Решение № 11147 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4335/2015 г.

Решение № 11147 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4335/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е искане на Атанаска Димитрова Илиева от София за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязлото в сила решение № 2702 от 23 април 2014 г., постановено по адм. д. № 6449/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Твърди се в искането за отмяна, че искателката е била лишена от възможността да участва в делото и не е била надлежно представлявана. Ответникът - директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община, чрез пълномощника юрк. Георги Стойков, в представен по делото писмен отговор, изразява становище за недопустимост на искането, а в условията на евентуалност - за неговата неоснователност. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решение № 2702 от 23 април 2014 г., постановено по адм. д. № 6449/2013 г. по описа на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Атанаска Димитрова Илиева, вписана като едноличен търговец под фирма ЕТ "Боборачки - Атанаска Илиева", срещу заповед № РД-18-34/19 април 2013 г. на директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Атанаска Димитрова Илиева, в качеството й на едноличен търговец, е страна по делото пред административния съд, като постановеното решение е неблагоприятно за тях. Поради това искателката може да претендира отмяна на постановеното решение. В искането се сочи, че се иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 239, т. 5 от АПК. В тази хипотеза отмяна може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина или препятствие, което не е могла да отстрани. В случая не е налице нито една от посочените в нормата хипотези. Искателката Илиева е била редовно призована за проведените по делото две съдебни заседания, като на първото от тях се е явила лично и с упълномощения от нея адвокат Теофана Драгиева. На второто проведено по делото съдебно заседание, за което както Илиева, така и адвоката й са били уведомени, двете не са се явили. Това обстоятелство обаче не прави искането основателно. Явяването по делото пред административния съд не е задължително, а по желание на страната - стига последната да е редовно призована, както е в настоящия случай. Не е основание за отмяна на постановеното съдебно решение и заболяването на страната по делото - искател в настоящото производство. Това е така, тъй като към датата на провеждането на съдебното заседание по делото, за което - както беше посочено по-горе, Илиева е била редовно и своевременно призована, на съда не е бил известен фактът за заболяването на жалбоподателката. Тук следва да се има предвид, че по делото липсват данни за наличието на основателна причина за неявяването на адвоката - пълномощник на Атанаска Илиева, което би дало основание на първоинстанционния съд за отложи разглеждането на делото. Изложените от искателката в пледоарията й по същество доводи за наличието на нарушения на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на атакуваното решение, са основания за касационен контрол при невлязъл в сила съдебен акт, а не основания за отмяна като извънреден способ за ревизия на влязло в сила съдебно решение. При липсата на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 5 от АПК, искането на Атанаска Димитрова Илиева като неоснователно ще следва бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,