Решение № 1436 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11838/2018 г.

Решение № 1436 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11838/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "СИС Индустрийс" ООД, седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Джеймс Баучер" № 77, ет. 2 срещу Решение № 3527 от 28.05.2018 г. на Административен съд, София – град, постановено по административно дело № 9124/2017 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "СИС Индустрийс" ООД срещу отказ на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", рег. № 53-00-4745 от 26.06.2017 г., за преиздаване на Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 1 (Е) от 07.03.2003 г.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – "СИС Индустрийс" ООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 17б и § 4 от Наредбата за специалното ползване на пътищата (Наредбата). Не е отчел предвиденото от законодателя специално действие на изменените разпоредби, което обосновава специален законодателен и икономически принцип – да не се разрушават изградени рекламни съоръжение. Въпреки подробно изложените в жалбата доводи за действието на релевантните правни норми съдът не е съобразил, че до 15.11.2016 г. е действал друг закон, а новата разпоредба няма обратно действие.

С представена по делото писмена защита излага доводи за недопустимост на обжалваното решение и за неправилно приложение на материалния закон.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. С. Клуковска, Софийска адвокатска колегия.

2. Ответникът но касационната жалба – председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", счита същата за неоснователна. Съдът правилно е тълкувал и приложил закона и е направил обоснован извод за липсата на предпоставките на чл. 17б от Наредбата, както и за действието на релевантните норми.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт М. Гарева.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното решение поради неправилно конституиран ответник. Алтернативно излага доводи за правилност на решението.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 07.03.2003 г., с Разрешение № 1 (Е), на "СИС Индустрийс" ООД е разрешено експлоатирането на рекламно съоръжение в обхвата па път ІІ-99 (Бургас – М.) – Созопол – Царево, км 0 + 315 – ляво.

2. На 21.04.2017 г. "СИС Индустрийс" ООД подава искане за преиздаване на разрешителното за специално ползване на пътя.

4. На 04.05.2017 г., служители в Областно пътно управление – Бургас извършват проверка на място на рекламното съоръжение резултатите, от която отразяват в констативен протокол № 12.

5. На 26.06.2017 г. Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", с решения, отразени в Протокол № 16631, по:

т. 2. 160. "Одобрява проект на писмо за отказ до "СИС Индустрийс" ООД за преиздаване на разрешение № 1 (Е)/07.03.2003 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на път ІІ-99 (Бургас – М.) – Созопол – Царево", при км 0 + 190 ляво (км 0 + 315 по разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение).

т. 2. 235. "Възлага на инж. Д. Атанасов – Председател на УС на АПИ да подпише писмата от т. 2. 2. до т. 2. 234."

6. На 26.06.2017 г., с документ, изх. № 53-00-4745, председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", уведомява "СИС Индустрийс" ООД, че искането за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 1 (Е) не може да бъде уважено.

7. На 24.07.2017 г. съобщението е получено от "СИС Индустрийс" ООД.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган с оглед на чл. 26, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 17б във вр. с чл. 5 от Наредбата, приложима на основание чл. 18, ал. 5 ЗП. Приема, че: "Тъй като проектът на писмо, обективиращо отказ за преиздаване на разрешението, е одобрено на заседание на управителния съвет на А "ПИ" – Решение от 26.06.2017 г., Протокол № 16631/17, то и оспорения отказ е издаден от компетентен орган".

Приема, че отказът е издаден в исканата от закона форма, като са посочени мотиви за издаването му, и в хода на производството не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед на разпоредбите на чл. 16, ал. 4 и чл. 17б, ал. 1 и § 5 от Наредбата искането за преиздаване на разрешителното е подадено в срок. Съдът приема, че актът съответства на материалния закон, тъй като са налице предпоставките на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата – рекламното съоръжение отстои на по-малко от 500 м от пътен възел.

Първоинстанционният съд приема за неоснователни доводите на жалбоподателя за нарушение на § 4 от Наредбата, тъй като разпоредбата касае случаите на преиздадени към 15.11.2016 г. разрешения, какъвто процесният случай не е.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, но недопустимо - постановено е с участието на ненадлежна страна и без участието на органа, издал оспорения акт.

