Решение № 7659 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14863/2014 г.

Решение № 7659 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14863/2014 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ангел Павлов Вукадинов, адрес с. Широки дол, община Самоков, срещу Решение № 4023 от 17.06.2014 г. на Административен съд София град по административно дело № 9272/2013 г. Претендира се неправилност на съдебния акт на основание чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба, ВНД Директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-София чрез юрисконсулт Радев оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, Върховният административен съд приема същата за допустима като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна. На основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Касаторът не въвежда твърдения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, Върховният административен съд намира жалбата за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че на 05.08.2013 г. Ангел Павлов Вукадинов е подал заявление с № 131204011587 за промяна на регистрацията на лек автомобил, марка "Форд", модел "Ескорд" с ДК № С6484НМ, с видим номер на рамата "WF0AXXGCAANT58995" и без номер на двигател, причина: зачисляване в региона, промяна в данните на собственика /л. 9 по делото/. След извършената идентификация по номера на рамата е констатирана интервенция /Протокол от 16.08.2013 г. - л. 22 по делото/. Номерът на рамата е отстранен по механичен път и е заварен допълнителен метален детайл след ремонтна дейност. При идентификация не е установен номер на двигателя поради напреднал стадий на корозия. При тези обстоятелства и на основание чл. 143, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), компетентният административен орган - Директор ОД МВР - София, е издал заповед рег. № 739/19.08.2013 г., с която е отказал да промени регистрацията на автомобила. За да отхвърли жалбата срещу оспорения отказ, решаващият съд е приел, че заповедта съставлява мотивиран административен акт, съдържащ изложение на неоспорени фактически обстоятелства, които правилно са субсумирани в хипотезиса на приложимата материална норма. В контекста на предписаната с чл. 143, ал. 3 ЗДвП забрана за регистрацията на пътно превозно средство (ППС) с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният такъв, поставен от производителя, са изложени съображения, че заповедта съответства на закона и при издаването й са спазени административнопроизводствените правила. В касационната жалба се правят оплаквания, че автомобилът е бил вече регистриран с наличния номер на рамата, както и че поради кражба, на собственика е липсвал талона на автомобила. Останалите доводи, релевиращи отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК, са идентични на заявените с първоначалната жалба и следва да се квалифицират като оплаквания за нарушение на материалния закон при осъществяване на правораздавателната дейност от страна на решаващия съд. Решението на Административен съд София град е правилно като общи изводи и краен резултат. Принципно, мотивите, изложени от първоинстанционния съд съответстват на тълкуването на възприетата от органа при произнасянето му разпоредба на чл. 143, ал. 3 ЗДвП. С императивната норма на ал. 2 от същия текст изрично е прогласено, че се забранява изменението, подмяната или заличаването на идентификационния номер на рамата (шасито) на превозно средство. Целта на нормативната уредба в тази насока - ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (Обн. ДВ, бр. 31/14.04.2000 г.) е да не се допусне регистрирането на моторни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, поставен от производителя. Цитираните актове са приложими за "регистрирано или подлежащо на регистриране" ППС. Без значение е обстоятелството, че автомобилът вече е бил регистриран, а в свидетелството за регистрация е бил посочен намереният номер на рамата. Условието, което поставя законът е свързано единствено с възможността да се установи автентичният идентификационен номер, независимо дали регистрацията на автомобила е първоначална или последваща. ППС се регистрира по поставения от производителя ръчно набит идентификационен номер (VIN), като всяка промяна в регистрацията се съпътства от проверка за идентификация на превозното средство, с оглед резултата от която е възможно да се откаже последваща регистрация. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредба I-45/24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи, като регистрация на МПС може да се извърши само, ако действителните номера на рамата биха били установени. Страните не спорят, че в случая е констатирана интервенция върху знаците на фабрично поставения номер на рамата на пода на автомобила между предната дясна седалка и десен праг. В тази насока е извършена и констатация, отразена в нарочно съставен протокол от 16.08.2013 г. /л. 22 по делото/ на комисия в състав по Заповед от 07.02.2013 г. на Директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-София /л. 47/. И двете /единична и тройна/ експертизи, изслушани по делото, потвърждават тази констатация. С проявлението на така установения в хода на производството юридически факт възниква субективното право на административния орган да откаже пререгистрацията на автомобила на цитираното в акта основание. За законосъобразността на волеизявлението му е необходимо и достатъчно несъмненото обстоятелство, че идентификационният номер върху рамата на лекия автомобил, представен от Вукадинов пред контролните органи, е бил отстранен по механичен път. /Арг.: чл. 143, ал. 3 ЗДвП/. Касационната инстанция за пълнота посочва, че тъй като това е единственият релевантен за отказа за регистрация факт, нито органът, нито съдът в хода на съдебното производство е следвало да установяват факта относно възможността за установяване на този номер. За производството по регистрация е релевантен факта на интервенция върху номера на рамата, като настъпването му е самостоятелно основание за отказ за регистрация. Независимо от постановения отказ на административния орган, регистрация на превозното средство може да се извърши и впоследствие, при възстановяване на поставения от производителя идентификационен номер по реда на Инструкция № I-185/6.12.2002 г. на министъра на вътрешните работи за определяне реда за възстановяване на идентификационен номер на ППС (Обн., ДВ, бр. 62 от 11.07.2003 г.). Именно в хода на това производство трябва да се изследва възможността да бъде установен номера на рамата /Арг. чл. 3 от Инструкция № I-185/6.12.2002 г., съгласно който не подлежи на възстановяване идентификационен номер на пътно превозно средство, чиито оригинален номер не е установен./. В тази насока, експертизи със задача да установят възможността за установяване на оригиналния номер, са допустими като относими доказателствени средства в производството по възстановяване на идентификационния номер. В хода на административното производство по регистрация е безспорно установено, че има интервенция върху идентификационния номер на производителя - първоначалният номер е заличен по механичен начин, като е заварен метален детайл. При извършеното експертно изследване /допуснатите единична и тройни експертизи/ е установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя на метална табелка на гредата над радиатора. Констатирането му обаче не означава, че превозното средство следва задължително да се регистрира, а само че автентичният номер е установяем и за да се извърши регистрация е необходимо той да се установи по смисъла на чл. 143, ал. 3 ЗДвП. За да се произнесе по искане за възстановяването на автентичния номер, компетентният орган следва да образува ново производство (Арг.: чл. 143, ал. 4 ЗДвП и чл. 4, т. 2 и чл. 5 от Инструкцията), различно от това, което е образувал по повод искането за промяна в регистрацията. Данни за подобно искане, направено от касатора не са представени по делото, но същият има възможност да направи такова и след приключване на производството касаещо отказа за регистрация. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдените в нея основания за касиране на съдебния акт, който е правилен по своя правен резултат. Поради това оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция, на ответника се дължат разноски в размер на 300 /триста/ лева. Видим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1-во АПК, Върховният административен съд