Решение № 2441 от 29.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7866/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Савов срещу Решение 2742/ 23.04.2021 г., постановено по адм. дело 10999/ 2020 г. на Административен съд- София (АССГ), с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Националната агенция по приходите (НАП) за присъждане на обезщетение за имуществени вреди- в размер от 11 005 лева, изразяващи се в неполучаване на основно възнаграждение и допълнително възнаграждение за периода 17.08.2015г. 15.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от 03.07.2017г., както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Касационният жалбоподател счита постановеното решение за неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Смята за неправилен извода на административния съд за липсата на всички предпоставки от чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Моли за отмяна на решението, и делото да се върне за ново разглеждане по същество от друг състав на административния съд. Претендира направените по делото разноски. Касационният жалбоподател в съдебно заседание чрез адв. Димитрова, поддържа жалбата, като моли да се отмените обжалвания съдебен акт, с който са отхвърлени предявените искове срещу НАП за присъждане на обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законна лихва за просрочие, както и обезщетение за претърпените от него неимуществени такива. Ответникът- Национална агенция за приходите в съдебно заседание чрез юрисконсулт Асенова, моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна и недоказана и потвърди първоинстанционното решение като правилно, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Счита, че първоинстанционното решение е изцяло правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съобразно списък представен в предходното заседание. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Смята, че първоинстанционното решение е неправилно. Съдът е обосновал решението с доказани по делото факти и обстоятелства, но е приложил неправилно материалния закон. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството е образувано по искова молба, предявена от Л. Савов срещу Националната агенция по приходите, с която е предявен иск с правно основание чл.100, ал.4 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл.4, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.203 и сл. от АПК за присъждане на обезщетение за имуществени вреди- в размер от 11 005 лева, както и за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. С обжалваното решение исковете са отхвърлени като неоснователни. За да достигне до този резултат АССГ приема за безспорно, че със заповед ЗЦУ 821/09.07.2015г., издадена от изпълнителния директор на НАП, считано от 17.08.2015г., ищецът е бил отстранен временно от заеманата длъжност в ТД на НАП София, поради образувано срещу него наказателно производство. С Решение 8499/ 03.07.2017г. по адм. дело 1718 от 2016 г. на ВАС е отменена Заповед ЗЦУ 821/ 09.07.2015г., издадена от изпълнителния директор на НАП на основание чл.221, ал.2 от АПК. Със Заповед 549/ 12.05.2016г., издадена от изпълнителния директор на НАП, е възстановен на работа, поради отпадане на предпоставките за временното отстраняване. От правна страна съдът намерил, че са налице предпоставките на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ за да се отхвърли иска. Видно било от отменителното решение на ВАС, заповедта за временно отстраняване от длъжност е била отменена не поради липса на материално- правни предпоставки за постановяването й; такива по безспорен начин е прието, че са били налице, а именно образувано срещу ищеца наказателно производство. Адм. съд посочил, че при проследяване на веригата от причинно- следствени действия, за да бъде постановена процесната заповед и съответно ищецът да остане без работа, в основата стои образуваното срещу него наказателно производство, действията по които са били законни, респ. не са били прогласени за незаконосъобразни по предвидения в закона ред. Съответно постановяването на заповедта за временно отстраняване от длъжност е вследствие именно от образуването на процесното наказателно производство, действията по които не са прогласени за незаконосъобразни по съответния ред. Ето защо съдът преценил, че не следва да се ангажира отговорността на ответника както за имуществени, така и за неимуществени вреди, поради което исковете били отхвърлени като неоснователни. Обжалваното решение на АССГ е НЕПРАВИЛНО, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Административният акт притежава възможности да регулира поведение на неговите адресати и създава предпоставки за предприемането на определени действия, които е възможно да имат икономически последици за тези лица. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.За успешното провеждане на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ трябва да се докаже причинно- следствената връзка между незаконосъобразния административен акт и претендираните вреди. Съгласно Тълкувателно решение 4 от 06.11.2023 г. по тълкувателно дело 2/ 2021 г. на ВАС ОСС на ВАС, разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения. Съгласно чл. 100, ал. 4 ЗДСл., държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В конкретния случай неправилно съдът е приел, че не следва да се ангажира отговорността на ответника както за имуществени, така и за неимуществени вреди, тъй като постановяването на заповедта за временно отстраняване от длъжност е вследствие именно от образуването на процесното наказателно производство, действията по които не са прогласени за незаконосъобразни по съответния ред. Неправилен е изводът на съда, че са налице предпоставките на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. В Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. по Тълкувателно дело 3/2004 г., на ОСГК на ВКС се посочва, че държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия - чл. 5 от ЗОДОВ. В този случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е допринесъл - обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай- чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Възприемайки фактите по делото в обстоятелствената част на съдебното решение се намира, че претенцията произтича от отменения административен акт. В случая съдът се е произнесъл по основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който е отхвърлил изцяло, без да обсъди всички правопораждащи отговорността факти и връзките между тях, които обуславят претенцията по делото. С оглед отмяната на заповедта за временно отстраняване от длъжност, е недопустимо впоследствие да се установява и да се приема, че издаването й е правомерно. Установеното по съдебен ред с окончателно решение на ВАС- незаконно отстраняване от работа, е предпоставка за обезщетяване на причинените вреди при условията и по реда на ЗОДОВ, съгласно чл. 100, ал. 4 ЗДСл. В съдебното решение не са анализирани всички факти, свързани с причинените вреди и причинната връзка между тях и отменения административен акт. Крайният извод на съда за липсата на предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по отношение на предявения иск е формиран без да са изложени мотиви, относно всички предпоставки по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Същото препятства преценката относно наличието или липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на АССГ за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото, съдът следва да прецени дали издаването на отменената заповед е във връзка с твърдените от ищеца вреди. В случая по делото следва да се прецени доколко административния орган е причинил твърдяната вреда. Отговорността за разноски следва да се реализира в новото съдебно производство, съобразно неговия изход. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение