Решение № 6663 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1359/2021 г.

Решение № 6663 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1359/2021 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Кастамону България" АД, чрез адв. Н. Н. срещу Решение № 5384/14.10.2020 г., постановено по адм. дело № 807/2015 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 29001300340 от 2.04.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП "ГДО", в частта потвърдена с Решение № 2267/17.12.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - София при ЦУ на НАП и осъдено дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП"- София юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 940, 17 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, се оспорват изводите на съда за валидност на издадения ревизионен акт с доводи, че заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР) не е редовно връчена на деклариран от дружеството адрес. В тази връзка се твърди, че ЗВР е връчена на електронен адрес, който към момента на връчването не е деклариран пред НАП. На второ място, се излагат доводи за изтекла абсолютна погасителна давност за публичните задължения, чийто падеж е до 31.12.2010 г. Твърди се, че разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК е материалноправна, няма предвидено обратно действие, поради което за започналите да текат давностни срокове, следва да се приложи закона в старата му редакция, която не е предвиждала като изискване – изпълнението да не е спряно по искане на длъжника. И на трето място се излагат подробни доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт по отделните пунктове на РА. Иска се отмяна на решението и вместо него обявяване нищожността или алтернативно отмяна на издадения РА, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, не изпраща представител и не взема становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по съществото съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд София-град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № 29001300340 от 2.04.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП "ГДО", в частта потвърдена с Решение № 2267/17.12.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София, с който на "Кастамону България" АД са установени задължения за корпоративен данък в общ размер на 205 106, 29 лв. и лихви в размер на 173 464, 14 лв.; начислени лихви върху данък по чл. 195 от ЗКПО в размер на 72 650, 94 лв.; установени задължения за ДДС за отделните данъчни периоди от м. 02.2008 г. до м. 11.2008 г., от м. 02.2009 г. до м. 09.2009 г. и от м. 11.2009 г. до м. 06.2013 г., произтичащ от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Тунджа консулт" ООД в размер на 265 657, 07 лв. и лихви в размер на 61 323, 97 лв. За да отхвърли жалбата на "Кастамону България" АД срещу РА, АССГ е приел, че обжалваният ревизионен акт, е издаден от компетентен орган в кръга на определените му в закона правомощия. Приел е, че РА е подписан с електронен подпис, като по делото са представени доказателства за наличието на квалифициран електронен подпис на ревизиращия екип, поради което не са налице основания за прогласяване нищожността на РА. След това съдът е приел, че РА е издаден в съответствие с материалния закон, като е възприел изцяло мотивите в Решение № 2267/17.12.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София. Относно отказано право на преотстъпване на корпоративен данък в размер на 197 489, 98 лв. за 2007 г., не е било спорно, че на основание чл. 184 и чл. 189 от ЗКПО, "Кастамону България" АД декларира за 2007 г. ползването на преференция за преотстъпване на корпоративен данък в размер на 100 %, а именно 197 489, 98 лв. Органите по приходите са отказали право на преотстъпване на корпоративен данък за 2007 г. на две основания: Първо на основание § 58, изр. 2 от ПЗР на ЗКПО (в сила от 1.01.2007 г. - ДВ, бр. 110 от 2007 г.), съгласно която разпоредба, данъчното облекчение по чл. 184, представляващо държавна помощ за регионално развитие, може да се ползва, когато изпълнението на съответната първоначална инвестиция е започнало след 31 декември 2006 г., но преди 1 януари 2014 г. Спорен по делото е бил въпроса дали изпълнението на съответната първоначална инвестиция е започнало след 31 декември 2006 г. или преди тази дата, доколкото РЛ е твърдяло подготовка, но не и започнала първоначална инвестиция преди 1.01.2007 г. За да приеме тезата на приходната администрация, първоинстанционния съд е приел, че декларираният инвестиционен проект от 2006 г. "Складова база за готова продукция", бил с период на изпълнение 1.10.2006 г. до 31.10.2008 г., поради