Тъй като оспорването на един индивидуален административен акт е средство за защита срещу едностранно властническо волеизявление на държавен орган, т. е. срещу упражняване на държавна власт, законодателят сам и изрично е определил, че оспорването се предявява срещу издателя на акта, от който се претендира засягане на права и законни интереси. Член 153, ал. 1 АПК изрично определя страните по делото – оспорващият и органът, издал оспорения акт. С оглед на това не оспорващият, а самият закон определя кой е ответник в производството по оспорване на индивидуален административен акт.

Задължение на съда е да определи точно кой е органът, издал оспорения акт и именно него да конституира като ответник по делото – чл. 154, ал. 1 АПК. Това законодателно решение цели да защити както интересите на оспорващия, така и тези на държавата, защото възможно е оспорващият да не може да определи точно органът, издател на акта, а това без служебното конституиране на страните, би значело, че търсената от оспорващия защита няма да постигне своя ефект – няма да обвързва издалия акта орган, съответно ще бъде осъществена без негово участие. С оглед на това съдът е този, който трябва точно да определи кой е издател на оспорения административен акт и именно него да конституира като ответник.

Видно от доказателствата по делото на 24.07.2017 г. касаторът получава уведомление от председателя на Агенция "Пътна инфраструктура" – изх. № 53-00-4745 от 26.06.2017 г., че искането за преиздаване на разрешително за специално ползване на пътищата чрез експлоатиране на рекламно съоръжение досежно Разрешение № 1 (Е) не може да бъде уважено. В уведомлението е посочено, че "настоящото представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК".

Видно също от приложения по делото Протокол № 16631 на свое заседание Управителният съвет на агенцията е "одобрил проект на писмо с отказ" до касатора и е възложил на председателя на агенцията "да подпише писмото".

Експлоатацията на рекламно съоръжение, поставено в обхвата на пътя, както правилно приема и първоинстанционният съд, е специално ползване на пътя, което с оглед на чл. 18, ал. 1 ЗП се разрешава от собственика на пътя или от администрацията, която го управлява. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия се разрешава от Управителния съвет на агенцията или от упълномощено от съвета длъжностно лице от агенцията за републиканските пътища. Идентична по съдържание е и разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата, а чл. 6, ал. 2 от Наредбата изрично сочи, че компетентен да постанови отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътя е органът, компетентен да издаде разрешението.

Следователно, законът изрично определя органа, компетентен да издаде отказ за специално ползване на пътя и това е Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Безспорно е, че законодателят е предоставил на Управителния съвет възможността да делегира (използваният от законодателя термин "упълномощава" не променя смисъла, тъй като в случая не става въпрос за действие по пълномощие, т. е. за гражданскоправни последици, а за упражняване на държавна власт, т. е. за оправомощаване) тази своя компетентност на длъжностно лице от агенцията, но за да е налице делегация на компетентност е необходимо да е налице изрично волеизявление на Управителния съвет с точно посочване на делегираното правомощие. Възложеното задължение на председателя на Управителния съвет "да подпише писмата" до адресатите на решенията на съвета за отказ от издаване на разрешение не е делегиране на правомощие да се издаде разрешение, съответно отказ, за специално ползване на пътищата. А избраният от Управителния съвет изказ на приетото решение – "одобрява проект на писмо за отказ", не може да промени същността на взетото решение, а именно - отказ от издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, т. е. индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Избраното от органа епистоларно наименования на акта му не променя неговото съдържание, защото не наименованието на акта, а неговото съдържание е това, което определя същността му. По същия начин и наименуването на един документ индивидуален административен акт не може да го превърне в такъв, ако съдържанието му не е на индивидуален административен акт. Неправилното наименуване на индивидуалния административен акт не може да лиши адресата на акта от ефективна съдебна защита. То е само илюстрация на разбирането на административния орган за начина на упражняване на правомощията му.

Поради горното нито уведомителният документ изх. № 53-00-4745 от 26.06.2017 г. е индивидуален административен акт, нито председателят на Управителния съвет е компетентен орган за издаване на отказ за специално ползване на пътищата. Оспореният акт – отказ да се продължи разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, е издаден от Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

Съдът, като не е определил правилно органът, издател на оспорения акт, е постановил едно недопустимо съдебно решение. Същото следва да бъде обезсилено и делото върнато на съда за ново разглеждане от друг състав.

По искането за разноски ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото с оглед на чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд