-продажба на лавандулово масло от 24.11.2021 г., приемо-предавателен протокол с посочено място на предаване, транспортното средство, с което е осъществен транспорта и имена на шофьор, доказателства за транспорт, за складова обезпеченост, за плащане по доставката и последващата реализация. Всички тези доказателства не са оспорени относно авторството и съдържанието, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че доказват по убедителен начин предаване на стоките по пряката доставка. Не е спорно също, че от доставчика са представени - товарителница за осъществения транспорт по пряката доставка, счетоводни документи за осчетоводяване на доставката и осчетоводяване на плащането. С оглед така събраните доказателства, настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд за доказана реална доставка по фактура 0000000186 от 19.05.2022 г., издадена от АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД. Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора, че съдът немотивирано приел доказана реална доставка, като насочил фактическия и правен анализ към въпроса дали БГ ОЙЛС ООД е получил лавандуловото масло в количествата, посочени в процесната фактура, вместо към спорния въпрос дали АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД е действителния доставчик на стоките. В случая, правилно въз основа на неоспорени по делото писмени доказателства по пряката доставка, съдът е обосновал правен извод, че от същите се установява релевантния факт на предаване на стоката по процесната фактура от сочения във фактурата доставчик на РЛ. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че липсата на доказателства за материална обезпеченост на доставчика и/или на предходен доставчик, непредставянето на част от доказателствата от доставчика, а само от РЛ, обосновават извод за нереална доставка. В случая не се оспорва получаването на стоките и използването им във връзка с осъществяваната от БГ ОЙЛС ООД дейност, поради което основателно АССГ посочва, че следва да бъдат съобразени решенията на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, по дело С-324/11 и C-285/11. Настоящата инстанция намира за необходимо да конкретизира, че решението на първоинстанционния съда е съобразено с постановеното от СЕС решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahagеben kft и Pеter Dаvid. Фактите по главния спор според т. 43 и т. 52 от същото решение са сходни с тези по настоящия, тъй като не е спорно, че данъчно задълженото лице е получател по доставките на стоки и услуги и те са използвани от него за собствените му облагаеми сделки. В този случай според т. 61 данъчната администрация не може да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери дали издателят на фактурата за стоките разполага с тези стоки и дали е в състояние да ги достави, от друга страна, да притежава документи в това отношение. Като налага на данъчнозадължените лица изброените изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане, данъчната администрация в разрез с разпоредбите на Директивата ДДС прехвърля собствените си контролни задължения върху данъчнозадължените лица (т. 65). Според т. 49 от решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, доколкото отказът да се признае правото на приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че АС неправилно преценил доказателствената стойност на ССчЕ /основна и допълнителна/, след като проверка в счетоводството на АЛГИЗ КОМЕРС ЕООД не е извършена, както и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, без да отчете тяхната зависимост от РЛ. В случая съдът е изградил правните си изводи въз основа на безспорни писмени доказателства по пряката доставка, а заключенията по ССчЕ и свидетелските показания правилни са кредитирани в подкрепа на събраните писмените доказателства. Тези доказателства не са послужили на съда да приеме различни от установените факти, нито да направи необосновани изводи, поради което доказателствената им стойност е правилно преценена . Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АС - Стара Загора не страда от пороците, твърдени в касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" при ЦУ на НАП гр. Пловдив и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на направените по делото разноски за касационната инстанция. В случая се претендират разноски в размер на 4 000 лв. за адвокатско възнаграждение, който е над минимално предвидения в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения 2 574,97 лв. С оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция и при преценка на неговата основателност, настоящата инстанция съобразява Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, с което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. При съобразяване на тези критерии, посочени в решението на СЕС и като отчита, че делото е с нисък материален интерес, без фактическа и правна сложност, като за разрешавано на спора е приложима константна практика на ВАС и СЕС, както и вида и количеството на извършената работа от процесуалните представители на касатора подаден отговор на касационна жалба, без участие в проведеното съдебно заседание, настоящата инстанция намира възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение за основателно. Предвид това, за касационното производство в полза на БГ ОЙЛС ООД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,