Решение № 11058 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3696/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Николаев, с адрес в гр. Варна, чрез процесуален представител срещу решение 295/08.03.2023 г. по адм.дело 1300/2022 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 3 - 373/19.05.2022 г., издадена от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП). Касаторът подържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно - незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения, навежда и доводи за необоснованост, иска отмяната му, отмяна на заповедта, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Изпълнителен директор на НАП, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, прави възражение по размера на претендираните от касатора разноски като прекомерни. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Варна е взел предвид, че с оспорената пред него заповед, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Е. Николаев, считано от датата на връчване, на длъжност "заместник - директор на дирекция" в ТД на НАП Варна, Дирекция "Събиране" поради съкращаване на длъжността. АС е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.13, ал.1 ЗНАП, в писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването й не са допуснати нарушения на процесуалните правила. АС е изложил мотиви за съответствие на заповедта с приложимото материално право и целта на закона. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че АС неправилно е приел липса на съществени нарушения на административно - процесуалните правила в производството по издаване на заповедта. Няма спор, че общата численост на НАП се определя съгласно чл.6, ал.9 ЗНАП от Министерски съвет по предложение на министъра на финансите след одобрение на управителния съвет на НАП. В случая липсва промяна на общата численост на НАП, тъй като с процесното изменение на длъжностното разписание е заличена длъжността "заместник - директор" на ТД на НАП - Варна и бройката е преобразувана в "главен публичен изпълнител". Съгласно чл.10, ал.1, т. 8 ЗНАП изпълнителният директор на НАП е този, който определя числеността на централното управление и териториалните дирекции в рамките на общата численост, същият има и качество на орган по назначаването по отношение на държавните служители, какъвто е бил Николаев, по силата на 13, ал.1 ЗНАП. Съгласно общите правила на чл.2, ал.3 от Закона за държавния служител органът по назначаването утвърждава длъжностните разписания. АС е направил обоснован и законосъобразен извод, че новото длъжностно разписание е утвърдено от предвидения в нормативните атове орган - изпълнителен директор на НАП, а доколкото не е извършвана промяна на общата численост на НАП, то и доводите на касатора за неспазване на процедурата за промяна на общата численост са неоснователни. Неоснователни са оплакванията и за неправилно приложение на материалния закон. АС е установил, че до процесното изменение на длъжностното разписание в ТД - НАП Варна е имало една бройка за длъжността "заместник - директор на дирекция" в дирекция "Събиране", а след изменението такава позиция в щатното разписание липсва. Видно от СИЕ общо позициите за "заместник - директор" на дирекция "Събиране" във всичките пет ТД на НАП са били три - по една в ТД на НАП- Варна, София и Пловдив, и след изменението - общо две - в ТД на НАП - София и Пловдив по една. Намаляването на бройките (от три на две) на една длъжност, както като позиции в длъжностното разписание, така и като система от функции, задължения и изисквания за заемането й по длъжностно разписание, също е форма на реално съкращаване на длъжността. Настоящият съдебен състав не споделя изложените от касатора доводи за неправилна преценка на АС, че липсва противоречие с целта на закона при издаване на заповедта. Няма данни промяната да е самоцелна, тъй като преди изменението са съществували и две ТД на НАП, в които длъжността заместник - директора на дирекция "Събиране" не е съществувала и същите са функционирали. Отделно от това, видно от заключението на СИЕ с новото длъжностно разписание са променени бройките и на други длъжности - не само тази на касатора, които сочат на реорганизация на работата, което е целта на правомощието на органа по назначаването да променя длъжностните разписания при запазване на общата численост и съответно да прекратява служебни правоотношения при условията на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. Не на последно място, на касатора е било предложено преназначаване на новоразкритата длъжност "главен публичен изпълнител", но същият е отказал. Така направеното предложение сочи, че целта на изменението на длъжностното разписание не е било прекратяване на служебното правоотношение на касатора, както твърди последният. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 (сто) лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,