което изпълнението е започнало преди 31.12.2006 г. Съдът е възприел и второто основание на органите по приходи за отказ на преотстъпване на корпоративен данък – неизпълнение на общата разпоредба на чл. 167, ал. 1, т. 2 ЗКПО, поради това, че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице има задължение за санкция във връзка с влязло в сила наказателно постановление № С-12-3588-1/16.11.2006 г. от МОСВ Регионална инспекция Стара Загора. Относно начислени лихви за невнесени в срок авансови вноски за данък върху печалбата през 2007 г. в размер на 17 872, 62 и през 2008 г. в размер на 19 680, 38 лв., съдът е приел, че РА е законосъобразен, като се е позовал на чл. 91 от ЗКПО в приложимата редакция, съгласно който на данъчно задължените лица, на които се преотстъпва корпоративен данък за текущата година, се преотстъпва и съответната част от дължимите авансови вноски, пропорционална на размера на преотстъпването. Приел е, че след като на жалбоподателя е отказано ползване на данъчни облекчения под формата на преотстъпен корпоративен данък, по силата на посочената разпоредба ДЗЛ няма право на преотстъпване на съответната част от дължимите авансови вноски за корпоративен данък. Относно начислени лихви върху данък по чл. 195 от ЗКПО за 2008 г. и 2009 г. в размер на 72 650, 94 лв., съдът е възприел изцяло констатациите и изводите на приходната администрация и не споделил доводите на жалбоподателя за приложение на решение от 25.07.2018 г. по дело С-553/16 на СЕС. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 262 100, 00 лв. по фактури, издадени от "Тунджа консулт" ООД и извършено увеличение на финансовия резултат за 2008 г. с 48 000, 00 лв. и за 2009 г. с 144 000, 00 лв., съдът е приел, че не са доказани реални доставки на консултантски услуги, като е изложил следните съображения: Доставчикът "Тунджа консулт" ООД не е доказал притежаваната от него материално-техническа и кадрова обезпеченост за оказване на консултантските услуги, възлагането на услугите от ревизираното лице, начина на ценообразуването им, извършването на каквито действия за изпълнение на възложените услуги. От ревизираното лице не са представени поръчки, заявки, бизнес-план или други документи, явяващи се пораждащо обстоятелство за изпълнение на консултантските услуги по спорните фактури, нито други доказателства, които въпреки липсата на отчети за изпълнение, биха могли да удостоверят изпълнението на консултантските услуги по договора. Представените приемо-предавателните протоколи не са кредитирани, по съображения, че представляват частни документи, който не се ползва с материална доказателствена сила и защото не позволяват да се обоснове заключението, че доставчикът действително е извършил консултантските услуги. Нагревен е извод, че при липса на извършена доставка, логично е знание за това да има и при двете страни по доставката. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нищожност на издадения РА поради това, че заповедта за възлагане на ревизия /ЗВР/ не е редовно връчена на деклариран от дружеството адрес. По делото е безспорно установено, че ЗВР № 1300231/11.07.2013 г. е изпратена по електронен път на 18.07.2013 г. на адрес [електронна поща], който е посочен в данъчна декларация на РЛ от 31.07.2013 г. Не е спорно, че има потвърждаващо получаване на ЗВР, макар и изпратена на адрес, който към момента на изпращането не е бил деклариран, а е деклариран 13 дни по-късно. Освен това електронен адрес - [електронна поща], е бил деклариран пред НАП от дружеството с предишно наименование "Габровница" АД. При потвърждаване на получаването на ЗВР и безспорно установеното участие на РЛ в цялото ревизионно производство, не може да бъде споделена тезата на касатора, че издадения РА е нищожен, поради нередовно връчена ЗВР. Неоснователни са доводите в касационната жалба за изтекла абсолютна погасителна давност за публичните задължения по ЗКПО и по ЗДДС, чийто падеж е до 31.12.2010 г. Съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК в редакцията от ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., при действието на който е започвал да тече давностния срок на установените с обжалвания РА публични вземания по ЗКПО и по ЗДДС, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. В случая давностния срок е започнал да тече при действието на чл. 171, ал. 2 ДОПК в старата редакция, но преди изтичането му, законът е променен, като чл. 171, ал. 2 от ДОПК в редакцията ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., предвижда, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. С новата редакция, законодателят е допълнил разпоредбата, като е предвидил, че абсолютната давност няма да се прилага в случаите, когато изпълнението е спряно по искане на длъжника. Касатора твърди, че разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК е материалноправна, няма предвидено обратно действие, поради което следва да се приложи закона в старата му редакция. Настоящата инстанция споделя само довода на касатора, че разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК е материалноправна и няма предвидено обратно действие. Това обаче не означава, че новата редакция на чл. 171, ал. 2 от ДОПК (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) e неприложима за давностни срокове, които са започнали да текат при действието на старата редакция и не са изтекли до приемането на новия закон. След приемането на новия закон, който има действие занапред, считано 1.01.2016 г., за да се приложи абсолютната давност, следва да е изпълнено новото изискване - изпълнението да не е спряно по искане на длъжника. В случая е безспорно установено по делото, че изпълнението е спряно по искане на длъжника през 2015 г., когато е издадено определение № 3339 от 19.06.2015 г. на АССГ., като в последствие с определение № 2474/28.04.2016 г. и определение № 4366/29.07.2016 г. спирането на изпълнението на РА е удължено. Следователно при действие на чл. 171, ал. 2 от ДОПК в новата му редакция е налице спиране на изпълнението по искане на длъжника, поради което публичните задължения не се погасяват с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се платят. Основателни са доводите на касатора за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт по отделните пунктове на РА. Относно преотстъпването на корпоративен данък за 2007 г. и определените лихви за авансови вноски за 2007 г. и 2008 г., настоящата инстанция не споделя правните изводи на административния съд за законосъобразност на РА, в тези му части. Няма спор, че на основание чл. 184 и чл. 189 от ЗКПО, "Кастамону България" АД декларира в ГДД за 2007 г. ползването на преференция за преотстъпване на корпоративен данък в размер на 100 % корпоративен данък в размер на 197 489, 98 лв. Съгласно чл. 184, ал. 1 от ЗКПО, действащ към процесния период, в сила от 1.01.2007 г., корпоративният данък се преотстъпва изцяло на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от извършваната производствена дейност, включително производство на ишлеме, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. данъчно задълженото лице извършва производствена дейност единствено в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица с или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период; 2. изпълнени са условията по чл. 188 - в случаите на минимална помощ, или по чл. 189 - в случаите на държавна помощ за регионално развитие. В хода на ревизията е безспорно установено, че "Кастамону България" АД извършва производствена дейност в с. Горно Сахране, Община Павел Баня, а на основание чл. 183, ал. 1 от ЗКПО, със заповед на министъра на финансите с. Горно Сахране, Община Павел Баня, е включено в списъка на общините за 2007 г., в които за предходната година преди текущата безработицата е с или над 35 % по-висока от средната за страната за същия период. С посоченото, ревизираното дружество отговаря на първото от условията за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 184 от ЗКПО. Разпоредбата на чл. 189 от ЗКПО, в редакцията, действаща за процесния период, съдържа редица изисквания, които изцяло са изпълнени от ревизираното лице, като НАП приема всички от тях. Органите по приходите са отказали право на преотстъпване на корпоративен данък за 2007 г. на две основания: Първо на основание § 58, изр. 2 от ПЗР на ЗКПО (в сила от 1.01.2007 г., - ДВ, бр. 110 от 2007 г.). Съгласно цитираната разпоредба, данъчното облекчение по чл. 184, представляващо държавна помощ за регионално развитие, може да се ползва, когато изпълнението на съответната първоначална инвестиция е започнало след 31 декември 2006 г., но преди 1 януари 2014 г. Спорен по делото е бил въпроса дали изпълнението на съответната първоначална инвестиция е започнало след 31 декември 2006 г., а не кога е следвало да започне. Затова неоснователно първоинстанционния съд е приел, че след като декларираният инвестиционен проект от 2006 г. "Складова база за готова продукция", е с период на изпълнение 1.10.2006 г. до 31.10.2008 г., то изпълнението на първоначална инвестиция е започнало преди 31.12.2006 г. Неправилно е прието в хода на ревизията, че наличието на подготвителни документи за започване на инвестицията, издадени преди 31.12.2006 г., са достатъчни, за да се приеме, че инвестицията е започнала преди 31.12.2006 г. Смисъла на разпоредбата на § 58, изр. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО е да ограничи ползване на данъчното облекчение по чл. 184, представляващо държавна помощ за регионално развитие, когато изпълнението на съответната първоначална инвестиция е започнало след 31 декември 2006 г., като под започнало изпълнение на първоначална инвестиция се има предвид извършени действия (в случая строително-монтажни работи), водещи до реализация на инвестицията, а не издаване на документи за започване на инвестицията. Това следва и от понятието "първоначална инвестиция", дадено в § 1, т. 29 от ДР на ЗКПО в редакцията от 21.12.2007 г., но в сила от 1.01.2007 г., съгласно който "първоначална инвестиция" е инвестиция в нови материални и нематериални активи, които са приемливи разходи, свързани със създаване на нова дейност, разширяване на съществуваща дейност, диверсифициране на произвежданите продукти чрез създаване на нови продукти и основна промяна на съществуващия производствен процес. Определящ е предлога "в", използван от законодателя преди изброяване на строго фиксирани инвестиции - нови материални и/или нематериални активи. Следователно закона изисква овеществяване на инвестицията в нови материални и/или нематериални активи. Това тълкуване се налага и като се отчете, че е недопустимо разширително тълкуване на ограничителна норма, на която е придадено обратно действие. В противен случай, би се стигнало до ограничаване на право на данъчна преференция при хипотези, които не са изрично предвидени в закона. При тези съображения, настоящата инстанция счита, че в хода на ревизията не са събрани доказателства, че изпълнението на първоначалната инвестиция е започнало преди 31 декември 2006 г., а от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства и заключение по назначена експертиза безспорно се установява, че изпълнението на първоначалната инвестиция е започнало след 31 декември 2006 г. Съгласно дадените показания на разпитания при режим на довеждане свидетел Н. П., подробно описани в протокол от проведеното заседание на 11.12.2015 г., се установява, че е изградена с изцяло ново строителство монолитна сграда, представляваща склад за ПДЧ, в който се съхранява готовата продукция. Не е имало други изпълнители на обекта, а реалното строителство е започнало след месец януари 2007 г., като активно се работило от м. февруари-март 2007 г. до края на същата година. Аргументи в подкрепа на същата теза дава и изготвената по искане на ответната страна експертиза от 30.09.2016 г. от вещото лице Г. А. А.. Съгласно т. 3 от заключението, в периода от м. 10.2006 г. до м. 03.2007 г. са фактурирани само "аванси съгласно договор" и едва от м. 04.2007 г. до м. 11.2007 г. са фактурирани СМР по актове обр. 19. В протоколът от проведеното заседание на 6.10.2016 г., вещото лице е потвърдило това, като уточнява, че през м. 04.2007 г. е "фактурирано актувано строителство от фактура № 11 от 11.04.2007 г. за реално извършени работи, а не аванси". От така установените факти, може да се направи извод, че през 2006 г. няма извършено актуване на нито един етап от изпълнението на договора за строителство, сключен между "Кастамону България" АД и "Ем Ем Ес Билдинг енд Машинари" ООД, относно строителството на обект "Склад за готова продукция". С оглед изложеното следва извод, че до 31.12.2006 г. има само превод на пари (авансиране) на доставчика за изпълнение на договора и счетоводно отразяване само на аванси, но не и на инвестиция в ДМА, нови материални и/или нематериални активи. Платеният аванс е парична предплата за нещо, което ще се получи напред във времето. Това нещо обаче, за което се предплаща, може да не бъде направено, може и да не бъде получено. Затова, когато авансираш придобиване на нов актив, по смисъла на § 58 от ПЗР на ЗКПО, това не означава, че изпълнението на съответната първоначална инвестиция е започнало преди 31 декември 2006 г., защото инвестиция в нови материални активи преди 1 януари на 2007 г. за "Кастамону България" АД няма. Такава инвестиция се появява в правния мир през 2007 г., когато е налице съответното актуване и завеждане в счетоводството на новия материален актив. Ето защо следва да се приеме, че до 31.12.2006 г. има само превод на пари (авансиране) на доставчика за изпълнение на договора и счетоводно отразяване само на аванси, но не и в строго ограничения смисъл на допълнителната разпоредба за "първоначална инвестиция", която изисква овеществяване в нови материални и/или нематериални активи, каквито преди 31.12.2006 г. доказано не съществуват. На следващо място, в решението на АССГ се приема, че ревизираното дружество не е изпълнило изискванията на чл. 167, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, тъй