Решение № 374 от 2.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4210/2018 г.

Решение № 374 от 2.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4210/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, в хипотезата, когато съдът служебно констатира наличието и. С решение № 102/27.06.2019 г., постановено по гр. д. № 4210/2018 г., ВКС ІІІ ГО е отменил решение № 220/08.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 102/18 г. на Смолянски окръжен съд, потвърждаващо решение № 2/2018 г. на Смолянски районен съд, с което е отхвърлен иска по чл. 59, ал. 9 СК за изменение режима на родителските права спрямо детето Й. Я., предявен от бащата М. Я. срещу майката М. К., както и е увеличен размерът на дължимата издръжка от бащата, по насрещния иск на майката като законен представител на детето от 140 лв. на 200 лв., считано от предявяване на иска. В мотивите си към отменителното решение обаче, ВКС не е формирал воля относно иска по 150 СК (насрещният иск за изменение на издръжката). За да е налице противоречие между изразената воля и формираната такава, е необходимо в случая кумулативно да липсва връзка на обусловеност между двата иска по чл. 59, ал. 9 СК и чл. 150 СК, защото принципът е че отмяната на решението по обуславящия иск, води до висящност на спора и по обусловения иск. В случая не е налице връзката на обусловеност, поради следното: от една страна искът за изменение на издръжката е иск за бъдещо периодично вземане (чл. 124, ал. 2 ГПК), което се присъжда, при основателност, от датата на исковата молба, защото настъпилите падежи на отделните вземания са без значение за производството, а издръжката се дължи и присъжда до промяна в обстоятелствата; от друга страна изменението на режима относно родителските права настъпва от влизане в сила на съдебното решение, което би имало значение на "промяна в обстоятелствата" относно дължимата издръжка. Видно е, че няма съвпадение в периода от време на търсената защита, тъй като по единия иск се дава защита за периода от подаване на исковата молба до промяната в обстоятелствата, а по другия иск от влизане на решението в сила, което би могло да има значение на промяна в обстоятелствата и действието е занапред, то между двата иска липсва връзка на обусловеност. След като съдът е формирал воля само по иска с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, но в диспозитива към решението е изразил воля относно двата иска по чл. 59, ал. 9 СК и чл. 150 СК, и липсва връзка на обусловеност между двата иска, то е налице противоречие между формираната воля в мотивите на решението и изразената воля в диспозитива към същото. Противоречието следва да се отстрани като се в диспозитива на решението се допълни, че отмяната на въззивното решение касае иска по чл. 59, ал. 9 СК. Доколкото съдът не е формирал воля относно иска по чл. 150 СК и кумулативно не е поискано допълване на постановеното решение по чл. 290 ГПК, то въззивното решение, в частта относно иска по чл. 150 СК, е влязло в сила. Воден от горното, ВКС