като към 31.12.2007 г. е имало задължение по наказателно постановление, издадено от МОСВ, Регионална инспекция Стара Загора под № С-12-3588-1/16.11.2006 г. в размер на 153 169, 66 лв. Съгласно чл. 167, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, по реда на тази глава се преотстъпва корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения. Общото изискване за преотстъпване на корпоративен данък съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е данъчно задълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към 31 декември на съответната година, като следва да се има предвид, че посочените в т. 2 на същата разпоредба санкции се поглъщат от посочените в т. 1 всякакъв вид публични задължения. Релевантно за случая обстоятелство е, че ревизираното лице е подало искане за прихващане за период м. 11.2007 г., с резултат - сума за възстановяване в размер на 316 858, 75 лв. Видно от АПВ с № 800061 от 14.01.2008 г., издаден по повод деклариран от ’’Кастамону България" АД данък за възстановяване за периода на м. 11.007 г., съгласно подадена справка-декларация по ЗДДС на 13.12.2007 г. дружеството има вземане от НАП за ДДС в размер 316 858, 75 лв., с което изцяло е могло да се прихване задължението на дружеството по цитираното по-горе наказателно постановление. Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Прихващането, съгласно ЗЗД, се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. Разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от същия закон урежда обратното действие на компенсационното изявление: "Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. ". В цитирания акт за прихващане е отбелязано, че дружеството няма задължения, което предполага, че още към 13.12.2007 г. (датата на подаване на СД), дори да се приеме, че наказателното постановление е било изискуемо, то е могло да бъде прихванато в пълен размер. В този контекст са мотивите на Решение № 681 от 18.01.2017 г. по адм. д. № 1057/2016 г. на ВАС, първо отделение, на което се позовава касатора. Предвид изложеното, като отчете, че са изпълнени кумулативно изискванията за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 184 от ЗКПО, в съответствие с чл. 91 от ЗКПО в приложимата редакция, настоящата инстанция приема, че ’’Кастамону България" АД е имало право на преотстъпване и на съответната част от дължимите авансови вноски за корпоративен данък. Относно начислени лихви върху данък по чл. 195 от ЗКПО за 2008 г. и 2009 г. в размер на 72 650, 94 лв., настоящата инстанция не споделя изводите на административния съд за законосъобразност на РА, в тази му части, поради следните съображения: Въз основа на представено в хода на ревизията заявление и други документи от "OYAK ANKER Bank" GMBH, ревизиращия екип е направил извод за наличие на основания за прилагане на СИДДО (стр. 12 от РА), като не е определил данък по чл. 195 от ЗКПО, а само лихви, позовавайки се на чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК. В обжалваното решение на АССГ не се цитира тази разпоредба, но жалбата е отхвърлена и в тази си част, в нарушение на решение от 25.07.2018 г. по дело С-553/16 на СЕС. Съгласно същото се приема, че чл. 56 от Договора за функциониране на Европейския съюз не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която изплащането на доходи от местно дружество на установено в друга държава членка дружество по принцип подлежи на облагане с данък при източника, освен ако не е предвидено друго в сключената между двете държави членки спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, когато тази уредба задължава местното дружество, което не удържи или не внесе този данък в бюджета на първата държава членка, да плати невъзстановими лихви за забава за периода от датата на изтичане на срока за внасяне на данъка върху дохода до деня, когато чуждестранното дружество докаже, че са налице основания за прилагане на СИДДО В тази връзка, и когато е доказано основанието за прилагане на СИДДО с държава – членка /Германия/, какъвто е настоящия случай, начислените лихви следва да бъдат отменени. В този смисъл са Решение № 3764 от 14.03.2019 г. по адм. д. № 1053/2015 г., VIII отд. на ВАС, Решение № 2104 от 13.02.2019 г. по адм. д. № 13330/2015 г., I отд. на ВАС. Относно установените с РА задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 12.2010 г. до 30.06.2013 г. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Тунджа консулт" ООД с предмет – консултантски услуги, настоящата инстанция намира, че неправилно е разрешен спорния по делото въпрос - извършени ли са реални доставки на консултантските услуги. Безспорно е установено в хода на ревизионното производство, че "Тунджа консулт" ООД е регистрирано в ТР с предмет на дейност – консултантски услуги в областта на производството и обработката на дървени материали, амбалажи и опаковки, плочи и дървени частици. Основната дейност на РЛ за ревизираните периоди е дървообработваща промишленост/без мебели/ и включва производство на плочи от дървени частици, ламинирани ПДЧ, търговия с ламинирани паркети, панели за врати МДФ и др. Между двете дружества е сключен договор за консултантски услуги на 1.07.2010 г., съгласно които "Кастамону България" АД възлага, а "Тунджа консулт" ООД приема да предоставя периодични или с оглед моментната необходимост устни и/или писмени консултантски услуги в областта на производството и обработката на дървени материали, амбалажи и опаковки, плочи и дървени частици и по въпроси на всяка друга дейност, пряко свързана с осъществяване предмета на дейност на възложителя срещу възнаграждение в размер на 10 000 лв. месечно. С анекси към договора е променян размера на възнаграждението, а на 10.01.2013 г. е сключен нов договор със сходно съдържание. В хода на ревизията са представени фактури, придружени с приемо- предавателни протоколи за отчитане и остойностяване на извършените услуги и детайлна стойностна справка към всеки протокол с поименно посочване на заетите лица. В хода на съдебното производство са приети като доказателства – форма за ценообразуване на консултантски услуги за конкретно посочен период, заявки за консултантски услуги за конкретно посочен период, протоколи за оперативка с обсъждани въпроси и взети решения и отговорни лица. Вярно е, че така представените доказателства са частни документи, които по аргумент от чл. 180 ГПК вр. § 2 ДР ДОПК не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, поради което верността на съдържанието им подлежи на преценка в съвкупност с останалите събрани доказателства. От съвкупната преценка на събраните доказателства се налага извод, че по делото е доказано възлагането, начина на формиране на цената и реалното изпълнение на консултантски услуги от доставчика "Тунджа консулт" ООД. Освен това, липсват доказателства, които да опровергават верността на съдържанието на представените частни документи. Необоснован е извода на първоинстанционния съд, че не е доказан кадрови ресурс на доставчика за извършване на фактурираните услуги. Както при извършена насрещна проверка на доставчика, така и с оглед заключението по назначената експертиза, безспорно се установява, че "Тунджа консулт" ООД разполага с кадрови ресурс за извършване на доставките. Освен това в хода на съдебното производство са представени доказателства за квалификацията и дипломи на лицата, които фигурират в детайлни стойностни справки към всеки протокол, като фактически извършили услугите от името на доставчика. Също така, безспорно е установено плащане по банков път на извършените услуги, а заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза е установило, че ДДС по процесните фактури не само е начислен от доставчика, но и ефективно внесен в бюджета. С оглед така събраните доказателства, извода на първоинстанционния съд за недоказани реални доставки е необоснован и неправилен. При убедителното доказване на осъществяването на доставките на услуги и отсъствието на данни за сделките като част от данъчна измама, отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, упражнено по тези доставки, е неправомерен. Горното опущение засяга и решаването на спора за установените задължения за корпоративен данък, в резултат на извършено увеличение на финансовия резултат за 2008 г. с 48 000 лв. и за 2009 г. с 144 000, 00 лв. При доказани реални доставки, разходите по въпросните фактури са документално обосновани, а извършеното увеличение на финансовия резултат за 2008 г. и 2009 г. е неправилно. С оглед изложеното, като е достигнал до извод за законосъобразност на РА, в частта, потвърдена с решение на директора на Дирекция "ОДОП" - София, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него следва да се постанови отмяна на РА, в частта, потвърдена с решение на директора на Дирекция "ОДОП" - София. С оглед изхода на спора, решението на АССГ следва да се отмени и в частта на разноските, като вместо него следва да се присъдят разноски в полза на касатора за двете съдебни инстанции. Касаторът е направил разноски за първоинстанционното производство в размер на 4 705 лв. и за касационното производство в размер на 2 700 лв., съгласно представени списъци на разноските и доказателства за извършването им, поради което НАП следва да заплати на "Кастамону България" АД разноски в общ размер от 7 405 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение